Природен парк Българка: Обща информация

Географско положение и граници на Природен парк (ПП) „Българка“

В сърцето на България се намира Природен парк „Българка” – защитена територия, която заема билните части, северните склонове на централна Стара планина над градовете Габрово и Трявна и част от прилежащия им Предбалкан. Границите на Парка се разполагат от местностите Осеникова поляна, Узана и яз. „Христо Смирненски” на запад до защитена местност „Студен кладенец” – на изток. ПП „Българка” е в близост до източната граница на Национален парк „Централен Балкан”, като помежду им на места се разполага буферна зона. Територията на Природен парк „Българка” съвпада със защитена зона „Българка” (BG0000399) и по двете директиви – за местообитанията и за птиците, което я прави част от общоевропейската мрежа Натура 2000.

Площ и най-висок връх на ПП „Българка“

Природен парк „Българка“ е обявен със Заповед № РД-775 от 09.08.2002 г. на Министерството на околната среда и водите с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите екосистеми и ландшафти, характерни за Стара планина, както и на флората, фауната и не на последно място културно-историческото богатство на района. Територията на природния парк се разпростира на обща площ от 23 691,63 ха и включва землищата на приблизително 11 населени места в общините Габрово, Трявна и Мъглиж. В ПП „Българка” попадат 5 защитени местности: „Соколски манастир”, „Мъхченица-Йововци”, „Студен кладенец”, „Столища” и „Естествено тисово находище”, и 3 природни забележителности: „Мъхнатите скали”, „Виканата скала” и вековното дърво „Големият бук”. Защитената територия обхваща още изворите и водосбора на река Янтра и основните притоци в горната ѝ част, язовир „Христо Смирненски”, част от историческия и архитектурен резерват „Шипка-Бузлуджа” и част от местността Узана, а на север граничи непосредствено с архитектурно-етнографски комплекс „Етъра”. Най-високата точка в Парка е вр. Караджова кула (1511 м), средната надморска височина е 940 м., а денивелацията – ок. 1200 м.

Геоложки строеж и геоморфоложки особености на ПП „Българка“

Ландшафтният облик на ПП „Българка” е обусловен от специфичното климатично-географско разположение на Парка в Централна България и съчетава разнообразни релефни форми и различните им изложения: скални разломи, открити билни поляни, речни долини, пещери, хълмове и седловини, обширен горски пояс. Отличават се районите на две основни ландшафтни структури: Шипченски (билото на Шипка и Бузлуджа, районите на Узана и Осеникова поляна, яз. Хр. Смирненски и Етъра) и Тревненски (районите на вр. Бедек, Кръстец, Конарското, Станчов хан и Плачковски район).