Национален парк Пирин: Културно наследство

НП „Пирин“ е уникален природен комплекс и от 1983 г. e обект на Световното наследство според Конвенцията за природното и културното наследство на ЮНЕСКО.

Банско

В Банско има 157 паметници на културата от епохата на Възраждането /112 жилищни сгради, 5 църкви и метоси, 21 стопански постройки, 19 строителни съоръжения: Бенината къща /къща-музей „Неофит Рилски“/, родната къща на Никола Вапцаров /къща-музей „Никола Вапцаров“/, Веляновата къща /декоративната украса/, Молеровата къща, църквите „Успение Богородично“, „Св. Троица“ и часовниковата кула-камбанария към нея, Буйновата /Тодева/, Сирлещовата, Хадживълчовата, Сирлещовата /същинска Хадживълчова/, Събевата, Вакановата, Шарената къщи, къщите на Наса Загорчина и Благо Вишанин, метохът на манастира Ватопед и къща на Данаил Грънчаров.

В миналото Банско се е славел като един от най-значителните търговско-занаятчийски центрове в Североизточна Македония. Сред занаятите особено голям разцвет получават кожарството, дърводелството и резбарството, кацаро-бъчварството, дюлгерството, воденичарството и тепавичарството.

Гоце Делчев

Църкви и манастири: В района на гр. Гоце Делчев могат да се посетят църквите „Св. Архангел Михаил“, „Успение Богородично“, „Св. Кирил и Методий и Св. Пророк Илия“, „Св. Николай Чудотворец“, „Успение Богородично“ в с. Делчево, манастирът „Живоприемни източник“ между гр. Гоце Делчев и с. Делчево, манастирът „Успение Богородично“ над с. Баничан, църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Баничан.

Археологически обекти: Интересна туристическа атракция в района на гр. Гоце Делчев е античния и средновековен укрепен град Никополис ад Нестум, който се намира в с. Гърмен. Той е паметник на културата с национално и международно значение; антично селище, основано от римския император Траян I след средата на IV в., разцвет – II – VI  в., разрушено в края на VI-VII в. от славяните. Други туристически обекти, който представляват интерес са крепостта Момина кула между гр. Гоце Делчев и с. Делчево и крепостта Судин град, която се намира в с. Мусомища. В гр. Гоце Делчев има голям исторически музей с богата археологическа и етнографска експозиция от уникати, събирани из целия Неврокопски район. Сградата е строена през 1877 г. в стил барок. В нея има запазени уникални дърворезби на таваните /Дебърска резбарска школа/; ценна нумизматична сбирка, статуи, керамика, средновековни накити и оръдия на труда/, традиционни занаяти – грънчарство /оригинални керамични съдове от началото на XIX в./, звънчарство /чанове и тюмбелеци/, абаджийство /автентични стари костюми и инструментариум/, мутафчийство, тъкачество /традиционни тъкани изделия, 20 пълни комплекта на оригинални народни костюми от целия район, бакърджийство, самарджийство, гребенарство и златарство, автентичен фолклор, богат снимков материал и макети на стара архитектура от Ковачевица, Долен, Неврокоп. В миналото Неврокоп се е славел като голям занаятчийски център с развити над 12 вида различни занаяти – звънчарство, грънчарство, бакърджийство, обработка на желязо, абаджийство, самарджийство, кожарство, мутафчийство, тъкачество, златарство, дюлгерство и т.н. Днес има само 1 звънчарска, 1 медникарска и 1 грънчарски работилници.

Кресна

Църкви и манастири: Храм-паметник—Костница „Св. Иван Рилски“ в гр. Кресна, църквата „Св. Пророк Илия“ в с. Влахи, която е построена през 1844 г., 2 пъти е опожарявана, църква в Кресненско – „Св. Богородица“ /1750 г./, църквата „Св. Теодор Тирон“ в с.Ощава, църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Стара Кресна, строена през 1856 г.

