Национален парк Рила: Абиотични фактори

Климат

Територията на Национален парк “Рила” попада изцяло в планинската климатична област (над 1000 м надм. в) и е разположена на границата на умерено-континенталния и преходно-средиземноморския климат.

Над 1500 м надм. в. изложението на склона влияе определено върху температурата и водния режим. Разликите между северните и южните склонове са значителни. По северните склонове на Национален парк “Рила” се наблюдават често температурни инверсии. На всеки 100 м надморска височина температурата спада с 0,7ºC.
Абсолютната максимална температура е 18,7ºC. Средните годишни температури за височинния интервал 2000-2500 м надм. в. е 5º-0ºC, от 2500 нагоре вече са отрицателни. Преминаването на средноденонощните температури под 0ºC при различните надморски височини в парка става от началото до края на септември.

Периодът с отрицателните температури продължава често и до края на юни при средна продължителност около 9 месеца. Дори и през летните сезони температурата не се задържа трайно над 10ºC. През юни, юли, август има 5-10 дни със средна температура над 15ºC. Този факт определя краткия вегетационен сезон в парка, който варира от 3 до 6 месеца, като над 2000 м надм. в. е около 3 месеца.Устойчиво повишаване на температурата се наблюдава към края на юли.

Геология

Територията на Рила планина попада сред основните морфоструктури на България – Рило-Родопска морфоструктура. В литолого-петрографско отношение в НП “Рила”не се установява голямо разнообразие на скални комплекси. По-голяма част от тях са изградени от най-старите скали в България – метаморфните. Освен тези скали, от интрузивните скали широко разпространение имат гранитите, а от седиментите, главно в периферните части – палеогенни, плиоценски и кватернерни наслаги.

Хидрология

На територията на парка са разположени около 120 езера, от които около 70 са глациални, обособени в няколко характерни групи, според територията в НП (Маричини, Мусаленски и др.). Общият обем на водите в езерата е около 80×10.6м³. Езерата оказват значително регулиращо влияние върху формирането на речния отток от територията на парка. Главната река, която води началото си от територията на Националния парк и принадлежи към Черноморския водосборен басейн е р. Искър. Главните реки, които принадлежат на Беломорския водосборен басейн са р. Места и р. Марица. Значителна част от територията на парка формира отток към р. Струма, която се влива в Бяло море. Площите на водосборните басейни на реките от Черноморския и Беломорския водосборни басейни са съответно 216,6 км² и 593,86 км².

Почви

НП “Рила” попада в Тракийската горскорастителна област, подобласт Рила, Среден и Високопланински пояси. При съвместното действие на абиотични и биотични фактори в НП “Рила” протичат сложни почвообразувателни процеси, които са подчинени на вертикалната зоналност. Средният горскорастителен пояс започва от 700 м надм. в. и завършва на 2000 м надм. в. Като основни зонални почви се срещат кафявите горски почви (700-1200 м надм. в.) и планинско-горските тъмноцветни почви (1200-2000 м надм. в.). Високопланинският горскорастителен пояс обхваща най-горните части на планината с надморска височина от 2000 до 2500 метра. Основните зонални типове почви са два: планинско-горските тъмноцветни почви, които продължават тук своето разпространение от средния пояс и заемат подпояса на клека и субалпийските пасища и планинско-ливадните почви, които заемат подпояса на алпийските пасища.

В НП “Рила” доминират кафявите горски, планинско горските тъмноцветни и планинско ливадните почви с маломощен до средномощен хумусен хоризонт.
Съгласно съществуващото регионално ландшафтно райониране на България НП “Рила” попада във:
В. Централна Балканска планинско котловинна ландшафтна област; ХIV. Рилска ландшафтна подобласт; 87. Централно Рилски ландшафтен регион; 88. Северно Рилски ландшафтен регион; 89. Южно Рилски ландшафтен регион.
Съгласно типологичното ландшафтно райониране на страната в “Базисна геологична класификация на ландшафтите в България”, НП “Рила” обхваща 12 групи ландшафти.
Съвременната ландшафтна структура на Национален парк “Рила” е изградена от 95 ландшафтни вида, структурирани по типове ландшафти както следва:

  • Горски ландшафти – 49 вида
  • Ливадни ландшафти – 25 вида
  • Скални ландшафти – 9 вида
  • Аквални ландшафти – 7 вида

Антропогенни ландшафти – 6 вида

FacebookSvejoTwitterGoogle+