Национален парк Централен Балкан: Флора

Растителен свят

По фитогеографска принадлежност територията на НП „Централен Балкан” се отнася към Централно-Балканския окръг на Илирийската провинция от Европейската широколистна горска област.

Досега в Парка са установени около 2 340 вида и подвида растения. В тях се включват 1 900 вида и подвида висши растения, 15 вида папрати, по един вид плаунообразни и бронецови и 3 вида хвощови. Представени са 166 вида лечебни растения, от които 12 са защитени от закона, 238 вида мъхове и 256 вида гъби.

Висшите растения в Парка представят над 50% от видовото разнообразие на флората в България. От тях 10 вида и 2 подвида се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде по света. В девет представителни зони около Парка са установени 697 вида висши растения, като само във високопланинската безлесна зона са описани 676 вида висши растения – житни треви, шапичета, камбанки, съобщества от връшняк, мечо грозде, боровинки и др.

Гори и местообитания

Горите в Парка са от изключително значение за опазване на екологичното равновесие и биоразнообразието. В НП „Централен Балкан“ са установени и описани 17 горски хабитата. Те са включени в Европейския списък на местообитанията за специална защита в рамките на Директивата за хабитатите на Европейския съюз.

В Парка са представени 6 растителни пояса, четири от които създават горска среда – пояс на сухоустойчиви и топлолюбиви дъбови гори, пояс на приспособени към умерени условия на овлажняване дъбови и габърови гори, буков пояс и иглолистен пояс. Останалите негорски пояси са тези на субалпийско редколесие, клекови и хвойнови храсталаци, и алпийският пояс.

Горите заемат 56% от площта на НП „Централен Балкан“ и съставляват 1% от всички гори в България. Те са равномерно разпределени от северната и южната страна на билото, като от тях 97% са с естествен произход. Средната възраст на всички гори е 111 г., а тази на широколистните – 121 години.

Основен лесообразувател е букът – тук се опазва най-големия в Европа защитен масив от стари букови гори, заемащи около 40% от Парка. Средната възраст на буковите съобщества е 135 г. Безлесната зона е оформена вторично и в голямата си част е обхваната от храстови съобщества, сред които най-значимо участие имат хвойната и различните видове боровинки.

Някои по-характерни дървесни видове в НП „Централен Балкан” са букът, благунът и косматият дъб, обикновеният, келявият и водният габър. В по-малка степен са представени формациите на мъждряна, липата, черния бор и смърча. В границата на буковия пояс характерно място заема формацията на обикновената ела. В участъка между върховете Картала и Юмрука се намира най-северното в света и единствено за Стара планина естествено находище на балканския ендемит бяла мура.   

Висши растения

Броят на консервационно значимите растения е общо 143 вида и подвида, и включва 10 локални, 10 български и 67 балкански ендемити. Някои от локалните ендемити, чието разпространение в целия свят е единствено в района на Централен Балкан са: ахтарово шапиче (Alchemilla achtarovii), звездоцветно шапиче (Alchemilla asteroantha), фривалдскиева микромерия (Micromeria frivaldszkyana), старопланинска иглика (Primula frondosa), български ранилист (Betonica bulgarica), крумово великденче (Veronica krumovii), старопланинска теменуга (Viola balcanica), боев лопен (Verbascum boevae) и др.
Редица от редките и застрашени растения в Националния парк са защитени, както от българското, така и от международното законодателство: 81 вида са включени в Червената книга на България в категориите „редки” и „застрашени”; 30 вида са защитени от българското законодателство; 9 вида са включени в Червения списък на Европа на застрашените видове; 10 вида са включени в списъка на IUCN; видове, включени от списъка на CITES снежно кокиче и видове от род Салеп.

От видовете с определена ценност и дефицитност, поради своята уязвимост и атрактивност заради събиране, особено внимание заслужават следните редки и защитени видове: нарцисоцветна съсънка (Anemone narsissiflora); мечо око (Cortusa matthioli); росянка (Drosera rotundifolia); кокиче (Galanthus nivalis); жълта тинтява (Gentiana lutea); петниста тинтява (Gentiana punctata); еделвайс (Leontopodium alpinum); планински крем (Lilium jankae); балканска петлюга (Pinguicula balcanica); старопланинска иглика (Primula frondosa); златовръх (Rhodiola rosea); миртолистно вълче лико (Rhododendron myrtifolium); хоботниче (Rhynchocorys elephas); червеникав дебелец (Sempervivum erythraeum); планински божур (Trollius europaeus).

Лечебни растения

В Национален парк „Централен Балкан” са установени 166 вида лечебни растения. Те представляват 75% от най-използваните видове в традиционната и народна медицина.

Най-често срещаните лечебни видове в субалпийския пояс са сибирската хвойна, черната и червена боровинка, мащерката, очанката, мишите уши, жълтия кантарион, лечебната иглика, лечебното великденче и орловата папрат; по ливадите, пасищата и стръмните склонове в алпийския пояс – исландския лишей, мащерката, застрашените жълта и петниста тинтяви, мечото грозде, златовърха; по горските пояси – малината, здравеца, мечия лук, лазаркинята и леската. Край пътеки, хижи и заслони растат лопен, теснолист и широколист живовляк, подбел, алпийски лапад, коприва, бял равнец, вратига, обикновен пелин и др., някои от които създават ценни вторични растителни съобщества, където на относително малка площ са съсредоточени значителни ресурси от лечебните растения с тенденция за бързо възстановяване след събирането им.

Защитени от българското законодателство са 5 лечебни вида. В Червената книга на България са отбелязани 22 от лечебните растения в Парка, като от тях 4 вида са в категорията „застрашен” за флората на България, а 18 попадат в категорията „рядък”. Под специален режим на стопанисване и ползване са общо 16 вида от лечебната флора на Парка, като някои от представителите на комплекса от видове шапиче (Alchemilla vulgaris complex), панчичиева пищялка (Angelica pancicii), лудо биле (Atropa belladonna) и др. са редки видове, срещащи се с единични екземпляри.

За да се осигури устойчиво ползване на ресурсите от лечебни растения, така че те да могат да се ползват от поколения наред, без да се унищожават находищата им, се прилагат определени правила и ограничения. Ползването на лечебните растения за лични нужди се извършва съгласно приетите норми и режими, а за стопански цели се допуска само на определени места в Многофункционалната зона.

FacebookSvejoTwitterGoogle+