Уеб сайт и контакти с Национален парк „Пирин“
Географско положение и граници на Национален парк (НП) „Пирин“
Национален парк „Пирин“ попада в Рило-Родопска област, подобласт на Рила и Пирин и котловинната редица по р. Места, Рило-Пирински район. В териториалния обхват на НП „Пирин“ са включени седем общини: Разлог, Банско, Гоце Делчев, Сандански, Струмяни, Кресна и Симитли.
Площ и най-висок връх на НП „Пирин“
През годините границите, режимът и управлението на територията на Национален парк „Пирин“ са претърпели редица промени. Със Заповед № 3074 от 08.11.1962 г. Народен парк „Вихрен“ е обявен за защитена територия с площ 6736,0 ха. Със Заповед № 3011 от 30.09.1974 г. на Министерство на горите и опазване на природната среда – обявява Народен парк „Пирин“ с площ 26 413,8 ха. Защитената територия е обявена с цел: „запазване на специфичния характер на централните части от планинския масив Пирин, в които алпийският характер, формираните биоценози и наличните ендемити и реликтни растителни и животински видове представляват научна и културна ценност и изхождано от възможностите за развитие на вътрешния и международен туризъм, очертани с утвърдените основни принципи за териториално устройство на „Ски район Пирин““. С тази площ, със заповед на ЮНЕСКО от 1983 г., той е включен в Конвенцията за защита на световното и природно наследство. С Заповедта от 1974 г. към границите на НП „Пирин“ са включени резерватите „Баюви дупки“, „Сеймен тепе“, и „Малка Джинджирица“, като се запазва определения в тях режим за резервати, съгласно Закона за защита на природата. През 1976 г. със Заповед № 594 на Министерство на горите и опазване на природната среда /МГОПС/ – площта на Народен парк „Пирин“ е увеличена на 26 479,8 ха. През 1979 г. се сформира самостоятелна Дирекция към Министерство на горите и горската промишленост със седалище в гр. Банско. През 1987 г. към границите на НП „Пирин“ са включени нови 12 639 ха. Със Заповед № 395 от 15.Х.1999 г. на Министъра на околната среда и водите, Народен парк Пирин се прекатегоризира в Национален парк. В настоящия момент общата площ на НП „Пирин“ е 40356,0 ха. Най-високата му точка е връх Вихрен (2914 м – трети по височина на Балканския полуостров), а най-ниската се намира на входа на парка при град Банско (950 м).
Геоложки строеж и геоморфоложки особености на НП „Пирин“
Пирин планина като морфоструктурна единица представлява хорстово-блокова високопланинска структура, която се издига в средната част на Рило-Родопския масив между грабеновите долини на реките Струма и Места. Главното орографско и хидрографско било се простира от северозапад към юг-югоизток и лежи по-близо до североизточните части на планината. Пирин е отделена от Рила чрез седловината Предел (1140 м), а на юг завършва при Парилската седловина (1170 м), която я отделя от граничните планини Славянка и Стъргач. В морфографско отношение Пирин планина се разделя на три дяла: Северен, Среден и Южен.
НП „Пирин“ заема високопланинската част на северния дял. В морфоложко отношение са обособени две части: северна част – остро, изградено от мрамор Вихренско било ( с в. Вихрен – 2915 м, Кутело – 2908 м, Бански и Разложки Суходол), по източния склон на което са вкопани дълбоките и безводни циркуси Бански Суходол, Баюви дупки и Казаните, и южна част – гранитно било, на което се издигат върховете Бъндеришки чукар (2737 м), Момин двор и др. Тези две части на Северен Пирин се разделят чрез седловината Кабите и троговите долини на реките Влахина и Бъндерица. Среден Пирин е ограничен между седловините Тодорова поляна и Попови ливади. Той е сравнително по-нисък (най-висок връх Ореляк – 2099 м). Южен Пирин е най-ниският дял на планината. Простира се между седловината Попови ливади и Парилската седловина (най-висок в. Свещник – 1973 м). Геоложката основа на планината принадлежи към Родопската надгрупа – метаморфни скали. Преобладават биотитовите шисти и гнайси, амфиболити, кварцити и мрамори. Разкрити са в северните части на парка, като най-голяма площ заемат мраморите на Добростанската свита (около 25 % от територията). Палеозойски гранитоиди се разкриват на малки площи по границите на парка. Горнокредни гранитоиди изграждат два ясно обособени плутона: Севернопирински и Безбожки. Първият е изграден от среднозърнести гранит. Разкрива се в северозападните части на парка. Вторият е изграден почти изцяло от порфироидни биотитови гранити до левкогранити. Разкрива се на широки площи в резервата Юлен и Каменишкото било. Централнопиринският плутон заема почти цялата южна част на парка. Изграден е от гранити. Общо гранитоидите заемат около 55% от територията на парка. Само в най-ниската част на парка, при град Банско, се разкриват кватернерни наслаги под формата на наносни конуси. Ледникови образувания има в циркусите и ледниковите долини. Изградени са от чакъли, валуни и блокове от гранити, гнайси и мрамори.
