Природен парк „Шуменско плато”

Уеб сайт и контакти с Природен парк „Шуменско плато“

shumenskoplato.bg

Географско положение и граници на Природен парк (ПП) „Шуменско плато“

Природен парк „Шуменско плато” се намира в югоизточните покрайнини на Мизийската равнина. Той е разположен в едноименното и най-типично остатъчно плато в Североизточна България, което е най-голямата (73 км² площ) и висока югоизточна част от Шуменските височини. Крайните точки на ПП “Шуменско плато” са: на юг – подножието на скалния венец при скалната църква Манастира (северно от с. Хан Крум); на север – северния склон на Черкезтабия, на запад – северозападно от Казълтепе; на изток – над лозята в северния склон на Илчов баир.

Площ и най-висок връх на ПП „Шуменско плато“

Площта на ПП „Шуменско плато” съгласно Заповед № РД-563 от 08.05.2003 г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ бр. 60 от 04.07.2003г.) е 3929,9 ха. Най-високата точка на парка, а същевременно и на цялото Шуменско плато и на Шуменските височини, е вр. Търновтабия (501,9 м). Той е разположен в западната част на Парка.

Геоложки строеж и геоморфоложки особености на ПП „Шуменско плато“

Преходното географско и геоисторическо положение на Шуменското плато между Мизийската епиплатформена равнина, Черноморската дълбоководна депресия и Източния Предбалкан и произтичащото от това разнообразие на природните условия и фактори, са дали отпечатък върху неговото формиране и развитие. То се осъществява при: разнородна скална основа с преобладаване на карбонатни скали; силно разчленен платовиден релеф с доминиране на карстова морфоскулптура; смекчени умерено-континентални хидроклиматични условия под допълнителното слабо морско влияние; специфична, азонална почвена покривка; разнообразна по вид и произход предимно вторична растителност с мозаечен характер; продължително поетапно стопанско усвояване със специфични дейности.

За ПП „Шуменско плато” много типичен е карстът, който предопределя специфичните особености на цялостната природна среда. В платото е развита добре обособена регионална карстова геосистема, която се отнася към автохтонния карст.

Релеф

Най-типични за Шуменското плато са въртопите – фуниевидни, кладенчовидни или блюдовидни пониженияв релефа с дълбочина от 0,5 до 35 м и диаметър от 1,5-2 м до 50 м. До момента са локализирани и описани над 200 въртопа. От сливането на съседни въртопи при тяхното разрастване или по-често при понирането на периодичния отток в горните изворни части на карстовите долини или долове, са образувани валози. На територията на Шуменското плато са установени 16 валога. Дъното на валозите обикновено е усложнено от вложени въртопи.

Най-големите повърхностни карстови форми в ПП „Шуменското плато“ са увалите, които имат площ около и над 1 км². Типична увала е установена в мест. Бостанлъка, чиято площ съставлява 7,4 % от площта на повърхностния безотточен басейнна платото.

Съществуващите в ПП „Шуменско плато“ т. нар. подземни карстови форми представляват подземни скални кухини и каверни с различни размери, които се развиват при много благоприятни условия. Твърде малка част от карстовите кухини обаче са достъпни за непосредствено проучване, поради това броят на известните до този момент пещерив платото е 34 (Стефанов, 1998).

Климат

Климатът на ПП „Шуменското плато“ се формира под въздействието на режима на атмосферната циркулация над Североизточна България. Той се определя в най-голяма степен от активизацията на циклоналната и антициклоналната дейноств Европейския синоптичен район (Геогр. на България, 1982, 2002). Въздушните маси на умерените шириниса преобладаващи за Североизточна България и имат най-голямо значение за климата на Шуменското плато. Те са два вида: океански (влажни) и континентални. С океанските въздушни маси са свързани повечето от валежните обстановки над Шуменското плато, т.е. те са основният носител на атмосферните (валежни) води.

