Национален парк Централен Балкан: Резервати

В Парка има девет резервата – І категория по IUCN, с обща площ над 20 хил. ха. Осем от резерватите, както и Паркът, са включени в списъка на ООН на националните паркове и защитените територии. Четири от деветте строги резервата са включени в програмата на ЮНЕСКО „Човек и Биосфера”.

Биосферен резерват „Боатин”

Биосферен резерват „Боатин” е обявен през 1948 г. за запазване на находищата на редки и застрашени животински видове, като уралската улулица (Stix uralensis) и пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus). Намира се в землището на с. Черни Вит – Тетевенско, северно от вр. Тетевенска Баба и се простира от 800 м до около 2000 м надморска височина. На площ от 1597.2 ха са съхранени едни от най-впечатляващите на Балканския полуостров букови гори на средна възраст 170–220 години. В непосредствена близост до резервата се намира единственото находище на клек в Средна Стара планина. Резерватът се характеризира с изключително разнообразен животински свят. Включва целия биотичен комплекс, характерен за планинската зона на умерения пояс с представители: мечка, вълк, лисица, дива котка, бялка, златка, благороден елен, сърна, дива свиня. В недалечно минало рисът също е обитавал тези гори. Тук са установени 64 вида гнездещи птици, сред които малка и полубеловрата мухоловки, южен белогръб и черен кълвач, сокол скитник и др.

Биосферен резерват „Царичина”

Обявен е през 1949 г. за опазване на най-северното находище на бяла мура в света. Разположен е в землището на с. Рибарица – Тетевенско на площ от 3 418.7 ха. Съхранява горски и субалпийски екосистеми от около 900 м до 2198 м н.в. Най-широко разпространените дървесни видове след бука са смърчът, елата и бялата мура. От тревистите растения интерес представляват нарцисовидната съсънка, петнистата тинтява, балканската фитеума, старопланинската теменуга, панчичевата пищялка, кернеровата метличина и др. Гръбначната фауна включва повече от 30 вида бозайници, над 90 вида птици – 75 от които гнездят в резервата, както и 15 вида земноводни. Резерват „Царичина” е убежище и на седемте вида сови, характерни за българските планини. Срещат се видра, златка, мечка, вълк, язовец и др. Резерват „Царичина” е единственото място в Нацонален парк „Централен Балкан”, където може да се наблюдава възстановяване на горната граница на гората. Името на резервата идва от присъствието на огненочервено омайниче, което местните хора наричат „царичина”.

Резерват „Козя стена”

Обявен е през 1987 г. в землището на с. Чифлик – Троянско, за да се съхранят естествени елови и елово-букови формации и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Общата площ на резервата е 904.3 ха. На терирторията на резервата се срещат повече от 40 вида растения, включени в Червената книга на България – старопланинска теменуга, панчичева пищялка, старопланинска лазаркиня, планинско секирче, кълбест салеп, самодивско лале и др. Тук гнездят и над 60 вида птици, от които в Червената книга на България са включени осоядът, голям и малък ястреб, черен кълвач, гълъб хралупар. Резерват „Козя стена” е истински ботанически рай, събрал множество редки и красиви растения, сред тях и еделвайсите.

Биосферен резерват „Стенето”

През 1963 г. „Стенето“ е обявен за народен парк. По-късно (1979 г.) е прекатегоризиран в резерват. Разположен е в Троянския Балкан по горното течение на р.Черни Осъм. Създаден е, за да се запази изключителната красота на тази част от Стара планина – ждрело Стенето. Карстовата основа е предпоставка за образуването на множество пещери, някои от който са между най-дългите у нас – Куманица (около 2 000 м). Тук се намират и най-дълбоката пропастна пещера – Птичата дупка (91м). Основна част от горите са букови, срещат се обикновен и воден габър, явор, шестил, тис. В резерват „Стенето” се намира един от най-големите смърчови масиви в Средна Стара планина. Срещат се множество редки и защитени растения, като родопския силивряк и българкия ранилист. Твърде разнообразен и богат е животинския свят. Близо 100 от видовете са защитени. Характерните представители са мечка, благороден елен, сърна, дива коза, а от птиците бухал, скален орел, балкански кеклик, уралска улулица, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка. Общата площ на резервата е 3 578.8 ха.