Релеф
НП „Пирин“ се характеризира с добре изразен алпийски релеф. Има силна разчлененост, големи наклони, високи била и дълбоки речни долини. Съвременният релеф на Пирин е оформен през плейстоцена. Във високите части на Пирин има 35 циркуса, като най-големите са Поповоезерният, Василашкият, Валявишкият и Бъндеришкият. По дъната и терасираните циркусни склонове се разполагат 180 високопланински езера. В мраморния дял на Северен Пирин циркусите са по-малки по площ, но по-дълбоки. В сенчестите склонове на циркусите със северно изложение са оформени снежници от вечен фирнов сняг – Големия Казан, Кутело, Бански Суходол. В резултат на удълбаване на циркусите билата между тях се превръщат в тесни и остри гребени – Кончето, Стражите и др. Над най-високите части на съседни циркуси се оформят пирамидални или конусовидни върхове – Вихрен, Кутело, Каменица и др. Северен Пирин притежава ясно изразено централно и няколко странични била. От северозапад на югоизток по централното било се намира най-високата част на Парка и за нея са характерни карстовите форми на релефа, развити в протерозойските мрамори. Общо на територията на Националния парк се издигат около 60 върха с над 2600 м.н.в. Централното било на планината играе и ролята на главен вододел на планината. На изток от него всички реки се оттичат в Места, а на запад текат притоците на Струма.
Стръмните и високи склонове на планината в комбинация с дебелата снежна покривка през зимата създават предпоставки за образуване на лавини. Особено често това се случва през февруари и март по склоновете на високото мраморно било, Типиците, Войводски връх и Стражите. Най-рисковите места за туристите са: х. „Безбог“ – х. „Пирин“; района на Попово езеро, Дженгалска порта, Кралевдворска порта, Мозговишка порта, Солището, Корнишки превал, Беговишка порта, Югоизточен ръб на Тодорин връх, Винарска порта, Башлийска порта, Меча поляна – х. „Бъндерица“, х. „Бъндерица“ – х. „Вихрен“, Улеите, пресичащи пътя преди х. „Бъндерица“ и преди х. „Вихрен“ – общо 12 броя; след Муратово езеро – 1 брой, на Бъндеришка порта – 1 брой, Синанишка порта, х. „Яворов“ – Пещерата – ГС Синаница, Суходолски превал, х. „Яворов“ до слизането от превала на Ушиците, Суходолски превал до района на Вихренски преслап, Черната вода до х. „Синаница“.
Води
НП „Пирин“ обхваща територия, разположена върху водосборните басейни на реките Струма и Места. Двете реки заустват в Бяло море. Общата площ на водосборните басейни на р. Струма и р. Места е 13 564 км². На територията на НП „Пирин“ формират отток 10 притока на р. Струма и 10 притока на р. Места. Национален парк „Пирин“ има 118 езера с постоянно водно огледало. С най-голяма площ – 124 000 м² и най-голяма дълбочина – 29,5 м е Поповото езеро.
Почви
На територията на НП „Пирин“ са установени четири типа горски почви:
– Планински кафяви горски почви – типични са за средния планински пояс от бук и иглолистни (800-1800 м н.в.)
– Планински тъмноцветни горски почви – характерни за среднопланинския и в по-малка степен във високопланинския горски пояс на Пирин. Те осъществяват връзката с планинско-ливадните почви над горната граница на гората и клековите формации. Почвообразуващите скали обикновено са гранити – безкарбонатни. Плодородието на почвите е високо. Върху тях растат едни от най-добрите насаждения от бяла мура (върху по-скелетните почви) и смърч.
