Национален парк Рила: Флора

Растителни съобщества

В НП “Рила” са представени 4 растителни пояса: буков (представен частично), иглолистен горски, субалпийски и алпийски. В състава им участват дървесни, храстови и тревни фитоценози. Горската растителност е представена главно от фитоценози на иглолистни видове. Доминираща възраст на горите е 90 години, средната пълнота 0,65. Запасите от дървесина са 6 000 000 куб. м. В субалпийския пояс широко разпространение имат иглолистните храсталаци на клека, които са основна коренна растителност на пояса. Ниските храстови фитоценози на сибирската хвойна и тревните фитоценози, много от които са коренни, са също съществени съставни компоненти на растителната покривка в този пояс. В алпийския пояс са разпространени тревни фитоценози с незначително участие на малките храсти като синята боровинка и тревистата върба.

Растителността на парка се отнася към Рило-Родопския подрайон на Илирийската провинция на Европейската широколистна област.

Разнообразието на парковата растителност е представено в момента от над 12 класа, 12 разреда, 17 съюза, 92 асоциации и 28 субасоциации. Всички класове чиито фитоценози са разпространени в парка са общи с тези на растителността на европейските планини. С изключение на разред Seslerietalia comosae Simon 1958, който е ендемичен за Балканския полуостров, останалите също са общи с планините на Средна Европа. От съюзите 6 са регионални балкански, 3 са карпато-балкански, останалите 8 са европейски. С малки изключения асоциациите са или български или разпространени само в Рила планина, т.е. ендемични за българската или рилска растителност.

Характеристика на горския фонд

Горският фонд (ГФ) в НП обхваща 53481,0 ха, което съставлява 66% от територията на Националния парк. В мащабите на страната това са около 1,3% от Горския фонд на България.

Залесената площ обхваща 42560,6 ха (1,1% от залесената площ на страната). Това означава, че 52,5% от парка са територии, покрити с гори.

Общата залесена площ се разпределя по следния начин:

  • естествените насаждения – 24 965,8 ха (58,7%);
  • клек – 15 359,5 ха (36,1%);
  • изкуствени насаждения (култури) – 2 235,3 ха (5,2%).

Около 75% от залесената площ е съсредоточена при надморски височини между 1 500 и 2 200 м. Средната надморска височина на ГФ в парка е 1 790 м н. в., което е средата на подпояса на горнопланинските смърчови гори у нас и предполага оптимални условия за развитие на иглолистните дървесни видове.

Дървесните видове, съставящи горите в НП, които са били обект на стопанска оценка са 33. От тях 4 вида се срещат само в култури – черен бор, дугласка, лиственица, веймутов бор. 40 194,2 ха (94,4%) от площта на горите в парка е заета от иглолистни дървесни видове: смърч – 11 180,5 ха (26,3%), бял бор –6 341,8 ха (14,9%), бяла мура – 4 951,6 ха (11,6%), ела – 1 896,5 ха (4,5%), други – 15 823,7 ха (37,1%). Широколистните видове заемат 2 366,4 ха и се разпределят, както следва: бук – 1 016,1 ха (2,4%), горун – 214,5 ха (0,5%), трепетлика – 161,9 ха (0,4%), бреза – 134,0 ха (0,3%), келяв габър – 114,6 ха (0,3%), явор – 64,8 ха (0,1%), други – 660,5 ха (1,6%).

Средният бонитет на горите е 2,9, което показва благоприятни условия на средата за развитие на дървесните видове. С най-висок бонитет се отличават смърчовите (2,7), еловите (2,8) и горите от бяла мура (2,9). С по-нисък бонитет са бял боровите гори (3,2).

Средната възраст на горите в НП е 90 години – 91 за иглолистните и 74 за широколистните. Горите на възраст над 100 години заемат 13 514,6 ха (31,8%) от залесената площ.

Общият запас на горите в НП е 6 228 861 м3. С най-значимо участие в биомасата на горите е смърчът (48%). Следват белият бор – 20%, бялата мура – 18% и елата – 10%. От широколистните, най-голям запас има букът 223 125 м3 (4%). Средният запас на един хектар е 233 м3, а средният прираст – 2,82 м3 на хектар.

Санитарното състояние на горите в парка, според показателя за степента на увреждане R е следното: здрави (R=0 – 30%) – 83%, заболели (R=30 – 60%) – 15%, загиващи (R>60%) – 2%. Това разпределение показва, че голяма част от дървесната растителност е с добър здравен статус и наблюдаваните колебания имат локален и временен характер. Най-слаба степен на увреждане показва белият бор, следван непосредствено от бялата мура. Смърчът и елата се отличават с по-нисък здравен статус.

Флора

В границите на парка са описани около 1400 висши растения, някои от които са от първостепенно биологично и научно значение. От тях защитените от закона са 51 вида, а 13 са включени в Европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения. В Червената книга на България са вписани като застрашени и редки 98 вида, като с категория редки са: пиринейско шапиче (Alchemilla pyrenaica), златиста кандилка (Aquilegia aurea), високопланинско лъжичниче (Armeria alpina), черен емпетрум (Empetrum nigrum), алпийска крехка папрат (Cystopteris regia), рилска жълтица (Leontodon rilaensis), дългоцветна иглика (Primula halleri), а застрашени: жълта тинтява (Gentiana lutea) и петниста тинтява (Gentiana punctata). Сред рилските растения има 57 ендемични – 36 балкански, 18 български и 3 локални – срещащи се само в Рила и никъде другаде: рилска иглика (Primula deorum), рилски ревен (Rheum rhaponticum) и павловско шапиче (Alchemilla pawlowskii). Тази малка част от ценни с голяма научна стойност видове, наречени ендемити или видове, които се срещат на определена територия определят облика на флората. Мъховата флора е представена от 274 вида мъхове, видовете гъби са 233, а сладководните водорасли са 130 вида.

FacebookSvejoTwitterGoogle+