Национален парк Пирин: Обща информация
Поглед към вр. Вихрен от Кончето,
Автор: Георги Кючуков
Географско положение и граници на Национален парк (НП) „Пирин“
Национален парк „Пирин“ попада в Рило-Родопска област, подобласт на Рила и Пирин и котловинната редица по р. Места, Рило-Пирински район. В териториалния обхват на НП „Пирин“ са включени седем общини: Разлог, Банско, Гоце Делчев, Сандански, Струмяни, Кресна и Симитли.
Площ и най-висок връх на НП „Пирин“
През годините границите, режимът и управлението на територията на Национален парк „Пирин“ са претърпели редица промени. Със Заповед № 3074 от 08.11.1962 г. Народен парк „Вихрен“ е обявен за защитена територия с площ 6736,0 ха. Със Заповед № 3011 от 30.09.1974 г. на Министерство на горите и опазване на природната среда – обявява Народен парк „Пирин“ с площ 26 413,8 ха. Защитената територия е обявена с цел: „запазване на специфичния характер на централните части от планинския масив Пирин, в които алпийският характер, формираните биоценози и наличните ендемити и реликтни растителни и животински видове представляват научна и културна ценност и изхождано от възможностите за развитие на вътрешния и международен туризъм, очертани с утвърдените основни принципи за териториално устройство на „Ски район Пирин““. С тази площ, със заповед на ЮНЕСКО от 1983 г., той е включен в Конвенцията за защита на световното и природно наследство. С Заповедта от 1974 г. към границите на НП „Пирин“ са включени резерватите „Баюви дупки“, „Сеймен тепе“, и „Малка Джинджирица“, като се запазва определения в тях режим за резервати, съгласно Закона за защита на природата. През 1976 г. със Заповед № 594 на Министерство на горите и опазване на природната среда /МГОПС/ – площта на Народен парк „Пирин“ е увеличена на 26 479,8 ха. През 1979 г. се сформира самостоятелна Дирекция към Министерство на горите и горската промишленост със седалище в гр. Банско. През 1987 г. към границите на НП „Пирин“ са включени нови 12 639 ха. Със Заповед № 395 от 15.Х.1999 г. на Министъра на околната среда и водите, Народен парк Пирин се прекатегоризира в Национален парк. В настоящия момент общата площ на НП „Пирин“ е 40356,0 ха. Най-високата му точка е връх Вихрен (2914 м – трети по височина на Балканския полуостров), а най-ниската се намира на входа на парка при град Банско (950 м).
Геоложки строеж и геоморфоложки особености на НП „Пирин“
Пирин планина като морфоструктурна единица представлява хорстово-блокова високопланинска структура, която се издига в средната част на Рило-Родопския масив между грабеновите долини на реките Струма и Места. Главното орографско и хидрографско било се простира от северозапад към юг-югоизток и лежи по-близо до североизточните части на планината. Пирин е отделена от Рила чрез седловината Предел (1140 м), а на юг завършва при Парилската седловина (1170 м), която я отделя от граничните планини Славянка и Стъргач. В морфографско отношение Пирин планина се разделя на три дяла: Северен, Среден и Южен.
НП „Пирин“ заема високопланинската част на северния дял. В морфоложко отношение са обособени две части: северна част – остро, изградено от мрамор Вихренско било ( с в. Вихрен – 2915 м, Кутело – 2908 м, Бански и Разложки Суходол), по източния склон на което са вкопани дълбоките и безводни циркуси Бански Суходол, Баюви дупки и Казаните, и южна част – гранитно било, на което се издигат върховете Бъндеришки чукар (2737 м), Момин двор и др. Тези две части на Северен Пирин се разделят чрез седловината Кабите и троговите долини на реките Влахина и Бъндерица. Среден Пирин е ограничен между седловините Тодорова поляна и Попови ливади. Той е сравнително по-нисък (най-висок връх Ореляк – 2099 м). Южен Пирин е най-ниският дял на планината. Простира се между седловината Попови ливади и Парилската седловина (най-висок в. Свещник – 1973 м). Геоложката основа на планината принадлежи към Родопската надгрупа – метаморфни скали. Преобладават биотитовите шисти и гнайси, амфиболити, кварцити и мрамори. Разкрити са в северните части на парка, като най-голяма площ заемат мраморите на Добростанската свита (около 25 % от територията). Палеозойски гранитоиди се разкриват на малки площи по границите на парка. Горнокредни гранитоиди изграждат два ясно обособени плутона: Севернопирински и Безбожки. Първият е изграден от среднозърнести гранит. Разкрива се в северозападните части на парка. Вторият е изграден почти изцяло от порфироидни биотитови гранити до левкогранити. Разкрива се на широки площи в резервата Юлен и Каменишкото било. Централнопиринският плутон заема почти цялата южна част на парка. Изграден е от гранити. Общо гранитоидите заемат около 55% от територията на парка. Само в най-ниската част на парка, при град Банско, се разкриват кватернерни наслаги под формата на наносни конуси. Ледникови образувания има в циркусите и ледниковите долини. Изградени са от чакъли, валуни и блокове от гранити, гнайси и мрамори.