– Планинско-ливадни (хумусно-силикатни) почви: срещат се почти изцяло в алпийската част на високопланинския пояс (над 2500 м), където се намират често в комплекс с голи скали и сипеи и в субалпийския подпояс (до 2500 м) в съчетание с планинско-горски тъмноцветни почви. Върху почвите е развита високопланинско-ливадна растителност. Гранитът е основната почвообразуваща скала.
– Хумусно-карбонатни почви: северо-западно от р. Бъндерица до м. Предел. Върху тези почви растат главно черен бор, черна мура, клекът и смриката.
Флората на НП „Пирин“ се характеризира с изключително растително разнообразие. Тя е запазила до голяма степен автохтонния си облик. На територията на Парка са установени 1315 вида, което представя около 30 % от флората на България. Видовете принадлежат към 484 рода от 94 семейства. С природозащитен статус са определени 149 вида. Залесената площ на парка, вкл. площта на клека е 57,3% от общата му площ.
Водорасли
На територията на Парка са описани 165 вида водорасли, 8 от които се срещат само на Пирин. Един вид – Cylindrospermum urumoffii е ендемичен. Най-голямо водораслово разнообразие е установено в Поповите и Кременските езера в централната част на планината. То се влияе от замърсяването на водните басейни.
Мъхове
В границите на НП „Пирин“ са установени 329 вида мъхове, един вид от които е включен в Бернската конвенция /Buxbaumia viridis/, два вида са в Приложение ІІ на Директивата за опазване на дивата флора и фауна и нейните местообитания /Buxbaumia viridis и Dicranum viride/. Бриофлората (мъховата) флора се влияе от промяна на водния режим.
Гъби
От гъбните представители са регистрирани 375 вида, като 6 от тях са включени в Червения списък на гъбите в България, европейския Червен списък и в Приложение І на Бернската конвенция. Едни от най-срещаните видове са анасонова печурка, кафява
горска печурка, обикновена манатарка, борова манатарка, пачи крак, виолетка, сърнела, челядинка, обикновена масловка и др. В резултат на безконтролното събиране, голяма част от популациите на ценните ядливи гъби рязко намаляват.
Висши растения
На Пирин се срещат най-много редки, защитени и ендемични видове, сравнено в национален мащаб. На територията на Парка са установени около 1315 вида висши растения, които в преобладаващата си част са типични за региона и условията на месторастене. От тях 18 вида са ендемити, а 103 вида са с редки, като червената боровинка, мечото грозде, европейския копитник, снежно кокиче, момина сълза, салепи, лечебна дилянка, жълтата тинтява, пиринската мащерка, синята тинтява и други. В НП „Пирин“ се срещат най-големите комплекси на черна боровинка.
Лечебни растения
В НП „Пирин“ са определени 182 вида лечебни растения, като 2 вида са ендемити, 10 вида са включени в Червената книга на България, 6 са защитени от Закона за лечебните растения. Видовете, към които има изключителен интерес са: гръмотрън, червен кантарион, жълт кантарион, маточина, жаблек, риган, мащерка, теснолист живовлек, обикновенна иглика, камшик, шипка, глог, горска ягода, кисел трън и др.
Безгръбначни
На територията на НП „Пирин“ са установени 2091 вида безгръбначни животни, от които 294 са редки, 216 са ендемити, 176 – реликта и 15 вида присъстват в световни и европейски списъци на застрашените видове. В иглолистния пояс най-многобройни са паяците. Паркът е единствената територия в България, в която на височина 2850 м в алпийския пояс се среща комплекс от четири вида правокрили: Anterastes serbicus, Bohemanella frigida, Gomphocerus sibiricus и Aeropedellus variegatus.
Ихтиофауна
Установени са общо 6 вида риби, което представлява около 6 % от сладководна ихтиофауна на България. Водните обекти на НП „Пирин“ попадат в пъстървовата зона, като пъстървови риби има в 39 езера. Във водоемите на Пирин дъговата пъстърва и сивена са интродуцирани чрез изкуствено внасяне на зарибителен материал.
