Природен парк Беласица: Обща информация

Природен парк Беласица: Обща информация | Абиотични фактори | Флора | Фауна | Галерия | Контакти

Географско положение и граници на Природен парк (ПП) „Беласица“

Природен парк „Беласица”  се намира в най-югозападната част на България, и обхваща северните склонове на планината Беласица. Територията на парка граничи на запад с Република Македония, а на юг – с Република Гърция. Териториалният обхват на Природния парк попада в Област Благоевград, община Петрич, Регионална дирекция по горите (РДГ) – Благоевград, Териториално поделение (ТП) Държавно горско стопанство (ДГС) Петрич, Югозападно държавно предприятие – гр.Благоевград, Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ) – Благоевград и землищата на гр. Петрич и селата Беласица, Коларово, Самуилово, Камена, Яворница, Ключ, Скрът и Габрене

Площ и най-висок връх на ПП „Беласица“

Природен парк „Беласица“ е обявен със Заповед № РД-925/ 28.12.2007 г. на Министъра на околната среда и водите и е най-младият природен парк в България. Площта на ПП „Беласица” е 11 732.43 ха. Най-високият връх в границите на парка е вр. Радомир с надморска височина 2029 m. На изток от него по билната част на планината са вр. Голям Конгур (1951 m) и вр. Дебело бърдо (1951 m), а на запад вр. Голям Лозен (1901 m) и вр. Тумба (1880 m). Най-ниската част на парка е с надморска височина 148 m.

Геоложки строеж и геоморфоложки особености на ПП „Беласица“

Беласица се оформя през плиоцена и представлява типична високопланинска линейна хорстова структура, ограничена от два паралелни грабена – Струмешнишки на север и Серески на юг. Планината се е оформила като самостоятелна орографска единица със съвременните форми на релефа, вследствие на късноалпийски структурообразувателни процеси. Блоково-тектонски движения през терциера (палеоген-неоген) обособяват Беласица като типичен линеен хорст – от Рупелското дефиле до долината на р. Вардар. Издигането на хорста се съпровожда с потъването на грабена на долината на р. Струмешница на север, и на Сереското поле на юг. Ерозията на северния разседен склон на Беласица е свлякла изобилен наносен материал в подножието на склона, където са се натрупали обширни наносни сонуси, наредени в непрекъснат шлейф – от гр. Петрич до гр. Струмица в Република Македония. Този шлейф придава на подножието стъпаловиден характер и носи названието Подгорие. Най-високите части на наносните конуси са изградени от едри скални блокове, примесени с груб чакъл и пясък. По-надолу са разположени по-дребни материали, а най-фините частички изграждат най-ниските части на конусите.

FacebookSvejoTwitterGoogle+