Историко-археологически обекти и места: Сред историко-археологическите обекти особен интерес представляват: античният град Нейне в местността Хилядница и Рукалото. Отделни находки свидетелстват за наличието на храм на египетските божества Изида и Серапис. Там са открити оброчни плочки на Тракийския конник, Артемида, Зевс и Хера, подставка от статуя на Дионис, фрагменти от мраморна ара, архитектурни детайли, монети и др.; антично селище в местността Нерезе; манастирът „Св. Св. Козма и Дамян“ в местността Драколово.

Разлог

Църкви: Църквата „Свети Георги“ в село Баня е строена до 1835 г. Тя е трикорабна псевдобазилика с камбанария и балкон.

Археологически обекти и места: На 150 м южно от Предел, има руини от антично селище. Ценни останки се пазят в къща-музей „Никола Парапунов“ в гр. Разлог. На територията на село Баня са открити руини на антично селище /II-III в./. Югозападно в покрайнините на селото има 4 надгробни могили. Друг археологически обект е крепостта Калята, която се намира на 19 км югозападно от Разлог в североизточните склонове на Пирин. Разположена е върху огромен рид, по чийто ръб минава зид с височина 1-3 м. Крепостта има неправилна форма на триъгълник. Считана е за стара славянска твърдина с римска първооснова. Югозападно от Разлог са разположени основите на „Писаната“ /ХI – ХIV в./. Непосредствено до нея е разположена „Бялата църква“. В местността Катарино се намира църквата „Света Катерина“, която отчасти е вкопана в земята. В село Баня са запазени 2 постройки на минерални бани – Римската и Турската.

Традиционни занаяти: Изработването на традиционните китеници, ресначи, черги и др. тъкани изделия и днес е много характерно за цялата община. Традицията е особено жива в селата, където в почти всяка къща има стан и се тъче за приготвянето на чейз на младите момичета.

Сандански

Църкви и манастири: В миналото територията на община Сандански е била наситена с множество църкви и манастири, като само в Мелнишко те са надхвърляли 70 /72-77/. Днес броят им е 87. Сред тях са църквата „Св. Димитър“ в с. Виногради, долината на Струма; църквата „Св. Георги“ в с. Виногради, църква „Света Петка“ в с. Горно Спанчево, Южен Пирин; църквата „Св. Атанасий“ в с. Бельово, Южен Пирин; църквата „Успение Богородично“ в с. Голешово, планината Славянка, църквата „Св. Атанасий“ в с. Ковачево, най-югозападните разклонения на Северен Пирин; църквата „Успение Богородично“ местност Дъбая, най-югозападните разклонения на Северен Пирин; църквата „Св. Георги“ в с. Белевехчево, долината на р. Струма и др.

Археологически обекти и места: В обхвата на гр. Сандански особен интерес представляват следните археологически обекти: Епископската базилика, Базиликата на епископ Йоан, раннохристиянският комплекс, разположен непосредствено до сградата на Археологическия музей, гробницата-мавзолей на аристократ от римската епоха /II-IV в./, Археологическият музей

Мелник

Бързият културно-икономически възход на Мелник през Средновековието го утвърждава като главен град по долината на Средна Струма, отнемайки водещите функции на Сандански. Най-много сведения, разкриващи историята на града от времето на древните траки до Късното Средновековие са открити на хълма Свети Никола и в източната част на Мелник, където руините на средновековното селище са и най-добре запазени.

Църкви и манастири: Сред тях са Роженският манастир и Мелнишките църкви. Едни от най-посещаваните църкви в Мелник са: митрополитската църква „Св. Николай Чудотворец“ в гр. Мелник, строена през XIII в., по-късно през 1756 г. е преустроена, в сегашния си вид; църквата „Св. Йоан Предтеча“ /„Св. Яни“/ в гр. Мелник; църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в гр. Мелник, построена през XIX в. /1840 г./; манастир „Света Богородица Спилеотиса“, представител на градското манастирско строителство в българските земи от началото на XIII в., Митрополитска църква „Свети Никола“, която се намира на хълм Свети Никола, построена в началото на XIII век като митрополитска църква от севаст Владимир, Феодален замък на деспот Алексий, Римският мост, строен още през римско време над Мелнишка река, през него е пътека за църквата „Св. Йоан Предтеча“, турската баня.

