Уеб сайт и контакти с Природен парк „Българка“
Географско положение и граници на Природен парк (ПП) „Българка“
В сърцето на България се намира Природен парк „Българка” – защитена територия, която заема билните части, северните склонове на централна Стара планина над градовете Габрово и Трявна и част от прилежащия им Предбалкан. Границите на Парка се разполагат от местностите Осеникова поляна, Узана и яз. „Христо Смирненски” на запад до защитена местност „Студен кладенец” – на изток. ПП „Българка” е в близост до източната граница на Национален парк „Централен Балкан”, като помежду им на места се разполага буферна зона. Територията на Природен парк „Българка” съвпада със защитена зона „Българка” (BG0000399) и по двете директиви – за местообитанията и за птиците, което я прави част от общоевропейската мрежа Натура 2000.
Площ и най-висок връх на ПП „Българка“
Природен парк „Българка“ е обявен със Заповед № РД-775 от 09.08.2002 г. на Министерството на околната среда и водите с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите екосистеми и ландшафти, характерни за Стара планина, както и на флората, фауната и не на последно място културно-историческото богатство на района. Територията на природния парк се разпростира на обща площ от 23 691,63 ха и включва землищата на приблизително 11 населени места в общините Габрово, Трявна и Мъглиж. В ПП „Българка” попадат 5 защитени местности: „Соколски манастир”, „Мъхченица-Йововци”, „Студен кладенец”, „Столища” и „Естествено тисово находище”, и 3 природни забележителности: „Мъхнатите скали”, „Виканата скала” и вековното дърво „Големият бук”. Защитената територия обхваща още изворите и водосбора на река Янтра и основните притоци в горната ѝ част, язовир „Христо Смирненски”, част от историческия и архитектурен резерват „Шипка-Бузлуджа” и част от местността Узана, а на север граничи непосредствено с архитектурно-етнографски комплекс „Етъра”. Най-високата точка в Парка е вр. Караджова кула (1511 м), средната надморска височина е 940 м., а денивелацията – ок. 1200 м.
Геоложки строеж и геоморфоложки особености на ПП „Българка“
Ландшафтният облик на ПП „Българка” е обусловен от специфичното климатично-географско разположение на Парка в Централна България и съчетава разнообразни релефни форми и различните им изложения: скални разломи, открити билни поляни, речни долини, пещери, хълмове и седловини, обширен горски пояс. Отличават се районите на две основни ландшафтни структури: Шипченски (билото на Шипка и Бузлуджа, районите на Узана и Осеникова поляна, яз. Хр. Смирненски и Етъра) и Тревненски (районите на вр. Бедек, Кръстец, Конарското, Станчов хан и Плачковски район).
Климат
Климатът принадлежи към европейската континентална климатична област. За климатичния район на Западна и Средна Стара планина е характерен планинския климат. Лятото е умерено топло лято, сравнително дълга, но не много студена зима със стабилна снежна покривка около два месеца. Предходните сезони са къси, но ясно обособени. Есента е с традиционни къснопролетни и ранноесенни слани. През зимата, макар и по-рядко, се наблюдава фьонов ефект – рязко повишаване на температурата, вследствие на което снеговете се топят бързо и водят до речни прииждания и наводнения.
Води
През ПП „Българка” минава главния вододел на България, който разделя Черноморския от Средиземноморския отточен подбасейн. Основни елементи на хидрографската мрежа в защитената територия са р. Янтра и нейните притоци от първи порядък – Козята река, Бялата река, р. Сивяк, както и р. Белица (приток от втори порядък на р. Янтра). В най-високите части на ПП „Българка“ се намират изворите на реките Мъглижка, Ветренска и Габрищица, които са част от поречието на р. Тунджа.
Изворите на втората по големина река в Северна България – Янтра, се намират под връх Атово падало (1494 м н.в.). На р. Паничарка, е изграден язовир „Христо Смирненски”, който е вододайна зона и също е част от територията на Парка.
Подхранването на реките в Парка е предимно дъждовно (43%), следвано от подземно (38%) и снежно (19%). Сравнително високите стойности на подземното подхранване могат да се обяснят с наличието на карстов терен. Периодът на маловодие обхваща 6-7 месеца и обикновено настъпва юли месец.