Количеството на валежите в Шуменското плато е около 600 мм. Шуменското плато се отнася към областта с преходен валежен режим. Образува се от 15 ноември до 5 април. Средният брой на дните със снежна покривкае от 35 до 40, като нейната височинатасе колебае между 4 и 8 см (средно), но може да достигне и до 90-100 см (най-често при обилни снеговалежипо фронтални смущения, предизвикани от средиземноморската циклонална дейност). Вътрешно годишният ход на температурата е с максимум през юли и минимум през януари. Средната годишна температура се променя от 11^оС (в подножието на платото) до 9,3^оС (в най-високата си част). Средната месечна температурае отрицателна само за януари. През лятото се наблюдават най-високите средни месечни температури на въздуха, които във високите части на платото не надхвърлят 20^оС (юли – август).

Води

ПП „Шуменското плато“ попада в Черноморската отточна област. Основните реки, които го отводняват, са Голяма Камчия (10 % от площта на платото) и Провадийска река (чрез р. Мадара). С развитието на карстовия релеф в централната част на платото се формира повърхностен безотточен карстов басейн с площ 8,5 км². Речни води се формират само в периферията на платото и дават началото на няколко радиално изтичащи малки реки с типично подземно карстово подхранване: Лозевска (Стражка), Поройна (с притоците си Сулумаарски дол, Чанаджишки дол и Струмба), Тройшка (Барадрре) и Осмарска. От Калугерския и Дивдядовския боази реки не изтичат, защото формираният в тях карстово-грунтов поток е с подземен отток, а върху старите преливни извори в боазите са изградени каптажи.

Почви

ПП „Шуменско плато“ има характерно почвено разнообразие и оригинална почвена покривка. Почвообразуването в него, намиращо се под специфичното влияние на карста с варовиците като почвообразуващи скали, уникалната растителност, климат и човешка дейност, е оформило 4 типа почви, 13 подтипа и родове с най – различни разновидности. От извършените проучвания в ПП „Шуменско плато” са установени следните типове почви: хумусно-карбонатни (52%), тъмносиви (37%), сиви (5,7%) и светлосиви горски (1,1%). Останалите – 3,8% са скали, нелесопригодни площи и др. В почвено – географско отношение „Шуменското плато“ се включвав Суббореалния лесо–ливадно–степен почвен сектор на Европа, принадлежина Карапатско-Дунавската му почвена област и е частот нейната долнодунавска подобласт.

Растителен свят

Специфичните природни условия на ПП „Шуменско плато“ благоприятстват развитието на богата растителна покривка. Горите заемат 90% от територията на парка. Преобладават смесените широколистни гори, в които съжителстват обикновен габър, бук, цер, клен, ясен, липа и други дървесни видове. В ботаническо отношение най-голямо значение има мизийският бук. Той принадлежи към коренната растителност и най-добре е съхранен в резерват „Букака“, който e с площ 62,6 хектара. Иглолистните видове са представени от черен и бял бор, зелена дуглазка, обикновен и сребрист смърч. От храстовите видове най-разпространени са шипка, червен глог, обикновен дрян, леска. Откритите места в парка са пъстра мозайка от тревисти растения и храсти. Висшите растения в Природния парк са представени от 535 вида, от които 64 са с природозащитен статус. Срещат се 19 вида орхидеи, над 250 вида лечебни растения, представители на скални и степни растения. Установено е наличието на 49 вида лишеи и 99 вида мъхове.

Водорасли

По северната и западната граница на ПП „Шуменско плато” са установени две находища на рядък вид от групата на червените сладководни водорасли (Rhodophyta) – Batrachospermum arcuatum (Stancheva and Vis, 2006). Авторите съобщават този вид за първи път за алгофлората на България. Находището на западната граница на ПП „Шуменско плато” се характеризира и с развитието на харови водорасли (Chara sp., Chlorophyta) широко използвани като биоиндикатори при мониторинг на различни типове сладководни екосистеми.

