Природен парк Персина: Флора

Растителен свят

На територията на ПП „Персина“ са описани 475 вида висши растения, 162 от тях са тясно свързани с наличието на вода. В островните блата, отводнителните и наводнителните канали се срещат разнообразни растителни формации.

Водорасли

На територията на Парка са установени 112 вида, вариетета и форми водорасли от 5 отдела. По брой на видовете в отделите преобладават кремъчните водорасли (отдел Bacillariophyta) – 71 вида, вариетета и форми. Видът Chara vulgaris, както и местообитанията му (включени в Директива 92/43) са приоритет за опазване на територията на парка, както и обект на специални мерки.

Гъби

На територията на ПП „Персина“ са установени 21 вида гъби (макромицети) от 4 еколого-трофични групи. Поради характера на горските съобщества не са установени гъби от групата на симбиотрофите. Основната група видове (13 вида) принадлежат към ксилотрофите, развиващи се по мъртвата дървесина на върбите и тополите. Установени са пет вида сапротрофи, развиващи се в почвения хумус по пасищата и три вида гъби от групата на копротрофите, равиващи се в органични отпадъци и екскременти от пашуващите животни.

Мъхове

На територията на ПП „Персина” са установени 19 вида мъхове (2,7% от мъховата флора на България), 7 от които са нови за Дунавската равнина. Регистрираните мъхове са сред по-широко разпространените в България и се срещат както в низинните, така и в планинските части на страната. Един вид – Orthotrichum pumilum, е с категория почти застрашен в България.

Висши растения

За територията на ПП „Персина” са установени общо 743 таксона, в т.ч. 735 вида и 8 вида с повече от един подвид. Видовете са разпределени в 397 рода, принадлежащи към 109 семейства, от които 45 растителни вида са с природозащитен статус.

Естествените горски съобщества са представени от различни асоциации, доминиращи от върби, включително и крайбрежните зони, подложени на заливане. В дървесния етаж участват още черната и бялата топола, както и полският и белият бряст. Уникалният лонгозен характер на тези съобщества се дължи на добре развитите завеси на дивата лоза и хмела. Представители на храстовия етаж на естествените гори са къпината, глогът, кучешкият дрян, червената калина, чашкодрянът, аморфата и др. Откритите пространства са заети основно от троскот , издънкова полевица , камъш и др. Голямо е и разнообразието от рудерална растителност. ПП „Персина“ е важно място за съхранение на популациите на растителни видове, включени в приложение I на Бернската конвенция като водна лейка (Salvinia natans), дяволски орех (Trapa natans) и четирилистно разковниче (Marsilea quadrifolia) или вписани в Червената книга на България като триръбест ръждавец, щитовидна какичка, обикновена мехурка, жълта и бяла водна роза, блатно кокиче, блестяща млечка и др.

Лечебни растения

На територията на ПП „Персина” са установени 283 вида лечебни растения от 75 семейства. На най-голяма площ е представен видът теснолистен папур (Typha laifolia), а от дървесните видове на най-голяма площ са представени черната топола (Popuus nigra) и бялата върба (Salix alba), от храстите глог (Crataegus monogina), къпина (Rubus caesius), а от тревистите – ветрогон (Eringium campesrte), блатна мента (Mentha pulegium), пълзящо лютиче (Ranunculus repens) и др.

От установените видове лечебни растения три вида (Nymphea alba , Leucoum aestivum и Nuphar lutea) са включени в Червената книга на България и са защитени от закона за биологичното разнообразие. Един вид (Najas maina) е включен в Бернската конвенция. Под специален режим на ползване са 5 вида: лечебна ружа, божур, решетка, дилянка и бодлив залист.

FacebookSvejoTwitterGoogle+