Национален парк Централен Балкан: Фауна

Безгръбначни

Разнообразието от безгръбначни животни в Парка е голямо и не е изцяло проучено. Установени са 2 387 вида и подвида безгръбначни животни, при това само от групите първаци, кръгли червеи, тардигради, паякообразни, многоножки, насекоми и мекотели. От тях 261 са особено редки, 86 се срещат само на Балканския полуостров, 52 – само в България, а 29 вида обитават единствено Средна Стара планина и никъде другаде по света.

Известни са около 1 598 вида и подвида насекоми. Ендемични са 113 вида. Установени са 96 реликтни форми. За редки са приети 64 таксона. Най-богати са следните разреди – твърдокрили (Coleoptera), полутвърдокрили (Heteroptera), двукрили (Diptera) и пеперуди (Lepidoptera).

НП „Централен Балкан” е с глобално значение за опазването на 19 световно застрашени вида безгръбначни животни. 36 вида са включени в световни и европейски списъци на застрашени видове. 10 вида са защитени в България. С висока консервационна значимост са: бръмбар гъсеничар, аполонова пеперуда, българска еребия, родопска сенница, лилава върбова пеперуда, седефка.

Ихтиофауна

Национален парк „Централен Балкан” обхваща най-високата, „пъстървова” зона на реките. От 12 вида риби, намирани в реките на средна Стара планина, в парковата територия са установени 6 вида – балканска пъстърва, лещанка, главоч, балканска мряна, дъгова пъстърва и сивен. Дъговата пъстърва не е местен, а внесен вид. Тя, както главочът и балканската мряна, се срещат на отделни места, на границата на Парка, на височина не повече от 700 м. За съжаление, днес сивенът вече е изчезнал. Срещал се е до 70-те години на 20 век по река Бели Вит.

Особено консервационно значение от рибите на Централен Балкан има балканската пъстърва (Salmo trutta fario) – вид, смятан за застрашен в Европа. Популацията на тази пъстърва в Парка е от национално значение.

Земноводни и влечуги

От земноводните в Парка се срещат 8 вида. Сред най-разпространените са дъждовникът, дългокраката горска жаба, голямата крастава жаба. Зелената крастава жаба е открита в Централен Балкан едва през последните години. В долния горски пояс често се наблюдава жабата дървесница. Тя е в списъка на световно застрашените видове. Паркът има съществено значение за опазването на тези видове за фауната на България и света.

Паркът е обитаван от 14 вида влечуги. Характерни са високопланински видове като усойницата и живородният гущер. Усойницата е типичната отровна змия на високопланинските райони. В по-ниските части тя е заместена от пепелянката. По слънчевите и южните склонове на планината се срещат късокракият и кримският гущер, а по припечените скали – стенният гущер. Високите открити части на Балкана са местообитания на ливадния гущер. От змиите често срещана е медянката, по-рядък обитател на широколистните гори е смокът мишкар, а големият стрелец се среща само на две места в Парка.

Орнитофауна

НП „Централен Балкан“ е признат за Орнитологично важно място със световно значение, защото съхранява всички срещащи се в България видове птици от алпийския биом и значими в световен мащаб популации на други видове птици. Общо в Парка се срещат 224 вида птици. Установени са 123 вида през гнездовия период, 22 от тях са включени в Червената книга на България. Тук се размножават пъстрогушата завирушка, скалолазката и жълтоклюната хайдушка гарга – биомно ограничени видове за алпийската зона.

Паркът е едно от местата с най-голямо разнообразие на грабливи птици в България – тук има 16 вида дневни грабливи птици. За съжаление, за някои от тях са останали само писмени сведения, като например брадатия и черния лешояд, изчезнали преди повече от 40 години. Белоглавият и египетският лешояд вече не гнездят в Парка, но се работи в посока на подобряване на техните популации в цяла България и в частност в района на Централен Балкан. В Парка живеят над 5% от българската популация на скален орел и гнездят над 5% от бухалите в България. С високо консервационно значение в Парка са застрашените в световен мащаб царски орел и ливаден дърдавец. Застрашени в една или друга степен не само в България, но и в цяла Европа, са белоопашатият мишелов, орелът змияр, ловният сокол, соколът скитник.

НП „Централен Балкан“ е с национално значение за съхраняването и на черношипата ветрушка, планинския кеклик, бухала, уралската улулица, врабчовата кукумявка, малката мухоловка, пъстрия скален дрозд, черния кълвач.

Прилепна фауна

В Национален парк „Централен Балкан“ се срещат 18 вида прилепи. Местообитанията на всички видове прилепи в Парка се смятат за застрашени в Европа, а 8 от видовете се приемат за световно застрашени

Бозайници

Бозайниците са сред видовете с най-висока консервационна значимост в Парка. Сред тях са 8 вида насекомоядни, 17 вида дребни и 16 вида едри бозайници. Таралежът и къртицата са широко разпространени насекомоядни бозайници. Снежната полевка е вписана в световната Червена книга, както и лалугерът, катерицата, горският и обикновеният сънливец. Лалугерът и сляпото куче се смятат за уязвими от човешкото въздействие в световен мащаб. В териториалния обхват на НП „Централен Балкан“ се намира най-голямата в Европа популация на кафява мечка.

От копитните животни за най-многобройна се счита сърната. За съжаление, рязко е намалял броят на елените. Един от най-интересните и същевременно силно застрашени видове в цялата страна е дивата коза. Този вид обаче е най-силно застрашен от бракониерството. В България обитава подвидът на дивата коза Rupicapra rupicapra balcanica, разпространен само на Балканския полуостров и включен в Червената книга на България.

Хищниците в Парка са 12 вида – вълк, чакал, лисица, мечка, невестулка, черен и пъстър пор, белка, златка, видра, язовец, дива котка. От тях особено значим вид в консервационно отношение е видрата, включена в световната Червена книга.

Дивата котка в Централен Балкан е с максимално чиста популация в сравнение с популациите в останалата част на страната и в Европа. Някога златката е била широко разпространена, но в последните години сечта и другите човешки намеси стесняват местообитанията ѝ и облагодетелстват по-приспособимата белка.

Преди няколко години започнаха проучвания за възможностите за повторно въвеждане на риса в българската природа, който от 1941 г. се води изчезнал за България вид.  В нашата страна рисът се е срещал във всички стари планински и равнинни гори.

FacebookSvejoTwitterGoogle+