Почви
Съвременният облик на почвената покривка в Старопланинската верига и в частност на територията на ПП „Българка” е формиран през холоцена, преди около 10 000 години и продължава да се формира и днес. Антропогенното въздействие e основна причина за увеличаването на почвеното разнообразие. Вследствие на масовото опожаряване на горите в миналото, с цел освобождаване на територии за пасища, се появяват вторично затревените кафяви планинско-горски почви, докато в подножието, където се осъществява земеделска дейност почвеното плодородие обеднява.
Голямото разнообразие на почвообразуващи скали, различието в надморската височина и разнообразния релеф са оказали своето влияние върху почвообразувателните процеси. На територията на ПП „Българка” са разпространени следните видове почви: кафяви-горски, вторично затревени кафяви горски, сиво-кафяви и сиви горски, хумусно-карбонатни, ранкери. В по-малка степен се срещат и наносни почви (алувиални и алувиално-ливадни), делувиално-пролувиални почви и регосоли (примитивни почви, които се образуват след силна ерозия на зоналните почви).
Горският фонд на територията на парка е 17 460,62 ха или 80,20% от цялата площ. От дървесните видове най-голям процент се пада на бука – 65%. Срещат се и различни видове дъб (цер, зимен, летен, благун и др.); обикновен, воден и келяв габър; липа; бряст; акация; трепетлика; явор; ясен; дива череша; джел, офика; брекина; бреза и други. От иглолистните се срещат бял и черен бор, смърч, ела, бяла мура и други. От реликтните голосеменни на територията на парка се намира естествено тисово находище, възлизащо на 0,6 ха. Уникалното на това находище е консервационно значимия хабитат, който се среща само тук и е с три етажа – бук-тис-лавровишня. В пределите на парка са установени и други консервационно значими хабитати – бук с лавровишня, бук с лазаркиня, бук с воден габър, бук с боровинка, бук – джел – мъх и др.
Сравнително малката площ с многообразен релеф и почвено-климатични условия обуславя както голямото разнообразие на дървесни, така и на храстовидни и тревисти видове. В предвид на това, че природен парк “Българка” е най-младия парк на територията на страната тежката работа по определяне и систематизиране на растителното многообразие тепърва предстой. До сега са установени 360 растителни вида от които 31 вида фигурират в Червената книга на РБългария (тис, лудо биле, силивряк, планински явор (жешля), различни видове български орхидеи, лечебна пищялка, планински лук, нейчев зановец, планинско секирче, различни видове шапичета и др.). Не е за пренебрегване и факта, че близо 70% от официално признатите в България лечебни растения се срещат на територията на парка в различна плътност. Не по-малко е разнообразието в животинския свят. При зоогеографското райониране природен парк “Българка” попада в зоната на европейската фауна, Старопланинския район. Горите са обитавани от голям брой диви животни като вълк, лисица, чакал, мечка, дива свиня, благороден елен, сърна, див заек, таралеж, обикновенна катерица, язовец, бялка, пор и др. От пернатите се срещат скален орел, малък ястреб (керкенез), обикновенна ветрушка, див гълъб (гривек), скален гълъб, голям пъстър кълвач, черен кълвач, зелен кълвач, кукувица, обикновен мишелов, сова, домашна кукумявка, бяла стърчиопашка, гугутка, гургулица, сойка, сврака, гарван, сива врана, кос, дрозд, скорец, чучулига, чинка, славей, домашно врабче, авлига, голям синигер и др. Срещаните най-често влечуги са: смок – три вида, обикновена и черна усойница, пепелянка, зелен, кафяв, скален и др. гущери, слепок и др. От земноводните се срещат няколко вида жаби, дъждовник, тритон и др. Не по-малко е разнообразието във водите на парка. Срещат се балканска пъстърва, черна мрена, и др. Предстой и систематизирането на разнообразието при безгръбначни – членестоноги, насекоми и др. Голяма част от наличните редки, защитени растителни и животински видове са концентрирани в природните забележителности “Мъхнатите скали“ и “Виканата скала” и защитените местности “Естествено тисово находище в местността – Извора “, “Мъхченица – Йововци“ и “Столища“.
Старите друмища и проходи
Древните траки, много преди Христа, са положили основите на една от най-важните пътни артерии в тази част на планината – Верейският друм (Големият друм), който идвал от Аугуста Траяна през Крън, Градещица, Атово падало, Боженци, Царева ливада за Велико Търново. Предполага се, че през него Александър Македонски е превел своите войски в похода си срещу трибалите (3305 г. пр.н.е.). Оттук са минали и келтите, които в края на 3 в.пр.н.е. образували в нашите югоизточни земи своя държава със столица Тиле (някъде около днешно Тулово). В по-късни времена пътят е доразработен и използван от римляните и е бил един от най-удобните артерии, свързващи Филипопол и Августа Траяна през Хемус и Дискодуратера до Никополис ад Иструм и Нове на Дунав. Пътят придобива първостепенно значение по време на Второто българско царство, когато е основен път от столицата Търновград за Тракия.