Орнитофауна
На територията на парка са установени 159 вида птици, което представлява 40 % от видовото разнообразие за България. Едни от най-характерните обитатели на НП „Пирин“ са скалният орел, ловният сокол, трипръстият кълвач, глухарят, лещарката, ливадният дърдавец. От птиците на Пирин в Червената книга на България са включени 31 вида, в Червения списък на Международния съюз за защита на природата – 2 вида, в Европейската конвенция за опазване на дивата флора и фауна и природните местообитания – 148 вида, а в Европейската директива за опазване на птиците – 40 вида.
Прилепна фауна
Досега на Пирин са установени 12 вида прилепи, като един от тях е застрашен от изчезване в Европа – дългоух прилеп (Plecotus austriacus). Прилепите са изключително полезни и всички видове са защитени от закона.
Едри бозайници
В Национален парк „Пирин“ са описани 45 вида бозайници. От тях 5 вида са включени в Червената книга на България, в Червения списък на Международния съюз за защита на природата -12 вида, в Европейската конвенция за опазване на дивата флора и фауна и природните местообитания – 37 вида, а в Европейската директива за опазване на природните местообитания – 24 вида. В НП „Пирин“ е най-голямата популация на дива коза, която е балкански ендемит. Срещат се златка, бялка, пъстър пор, дива котка, мечка, вълк и други видове.
НП „Пирин“ е уникален природен комплекс и от 1983 г. e обект на Световното наследство според Конвенцията за природното и културното наследство на ЮНЕСКО.
Банско
В Банско има 157 паметници на културата от епохата на Възраждането /112 жилищни сгради, 5 църкви и метоси, 21 стопански постройки, 19 строителни съоръжения: Бенината къща /къща-музей „Неофит Рилски“/, родната къща на Никола Вапцаров /къща-музей „Никола Вапцаров“/, Веляновата къща /декоративната украса/, Молеровата къща, църквите „Успение Богородично“, „Св. Троица“ и часовниковата кула-камбанария към нея, Буйновата /Тодева/, Сирлещовата, Хадживълчовата, Сирлещовата /същинска Хадживълчова/, Събевата, Вакановата, Шарената къщи, къщите на Наса Загорчина и Благо Вишанин, метохът на манастира Ватопед и къща на Данаил Грънчаров.
В миналото Банско се е славел като един от най-значителните търговско-занаятчийски центрове в Североизточна Македония. Сред занаятите особено голям разцвет получават кожарството, дърводелството и резбарството, кацаро-бъчварството, дюлгерството, воденичарството и тепавичарството.
Гоце Делчев
Църкви и манастири: В района на гр. Гоце Делчев могат да се посетят църквите „Св. Архангел Михаил“, „Успение Богородично“, „Св. Кирил и Методий и Св. Пророк Илия“, „Св. Николай Чудотворец“, „Успение Богородично“ в с. Делчево, манастирът „Живоприемни източник“ между гр. Гоце Делчев и с. Делчево, манастирът „Успение Богородично“ над с. Баничан, църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Баничан.
Археологически обекти: Интересна туристическа атракция в района на гр. Гоце Делчев е античния и средновековен укрепен град Никополис ад Нестум, който се намира в с. Гърмен. Той е паметник на културата с национално и международно значение; антично селище, основано от римския император Траян I след средата на IV в., разцвет – II – VI в., разрушено в края на VI-VII в. от славяните. Други туристически обекти, който представляват интерес са крепостта Момина кула между гр. Гоце Делчев и с. Делчево и крепостта Судин град, която се намира в с. Мусомища. В гр. Гоце Делчев има голям исторически музей с богата археологическа и етнографска експозиция от уникати, събирани из целия Неврокопски район. Сградата е строена през 1877 г. в стил барок. В нея има запазени уникални дърворезби на таваните /Дебърска резбарска школа/; ценна нумизматична сбирка, статуи, керамика, средновековни накити и оръдия на труда/, традиционни занаяти – грънчарство /оригинални керамични съдове от началото на XIX в./, звънчарство /чанове и тюмбелеци/, абаджийство /автентични стари костюми и инструментариум/, мутафчийство, тъкачество /традиционни тъкани изделия, 20 пълни комплекта на оригинални народни костюми от целия район, бакърджийство, самарджийство, гребенарство и златарство, автентичен фолклор, богат снимков материал и макети на стара архитектура от Ковачевица, Долен, Неврокоп. В миналото Неврокоп се е славел като голям занаятчийски център с развити над 12 вида различни занаяти – звънчарство, грънчарство, бакърджийство, обработка на желязо, абаджийство, самарджийство, кожарство, мутафчийство, тъкачество, златарство, дюлгерство и т.н. Днес има само 1 звънчарска, 1 медникарска и 1 грънчарски работилници.