Резерват „Стара река”

Обявен е през 1981 г., за да се запази уникален за Старопланинието комплекс от широколистни, иглолистни и смесени гори. Обхваща водосбора на Стара река и притоците ѝ в землището на град Карлово на площ 1 974.7 ха. Гората в резервата е разнообразна – бук, ела, смърч, воден габър, явор, шестил и др. Тук са находищата на повече от 45 растения, включени в Червената книга на България, сред които – родопски силивряк и панчичева пищялка. Над 100 вида гръбначни животни се размножават на територията на резервата. Най-интересни сред тях са скалния орел, мечката, лещарката и др.

Биосферен резерват „Джендема”

Това е най-големият резерват в Национален парк „Централен Балкан” – 4 220.2 ха и третият по големина в страната. Обявен е през 1953 г., за да се съхранят вековните букови гори, местната популация на дива коза, а също така и впечатляващи скални масиви с присъщия за тях растителен и животински свят. Тук се намира първенеца на Стара планина – вр. Ботев (Юмрукчал) – 2 376 м надморска височина. Под него се намира най-високия водопад у нас – Райското пръскало-124.5 м. Две трети от резервата са покрити с гори, а една трета е безлесна територия, формирана под влияние на многогодишен пасищен рeжим. Характерните планински цветя са планинското омайниче, алпийската незабравка, високопланински карамфил, жълта и петниста тинтява, връшняк, старопланинска иглика. По скалите се настаняват каменоломки. Алпийската растителност участва и с около 80 вида треви. В „Джендема” животинският свят е представен от дивата коза, мечката, благородния елен, грабливите птици, балканската пъстърва. Мощният скален пояс Джендема се свързва с едни от най-големите естествени местообитания на дивата коза. В резервата се срещат снежната полевка, алпийският тритон, усойницата. Орнитофауната е представена от сива червенокрила скалолазка, хайдушка гарга, скален орел, балкански кеклик, гълъб хралупар, зелен и сив кълвач, глухар и др. Името на резервата идва от турски, тъй като хората са наричали тази територия  „джендемът” или „адът”. В действителност това е най-непристъпната част от планината.

Резерват „Северен Джендем”

Резерват „Северен Джендем” е най-високо разположеният резерват в парка. Обявен е през 1983 г. с цел запазване на субалпийски скални и горски местообитания, редки и застрашени от изчезване видове и уникални геоморфологични и хидрологични обекти. Резерватът обхваща северната стена на Старопланинския първенец – вр. Ботев и северният склон на вр. Русалка, като общата му площ е 1610 ха. В границите на резервата се намират множество водопади. Запазено е необичайното съобщество на сибирска хвойна, миртолистен рододендрон и синя боровинка. Орнитофауната  е представена от грабливите птици – скален орел, сокол скитник и др. От едрите бозайници се срещат мечка, дива коза, благороден елен, вълк, сърна, дива свиня. В резервата се намира и единственото в растителния свят находище на балканско плюскавиче.

Резерват „Соколна”

Създаден е през 1979 г. с цел запазване на характерни местообитания и находища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове в старопланинския масив Триглав. Резреватът обхваща част от водосбора на реките Соколна и Кюй дере в планинския масив Триглав, от 730 м до 1 770 м надморска височина. Разположен е в землището на селата Скобелево и Асен и заема площ от 1 250 ха. Тук се намира най-голямото тисово находище в Стара планина. Горите са съставени от дъб, габър, мъждрян, явор. В ниските части се намира и естествено находище на люляк и казашка хвойна. Една от естествените градини на България, съхранила множество редки и застрашени растения – старопланинска иглика, жълт планински крем, старопланински еделвайс, родопски силивряк, рохелова каменоломка. Птичето разнообразие е голямо – скален орел, ловен сокол, сокол скитник, голям и малък ястреб, обикновена ветрушка, бухал и др.

Резерват „Пеещи скали”

Резерватът е обявен през 1979 г., за да се съхранят местообитания във високопланинската безлесна зона, естествени букови гори и характерната фауна във водосбора на р. Росица. Обхваща землищата на селата Стоките и Кръвеник и заема площ от 1 465,7 ха. Резерватът защитава вековни букови гори със специфични растителни и животински видове. Резерватът е едно от оптималните местообитания на кафявата мечка. Срещат се и благороден елен, сърна, дива свиня, черен и белогръб кълвач. „Пеещи скали” е наречен така в чест на чудния феномен – скалните образувания по билото в източните части на Калоферската планина пречупват ветровете, нахлуващи от юг, и сътворяват от хаотичния шум загадъчни мелодии и песни.

FacebookSvejoTwitterGoogle+