От това време датират и още няколко пътни артерии, които прорязват територията на Парка – Химитлийска пътека, Малий друм, Иванкова пътека, Тревненски проход, Шипченски проход (Друмът) и др.
Заради стратегическата роля на проходите, на територията на Парка са се водили две велики битки от съществено значение за съдбините на България:
- Битката при Тревненския проход между българските войски, предвождани от Иван Асен І и византийците, начело с Исак II Ангел (1185 г.), довела до освобождението ни от стогодишното иго и извоюването на независимостта на българския народ, и основаването на Второто българско царство. През този проход е преминал и Евтимий Търновски при заточението му в Бачковския манастир след падането на Търновград под османско робство.
- Епичната епопея на връх Шипка през август 1877 г. със съществен принос за обръщане на хода на Руско-Турската освободителна война, довела до подписването на Сан-Стефанския мирен договор и признаване независимостта на България.
Значими исторически събития и национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”
Част от историческия и архитектурен резерват „Шипка-Бузлуджа” попада в границите на ПП „Българка”. Културно-историческата стойност на резервата се определя преди всичко от значимите военни операции на това място и величавата битка на руските войски под командването на ген. Ф.Ф.Радецки и българското опълчение под командването на ген. Н.Г.Столетов с османската армия, предвождана от Сюлейман паша, състояла се през м. август и септември 1877 г. по време на Руско-Турската война. Резерватът е осеян с множество паметници и паметни знаци, посветени на тези събития, с висока историческа, архитектурна и художествена стойност.
Тази част на Балкана е била убежище на многобройни хайдушки чети. По билото от изток на запад през 1867 г. са минали четата на Панайот Хитов с байрактар Васил Левски и четата на Филип Тотю. На Бузлуджа четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е дала последно сражение с турските потери. Тук пада убит легендарния войвода Хаджи Димитър. През 1964 г. историческите паметници и места на Шипка и Бузлуджа при с. Шипка и с. Шейново са обединени в Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”.
Местни традиции, обичаи и занаяти, и АЕК „Етър”
Стратегическото положение на Габровско-Тревненския регион – древен търговски и военен кръстопът, характерът на Балкански релеф и отворения към новото характер на балканджиите е предопределил поминъка им за векове напред и твърдата им ориентация към търговията, скотовъдството и занаятчийството.
За съхраняване и възраждане на самобитните местни занаяти през 1967-1973 г. е създаден и обособен архитектурно-етнографски комплекс на открито „Етър”. Идеята за създаването му принадлежи на Лазар Донков, който е искал да направи миналото да стане осезаемо, лесно за възприемане и разбиране, съхранявайки националното богатство от този регион. Музеят заема площ от 7 ха и в него са разположени 50 обекта – технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. От 25-те показани традиционни и местни занаяти, 19 са оживени. Тясно обвързан с бита и атмосферата от миналото АЕК „Етър” предоставя възможността да се видят на живо характерни обреди и обичаи, един от най-интересните сред тях е Еньовден, който е свързан с билките и народното лечение.
В гр. Трявна през Възраждането е изградена Тревненска художествена школа. Тревненските дърворезбари и иконописци са създали шедьоври на самобитното изкуство, които и до днес будят възхита и преклонение пред самородния талант на знайни и незнайни майстори. Част от тези образци могат да се видят в архитектурния ансамбъл „Възрожденска Трявна”, чийто бисер е Даскаловата къща – национален паметник на културата с архитектурно-историческо значение.
В границите на парка (местността „Узана”) се намира и географския център на България.
На територията на парка се намира и защитената местност с историческо значение „Соколски манастир”. Манастирът е основан през 1832 год. от ар. Йосиф Соколски. Стенописите в него са дело на поп Петър и сина му Николай от с.Шипка. В манастира има икони от тревненски майстори-зографи и от Захари Зограф. Осемструйната чешма в двора е построена от Колю Фичето в памет на обесените осем въстанници. В манастирската обител са отсядали кап. Дядо Никола с четата си, габровските въстанници с воеводата си Цанко Дюстабанов. Чест гост на манастира е бил и Васил Левски. Манастирът е играел и съществена роля по време на Руско-турската осовободителна война.
