Природен парк Персина: Обща информация

Географско положение и граници на Природен парк (ПП) „Персина“

Природен парк „Персина” се намира на северната граница на Република България по поречието на река Дунав. Територията му е ограничена на север от р. Дунав, на запад от дунавските притоци на р. Осъм и на изток от р. Янтра. Природният парк е разположен по цялата дължина на Свищовско–Беленската низина. Районът попада на територията на три общини – Белене, Никопол и Свищов, две Държавни горски стопанства – Никопол и Свищов, две Регионални дирекции по горите – Ловеч, Област – Плевен и РДГ – Велико Търново и две Регионални инспекции по околна среда и води (РИОСВ) – Плевен и Велико Търново.

Площ и най-висок връх на ПП „Персина“

Природен парк „Персина“ е обявен със Заповед № РД – 684 от 04.12.2000г. на Министъра на околната среда и водите и е един от най-младите природни паркове в България. Изчислена на базата на изработен цифров модел, площта на ПП „Персина” е 24828.6 ха. В него се включват 21762.2 ха територии и временно или постоянно залети земи на вътрешните влажни зони. Надморската височина на Природния парк е изключително малка – 178 м., от което произтича и ниската степен на разчлененост на релефа.

Геоложки строеж и геоморфоложки особености на ПП „Персина“

В геоложко отношение ПП „Персина” попада в зoната на средната Дунавска равнина, в Свищовско-Беленската алувиална низина. Цялата Дунавска равнина е развита върху Мизийската надстроечна платформа. По отношение на височинното си положение паркът заема низинния хипсометричен пояс. Средната Дунавска равнина се отличава с равнинно – хълмист характер и в тектонско отношение притежава типична плацидна структура. Между долинните мрежи на реките Осъм и Янтра, където е разположен ПП „Персина” под льосовия и льосовидния воал се откриват аптски, баремски варовици и варовити пясъчници. На юг от самата река Дунав и успоредно на нея се проследява льосовата и льосовидната покривка.

Формите на релефа са обусловени от процесите на акумулиране на льосовия материал. Характерни за района на Белене са льосовите дюни. Те представляват възвишения, изградени от едрозърнест песъчлив льос и льосов прах. Льосовите стени и откоси са твърде характерни за този релеф. Образуването им е обусловено от порьозността и сцеплението на льоса, от неговата способност да се руши и да запазва създадените при това отвесни стени. По същата причина се получават и свлачищата и срутищата. Те се образуват предимно по стръмните склонове на речните долини.