Кресна
Църкви и манастири: Храм-паметник—Костница „Св. Иван Рилски“ в гр. Кресна, църквата „Св. Пророк Илия“ в с. Влахи, която е построена през 1844 г., 2 пъти е опожарявана, църква в Кресненско – „Св. Богородица“ /1750 г./, църквата „Св. Теодор Тирон“ в с.Ощава, църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Стара Кресна, строена през 1856 г.
Историко-археологически обекти и места: Сред историко-археологическите обекти особен интерес представляват: античният град Нейне в местността Хилядница и Рукалото. Отделни находки свидетелстват за наличието на храм на египетските божества Изида и Серапис. Там са открити оброчни плочки на Тракийския конник, Артемида, Зевс и Хера, подставка от статуя на Дионис, фрагменти от мраморна ара, архитектурни детайли, монети и др.; антично селище в местността Нерезе; манастирът „Св. Св. Козма и Дамян“ в местността Драколово.
Разлог
Църкви: Църквата „Свети Георги“ в село Баня е строена до 1835 г. Тя е трикорабна псевдобазилика с камбанария и балкон.
Археологически обекти и места: На 150 м южно от Предел, има руини от антично селище. Ценни останки се пазят в къща-музей „Никола Парапунов“ в гр. Разлог. На територията на село Баня са открити руини на антично селище /II-III в./. Югозападно в покрайнините на селото има 4 надгробни могили. Друг археологически обект е крепостта Калята, която се намира на 19 км югозападно от Разлог в североизточните склонове на Пирин. Разположена е върху огромен рид, по чийто ръб минава зид с височина 1-3 м. Крепостта има неправилна форма на триъгълник. Считана е за стара славянска твърдина с римска първооснова. Югозападно от Разлог са разположени основите на „Писаната“ /ХI – ХIV в./. Непосредствено до нея е разположена „Бялата църква“. В местността Катарино се намира църквата „Света Катерина“, която отчасти е вкопана в земята. В село Баня са запазени 2 постройки на минерални бани – Римската и Турската.
Традиционни занаяти: Изработването на традиционните китеници, ресначи, черги и др. тъкани изделия и днес е много характерно за цялата община. Традицията е особено жива в селата, където в почти всяка къща има стан и се тъче за приготвянето на чейз на младите момичета.
Сандански
Църкви и манастири: В миналото територията на община Сандански е била наситена с множество църкви и манастири, като само в Мелнишко те са надхвърляли 70 /72-77/. Днес броят им е 87. Сред тях са църквата „Св. Димитър“ в с. Виногради, долината на Струма; църквата „Св. Георги“ в с. Виногради, църква „Света Петка“ в с. Горно Спанчево, Южен Пирин; църквата „Св. Атанасий“ в с. Бельово, Южен Пирин; църквата „Успение Богородично“ в с. Голешово, планината Славянка, църквата „Св. Атанасий“ в с. Ковачево, най-югозападните разклонения на Северен Пирин; църквата „Успение Богородично“ местност Дъбая, най-югозападните разклонения на Северен Пирин; църквата „Св. Георги“ в с. Белевехчево, долината на р. Струма и др.
Археологически обекти и места: В обхвата на гр. Сандански особен интерес представляват следните археологически обекти: Епископската базилика, Базиликата на епископ Йоан, раннохристиянският комплекс, разположен непосредствено до сградата на Археологическия музей, гробницата-мавзолей на аристократ от римската епоха /II-IV в./, Археологическият музей
Мелник
Бързият културно-икономически възход на Мелник през Средновековието го утвърждава като главен град по долината на Средна Струма, отнемайки водещите функции на Сандански. Най-много сведения, разкриващи историята на града от времето на древните траки до Късното Средновековие са открити на хълма Свети Никола и в източната част на Мелник, където руините на средновековното селище са и най-добре запазени.