Гъби

На територията на ПП „Шуменско плато“ са регистрирани и определени 31 вида макромицети – 28 вида от ПП “Шуменско плато” и 19 вида от резерват “Букака”. Установените гъбни таксони се отнасят към два отдела (Ascomycota – торбести гъби и Basidiomycota – базидиеви гъби), 2 класа, 10 разреда, 26 семейства и 38 рода. Сред регистрираните макромицети има видове, хакатернии за буковите гори, като: Cerrena unicolor, Chlorophyllum rhacodes, Fomes fomentarius, Hericium coralloides, Lactarius piperatus, Mycena rosea, Stereum rugosum, S. subtomentosus и др. В ПП „Шуменско плато” и резерват „Букака” са установени 7 вида паразитни макромицети по широколистни дървета и специално по бука. На територията на ПП “Шуменско плато” досега са регистрирани 12 вида ядливи гъби. Сред тях с важно стопанско значение са 6 вида: Златистожълта коралка, Кладница, Обикновена манатарка, Обикновена сърнела, Червенееща сърнела и Сиво-виолетова гълъбка. Гъбата Юдино ухо (позната в България като ядлива главно от китайската кухня) не се събира масово от населението.

Мъхове

Мъховата флора на ПП „Шуменско плато” е напълно непроучена. До момента са установени 108 вида мъхове, като 9 вида са представителите на отдел Marchantiophyta (чернодробни мъхове) и 99 вида на отдел Bryophyta (листнати мъхове). На територията на парка са установени находища на 10 вида мъхове, включени в червения списък на мъховете в България. В резезерват „Букака” са намерени 29 вида мъхове (4 чернодробни и 25 листнати).

Висши растения

За територията на ПП Шуменско плато са установени общо 532 вида, разпределени в 312 рода, принадлежащи към 81 семейства. В ПП „Шуменско плато“ са установени 64 растителни вида с природозащитен статус. Отдел Хвощови растения е представен с 1 семейство, 1 род и 2 вида. Папратовидните растения са представени от 5 семейства, 7 рода и 8 вида. Голосеменните включват 3 семейства, 8 рода и 10 вида, като с изключение на обикновената смрика останалите са внесени като горски култури или декоративни елементи. Преобладават елементите от средиземноморски тип (39%) и циркумбореален тип (36%). Ендемичният тип (3%) включва 3 български, 9 балкански и 5 суббалкански енедемични таксона.

Лечебни растения

Най-голямо е разнообразието от лечебни растителни видове в тревните и горските съобщества, най-вече естествените букови и габърови гори. Сравнително малко лечебни видове се срещат в скалните местообитания. За територията на Природен парк „Шуменско плато“ са установени 253 вида лечебни растения, принадлежащи към 68 семейства.

ПП „Шуменско плато“ се обитава от 345 вида безгръбначни и над 240 вида гръбначни животни. За съжаление близостта на гр. Шумен и голямата посещаемост на парка са причина за чувствителното обедняване на фауната. Към изчезналите видове се причисляват урсиниевата усойница и египетският лешояд. След 1980 г. няма данни и за присъствието на малкия креслив орел, осояда, пъстрия пор и добруджанския хомяк. Към защитени от закона животински видове спадат добруджански хомяк, пъстър пор, голям ястреб, малък креслив орел, черен кълвач, бухал, смок мишкар, урсиниева усойница и др.

Безгръбначни

Пироден парк „Шуменско плато” принадлежи към Дунавския район на Северната зоогеографска област. Характеризира се със забележимо присъствие на видове от Палеарктичноевросибирския комплекс. От разгледаните групи безгръбначни животни в Природния парк и околностите му са намерени 345 вида, които принадлежат към 3 типа, 6 класа, 20 разреда и 86 семейства. Установени са 25 вида мекотели, спадащи към 9 семейства и 3 разреда на подкласовете Prosobranchia и Pulmonata. Класовете пиявици, ракообразни, паякообразни и многоножки са представени частично и твърде скромно, с не повече от 5-10% от възможния видов състав на разглежданите таксони. На територията на ПП са установени около 285 вида пеперуди, като 11 от тях имат консервационно значение.

Земноводни и влечуги

На територията на Природния парк е установено наличието на 28 вида земноводни и влечуги. От класа на земноводни територията на парка обитават жабата дървесница, горска дългокрака жаба, дъждовник, чиято жълто черна окраска го прави трудно забележим сред опадалата шума. От клас влечуги представители, обитаващи парка са кримски гущер, горски гущер и зелен гущер, пепелянка, смок-мишкар, както и видове със световно значение, каквито са шипоопашата и шипобедрена костенурка, и др.

