Природен парк Българка: Културно наследство

Старите друмища и проходи

Древните траки, много преди Христа, са положили основите на една от най-важните пътни артерии в тази част на планината – Верейският друм (Големият друм), който идвал от Аугуста Траяна през Крън, Градещица, Атово падало, Боженци, Царева ливада за Велико Търново. Предполага се, че през него Александър Македонски е превел своите войски в похода си срещу трибалите (3305 г. пр.н.е.). Оттук са минали и келтите, които в края на 3 в.пр.н.е. образували в нашите югоизточни земи своя държава със столица Тиле (някъде около днешно Тулово). В по-късни времена пътят е доразработен и използван от римляните и е бил един от най-удобните артерии, свързващи Филипопол и Августа Траяна през Хемус и Дискодуратера до Никополис ад Иструм и Нове на Дунав. Пътят придобива първостепенно значение по време на Второто българско царство, когато е основен път от столицата Търновград за Тракия.

От това време датират и още няколко пътни артерии, които прорязват територията на Парка – Химитлийска пътека, Малий друм, Иванкова пътека, Тревненски проход, Шипченски проход (Друмът) и др.

Заради стратегическата роля на проходите, на територията на Парка са се водили две велики битки от съществено значение за съдбините на България:

  • Битката при Тревненския проход между българските войски, предвождани от Иван Асен І и византийците, начело с Исак II Ангел (1185 г.), довела до освобождението ни от стогодишното иго и извоюването на независимостта на българския народ, и основаването на Второто българско царство. През този проход е преминал и Евтимий Търновски при заточението му в Бачковския манастир след падането на Търновград под османско робство.
  • Епичната епопея на връх Шипка през август 1877 г. със съществен принос за обръщане на хода на Руско-Турската освободителна война, довела до подписването на Сан-Стефанския мирен договор и признаване независимостта на България.

Значими исторически събития и национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”

Част от историческия и архитектурен резерват „Шипка-Бузлуджа” попада в границите на ПП „Българка”. Културно-историческата стойност на резервата се определя преди всичко от значимите военни операции на това място и величавата битка на руските войски под командването на ген. Ф.Ф.Радецки и българското опълчение под командването на ген. Н.Г.Столетов с османската армия, предвождана от Сюлейман паша, състояла се през м. август и септември 1877 г. по време на Руско-Турската война. Резерватът е осеян с множество паметници и паметни знаци, посветени на тези събития, с висока историческа, архитектурна и художествена стойност.

Тази част на Балкана е била убежище на многобройни хайдушки чети. По билото от изток на запад през 1867 г. са минали четата на Панайот Хитов с байрактар Васил Левски и четата на Филип Тотю. На Бузлуджа четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е дала последно сражение с турските потери. Тук пада убит легендарния войвода Хаджи Димитър. През 1964 г. историческите паметници и места на Шипка и Бузлуджа при с. Шипка и с. Шейново са обединени в Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”.

Местни традиции, обичаи и занаяти, и АЕК „Етър”

Стратегическото положение на Габровско-Тревненския регион – древен търговски и военен кръстопът, характерът на Балкански релеф и отворения към новото характер на балканджиите е предопределил поминъка им за векове напред и твърдата им ориентация към търговията, скотовъдството и занаятчийството.

За съхраняване и възраждане на самобитните местни занаяти през 1967-1973 г. е създаден и обособен архитектурно-етнографски комплекс на открито „Етър”. Идеята за създаването му принадлежи на Лазар Донков, който е искал да направи миналото да стане осезаемо, лесно за възприемане и разбиране, съхранявайки националното богатство от този регион. Музеят заема площ от 7 ха и в него са разположени 50 обекта – технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. От 25-те показани традиционни и местни занаяти, 19 са оживени. Тясно обвързан с бита и атмосферата от миналото АЕК „Етър” предоставя възможността да се видят на живо характерни обреди и обичаи, един от най-интересните сред тях е Еньовден, който е свързан с билките и народното лечение.

В гр. Трявна през Възраждането е изградена Тревненска художествена школа. Тревненските дърворезбари и иконописци са създали шедьоври на самобитното изкуство, които и до днес будят възхита и преклонение пред самородния талант на знайни и незнайни майстори. Част от тези образци могат да се видят в архитектурния ансамбъл „Възрожденска Трявна”, чийто бисер е Даскаловата къща – национален паметник на културата с архитектурно-историческо значение.

В границите на парка (местността „Узана”) се намира и географския център на България.

На територията на парка се намира и защитената местност с историческо значение „Соколски манастир”. Манастирът е основан през 1832 год. от ар. Йосиф Соколски. Стенописите в него са дело на поп Петър и сина му Николай от с.Шипка. В манастира има икони от тревненски майстори-зографи и от Захари Зограф. Осемструйната чешма в двора е построена от Колю Фичето в памет на обесените осем въстанници. В манастирската обител са отсядали кап. Дядо Никола с четата си, габровските въстанници с воеводата си Цанко Дюстабанов. Чест гост на манастира е бил и Васил Левски. Манастирът е играел и съществена роля по време на Руско-турската осовободителна война.

FacebookSvejoTwitterGoogle+