Църкви и манастири: Сред тях са Роженският манастир и Мелнишките църкви. Едни от най-посещаваните църкви в Мелник са: митрополитската църква „Св. Николай Чудотворец“ в гр. Мелник, строена през XIII в., по-късно през 1756 г. е преустроена, в сегашния си вид; църквата „Св. Йоан Предтеча“ /„Св. Яни“/ в гр. Мелник; църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в гр. Мелник, построена през XIX в. /1840 г./; манастир „Света Богородица Спилеотиса“, представител на градското манастирско строителство в българските земи от началото на XIII в., Митрополитска църква „Свети Никола“, която се намира на хълм Свети Никола, построена в началото на XIII век като митрополитска църква от севаст Владимир, Феодален замък на деспот Алексий, Римският мост, строен още през римско време над Мелнишка река, през него е пътека за църквата „Св. Йоан Предтеча“, турската баня.
Археологически обекти: Средновековна крепост /Славова крепост/, Хълмът Свети Никола, Болярската /Византийската/ къща, възвишението Разклона /Чатала/, което е най-забележителният паметник на средновековната жилищна архитектура от началото на XIII в. в българските земи и една от най-старите жилищни сгради на Балканите.
Архитектурно-етнографски забележителности: Община Сандански притежава богато културно-историческо наследство. Сред запазените обекти най-добре застъпена е жилищната архитектура: антични градски жилища в Античния град на Сандански, средновековни градски жилища в Мелник от времето на Втората Българска държава, цели комплекси и ансамбли от възрожденски жилищни сгради от типа мелнишка градска къща, родопска и огражденско- малешевска къща. Туристически интерес са културно-историческият резерват „Мелник“, Мелнишките пирамиди и Роженският манастир. Градът-музей Мелник е един от най-значимите Средновековни и Възрожденски градове в България с над 200 изцяло запазени, частично или в руини паметници на културата.
Традиционни занаяти: От старите майстори-занаятчии в Сандански продължават да работят само двама медникари. Като хоби-занимания са се запазили традиционните женски ръкоделия. В село Рожен може да се види пясъчна живопис върху кратуни, картини-мозайки от разноцветни минерали като продължаване на традицията от античността.
Симитли
Църкви и манастири: Във всяко едно от селищата в община Симитли има църква. Повечето от тях са обявени за паметници на културата с местно значение, като: църквата „Рождество Пресвета Богородица“ в гр. Симитли, църквите „Св. Илия“ и „Св. Никола“ в с. Градево, църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в с. Мечкул.
Археологически обекти и места: Изключителен интерес представляват останките от Римски път и трако-римско селище в с. Полето, Средновековната крепост /известна като Римската стена/ в гр. Симитли.
Традиционни занаяти: От старите български занаяти в Симитлийския край се е запазило само тъкачеството.
Струмяни
Църкви: Църквите „Св. Георги“ в с. Микрево, „Св. Марина“ в с. Илинденци.
Археологически обекти и места: В с. Микрево са намерени останки от късноантичната църква в местността Градището и късноантичното селище в местността Връчвите. В с. Илинденци има останки от значително селище, съществувало през периода III-V в. и Средновековието. В с. Илинденци има няколко стари воденици, които не работят.
Традиционни занаяти: От старите български занаяти в община Струмяни се е запазило тъкачеството. Специфичен занаят, свързан с природните дадености в района на Илинденци, е художествена обработка на мрамор.
Хаджидимово
Църкви и манастири: Църквата „Св. Димитър“ в с. Тешово, манастирът „Св. Великомъченик Георги“ в гр. Хаджидимово, църквата „Свети Никола“ в с. Гайтаниново.
Археологически обекти и места: Крепостта в гр. Хаджидимово понастоящем е паметник на културата с местно значение. Има елипсовидна форма с площ от около 2000 кв. м. До ден днешен има запазени останки от крепостни стени с височина 1-2 м, руини от 3 кули и крепостна църква, върху чийто основи е изграден параклиса „Св. Димитър“. В с. Тешово е запазена средновековна жилищна кула, построена втората половина на XV в. с форма на квадрат и височина 13,50 м. В с. Лъки, общ. Хаджидимово има запазена музейна сбирка, създадена от месното ТКЗС през 1966 г. Тази сбирка отразява историята на България, пречупена през мащабите на селото и разбиранията на своето време.
Традиционни занаяти: Традиционните за района занаяти като металодобив и обработка са отдавна изчезнали. Все още има хора способни да демонстрират стивастарство /първична обработка на памук/. От старите български занаяти в община Хаджидимово и до днес в по-големите села само тъкачеството се е запазило като традиционно домашно производство.