Орнитофауна

Класът на птици е най-широко застъпената група в парка. Тук се наблюдават видове, обитаващи горски и открити места. Установено е наличието на 152 вида птици. Срещат се голям синигер, червеногръдка , чинка, кос и поен дрозд. През зимните месеци в по-ниските части се събират горски зидарки, планински чинки, сойки и др. В източната част на природния парк, в района на паметник „Създатели на Българската държава“ през лятото се наблюдава една от най-северните колонии на скалната лястовица. А над горските масиви и скалните венци се вият обикновени мишелови и големи ястреби. Паркът се обитава от някои редки птици като полубеловрата мухоловка и жалобен синигер, които в Европа се срещат само на Балканския полуостров. Рядък вид е и черният кълвач.

Прилепи

За територията на ПП „Шуменско плато“ са установени 20 вида прилепи. Всички прилепи са включени в Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие, както и в различни приложения на Бернската конвенция. Те са и обект на опазване съгласно Споразумение за опазване на популациите на европейските видове прилепи.

Едри бозайници

Клас Бозайници е представен от видове като таралеж, язовец, белка, лисица, благороден елен, сърна, дива свиня, гризачи и др. Установено е наличието на 20 вида прилепи, обитаващи многобройните скални ниши, пещери и горски масиви.

Шуменското плато е обитавано от човека от дълбока древност. За това свидетелстват открити в пещерите фрагменти от глинени съдове и оръдия на труда. През различните исторически епохи на територията на ПП „Шуменско плато“ са съществували множество тракийски, антични и средновековни селища и крепости.

„Шуменската крепост“ („Стария град“)

Това е най-значимият исторически и археологически обект в района на ПП „Шуменско плато“ и град Шумен. Намира се на около 3 км. западно от гр. Шумен. Археологическите проучвания доказват съществуването на укрепено поселение още по времето на траките (V-II в. пр. Хр.). През римската епоха (II-IV в.), укреплението се превръща в крепост, охраняваща важни римски пътища. През V-VІ в. е византийска твърдина, бранеща подстъпите към Стара планина. Най-значимият период е през късното средновековие (XII–XIV в.), когато Шуменската крепост е един от най-важните градски центрове на Второто българско царство. През 1388 г. Шуменската крепост е превзета от войските на Али паша. Окончателно е унищожена през 1444 г. при сблъсъка между турския гарнизон и кръстоносците на Владислав ІІІ Ягело. Днес „Шуменската крепост“ е добре проучен, консервиран и частично реставриран историко- археологически резерват, включен в списъка на Стоте национални туристически обекти.

Скални манастири

Те възникват по време на Второто българско царство (XII-XIV в.) и повече от два века са пространство на религиозен, духовен и културен живот. Скалните манастири, църкви и монашески килии се свързват с развитието на исихазма, религиозно учение, което проповядва „чисто християнство“. Съсредоточени са в южните и източните части на платото. Изградени са в естествени пещери или скални ниши във високи, труднопроходими склонове или скални венци. До тях се е достигало по изсечени в скалите стъпала или с дървени и въжени стълби. Скалните манастири (комплекси) по Шуменското плато най-често включват църкви, различен брой килии и гробници. За средновековните скални манастири съществува оскъдна и твърде обща информация.

Мемориален комплекс „Създатели на българската държава“

Намира се в югоизточната част на Шуменското плато. Построен е в чест на 1300 годишнината от създаването на българската държава по проект на арх. Крум Дамянов. Открит е на 28.XI.1981 г. Посредством масивни скулптурни композиции, мозаечни пана и фрагменти с надписи, монументът пресъздава най-важните моменти от историята на Първото българско царство. Той се състои от две зали. Първата отразява епохата на езическата държава. Централна фигура тук е хан Аспарух. Към втората зала води „Галерията на хановете“, в която са увековечени владетелите Тервел, Крум и Омуртаг. Втората зала символизира „Златния век“ на християнска България. В центъра на скулптурната композиция е цар Симеон. Многоцветни мозаечни пана интерпретират темите за покръстването на българите и мисията на Кирил и Методий и техните ученици. Паметникът е увенчан с гранитна скулптура на лъв, символизиращ духа и мощта на българите през вековете. Обектът е включен в списъка на 100-те национални туристически обекти.