Археологически обекти: Средновековна крепост /Славова крепост/, Хълмът Свети Никола, Болярската /Византийската/ къща, възвишението Разклона /Чатала/, което е най-забележителният паметник на средновековната жилищна архитектура от началото на XIII в. в българските земи и една от най-старите жилищни сгради на Балканите.

Архитектурно-етнографски забележителности: Община Сандански притежава богато културно-историческо наследство. Сред запазените обекти най-добре застъпена е жилищната архитектура: антични градски жилища в Античния град на Сандански, средновековни градски жилища в Мелник от времето на Втората Българска държава, цели комплекси и ансамбли от възрожденски жилищни сгради от типа мелнишка градска къща, родопска и огражденско- малешевска къща. Туристически интерес са културно-историческият резерват „Мелник“, Мелнишките пирамиди и Роженският манастир. Градът-музей Мелник е един от най-значимите Средновековни и Възрожденски градове в България с над 200 изцяло запазени, частично или в руини паметници на културата.

Традиционни занаяти: От старите майстори-занаятчии в Сандански продължават да работят само двама медникари. Като хоби-занимания са се запазили традиционните женски ръкоделия. В село Рожен може да се види пясъчна живопис върху кратуни, картини-мозайки от разноцветни минерали като продължаване на традицията от античността.

Симитли

Църкви и манастири: Във всяко едно от селищата в община Симитли има църква. Повечето от тях са обявени за паметници на културата с местно значение, като: църквата „Рождество Пресвета Богородица“ в гр. Симитли, църквите „Св. Илия“ и „Св. Никола“ в с. Градево, църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в с. Мечкул.

Археологически обекти и места: Изключителен интерес представляват останките от Римски път и трако-римско селище в с. Полето, Средновековната крепост /известна като Римската стена/ в гр. Симитли.

Традиционни занаяти: От старите български занаяти в Симитлийския край се е запазило само тъкачеството.

Струмяни

Църкви: Църквите „Св. Георги“ в с. Микрево, „Св. Марина“ в с. Илинденци.

Археологически обекти и места: В с. Микрево са намерени останки от късноантичната църква в местността Градището и късноантичното селище в местността Връчвите. В с. Илинденци има останки от значително селище, съществувало през периода III-V в. и Средновековието. В с. Илинденци има няколко стари воденици, които не работят.

Традиционни занаяти: От старите български занаяти в община Струмяни се е запазило тъкачеството. Специфичен занаят, свързан с природните дадености в района на Илинденци, е художествена обработка на мрамор.

Хаджидимово

Църкви и манастири: Църквата „Св. Димитър“ в с. Тешово, манастирът „Св. Великомъченик Георги“ в гр. Хаджидимово, църквата „Свети Никола“ в с. Гайтаниново.

Археологически обекти и места: Крепостта в гр. Хаджидимово понастоящем е паметник на културата с местно значение. Има елипсовидна форма с площ от около 2000 кв. м. До ден днешен има запазени останки от крепостни стени с височина 1-2 м, руини от 3 кули и крепостна църква, върху чийто основи е изграден параклиса „Св. Димитър“. В с. Тешово е запазена средновековна жилищна кула, построена втората половина на XV в. с форма на квадрат и височина 13,50 м. В с. Лъки, общ. Хаджидимово има запазена музейна сбирка, създадена от месното ТКЗС през 1966 г. Тази сбирка отразява историята на България, пречупена през мащабите на селото и разбиранията на своето време.

Традиционни занаяти: Традиционните за района занаяти като металодобив и обработка са отдавна изчезнали. Все още има хора способни да демонстрират стивастарство /първична обработка на памук/. От старите български занаяти в община Хаджидимово и до днес в по-големите села само тъкачеството се е запазило като традиционно домашно производство