Уеб сайт и контакти с Природен парк „Сините камъни“
Природен парк „Сините камъни“е обявен на 28.11.1980 година с цел опазване на природните екосистеми, на специфичния ландшафт, на скалните образувания за нуждите на науката, отдиха и туризма.
Попада в Сливенската планина, която е част от Главната Старопланинска верига.
Обхваща обособена орографска единица с площ 7094,1 ха, разположена сред южните склонове на Източна Стара планина (Удвой планина – Чатал Балкан).
Координатите му се определят между 42°30! и 42°50! северна ширина имежду 26°10! и 26°30! източна дължина по Гринуич. На запад, север и изток паркът е ограден от просторни гори,а на юг граничи с областния център гр. Сливен, чийто население наброява 104827 души.
Изградената шосейна мрежа на територията на парка, даваща възможност за връзка със Северна България, близостта до град Сливен, свързан с Черноморието посредством жп линия и първокласен шосеен път София – Бургас, подчертават средищното положение и важността му за туристите и любителите на природата.
Проучванията върху най-старата история по неоспорим начин доказват, че на територията на парка е имало заселници още през новокаменната епоха. На десетки места по Сините камъни могат да се видят руини от стари крепости, манастири, аязми, древни пътища. В м. Хисарлъка се намира археологическият резерват „Туида“ – римска крепост от ІІІ – V век, а по поречието на р. Манастирска има останки от един от 24 – те манастири, строени през ХІІІ – ХІV век, известни като Сливенската малка Света гора.
Съчетанието между релефа, водните течения, богатата флора и фауна, интересните скални образувания и разкриващата се панорама представлява взаимно свързано, взаимообусловено единство, предаващо специфичен облик – силно подчертан и характеризиращ една интересна среда.
Природен парк „Сините камъни“ е известен с чистия въздух, специфичния горски климат, с разнообразните ландшафти – горски, ливаден, аквален. Горите заемат 79%, поляните и голините – 8,7%, скалите – 3,4%, мочурите и разливищата – около 1,5 %.
Сивосините до виолетово върхове Голяма и Малка Чаталка, Кутелка, Българка – най-високия в Източна Стара планина (1181 м), скалните феномени Халката, Кумините, Куклите, Еньова булка, Калоянови кул, езерото в м.Карандила с неописуемите му есенно златисто-зелени багри са чудеса, които може да изгради само природата..
Посетителите на парка могат да се насладят на изворите Архангела, Кушбунар, Гунчов извор; водопадите Сини вир, Футула и други. Желаещите могат да отдъхнат в местностите Равна река, Харамията, Даула, Джендема под сенките на вековни дъбови и букови дървета, които някога са били подслон за юначни войводи, а сега около тях има изградени кътове за отдих.
В пределите на Природния парк „Сините камъни“ може да се открие изключително биоразнообразие. Растителните видове са над 700, от които 27 са включени в Червената книга на България. Животинските са над 200, 36 от които са защитени. С най-голямо природозащитно значение са грабливите дневни и нощни птици – египетски лешояд, скален орел, белоопашат мишелов, бухал и др.
Масивът „Сините камъни“, наречен през 1702 година от кримския султан Селим Герей Сливенските Алпи, описан по-късно от немския географ Хамер е най-голямото находище на кварц-порфир в България. Отвесните скали са чудесно място за любители на силни усещания, за тези които обичат да се катерят.По своето местоположение и релефни форми Природен парк „Сините камъни“ е район от където се разкриват великолепни гледки. От м. Прозореца, намираща се на северната граница, може да се надникне към Котленската планина, Дунавската равнина и Лудогорието. От Слънчева поляна и вр. Кулата се вижда целия град, а далече на юг се долавят контурите на Странджа и Манастирските възвишения. Откритата въжена линия, близостта до с. Ичера, гр. Котел, архитектурния резерват с. Жеравна, почивните бази в м. Карандила,и Даула, специализираните пътеки „Пътека на здравето“ и „Образователно-екологична пътека“ са предпоставка за туризъм в различни форми.
На база на тези дадености Дирекцията на парка чрез Информационно посетителския си център предлага инфхормационни услуги и консултации, опознавателни и рекреационни маршрути, фототуризъм, образователни програми, наблюдения и проучвания в естествена среда, посредничество за делтапланеризъм и алпинизъм, рекламно-информационни материали, сътрудничество с български и международни организации за осъществяване на проекти в областта на екологично образование и просвета, в областта на туризма.
Сложният тектонски и геоложки строеж на територията на Природен парк „Сините камъни“ обуславя разнообразен, стръмен и характерен релеф, силно разчленен.На-ниската точка е 290 м н. в., а най-високата – вр. Българка. На север преминава вододелно било, което е сравнително най-високата част в парка – над 1000 м н.в.. Северните склонове са стръмни, мъчнопроходими, обрасли с букови гори, а тези с южна компонента – прорязани от долове и оврази, урвести, без растителност.
Формирането на съвременния релеф води началото си от неоген – кватернера и е резултат от действието на ендогенни и екзогенни релефоизграждащи сили и процеси, от вертикалните движения на земната кора. Последното голямо понижение е регистрирано в м. Гаговец през 1905 година.
Под влияние на ерозионните и денодационни процеси в продължение на хилядолетия се е образувал скалният масив „Сините камъни“, състоящ се от пермски и отчасти долнотриаски кварц-порфирни скали. Срещат се интересни скални образувания от варовик, пясъчници, едрозърнести гранити, конгломерати и др. Тази разнообразна структура на планината е позволила на ерозионните сили да оформят от могъщите плещи на Сините камъни лабиринт от върхове, долини, пещери, отвесни пропасти. Това е дало повод да бъдат възвеличани като чудо на природата.
Природен парк „Сините камъни“ не е много богат на водни ресурси. Изворите на основните водни течения са разположени по вододелното било между водосборните области на две от главните поречия в България – р. Тунджа и р. Камчия. реките са типично планински. Леглата им в по-голямата си част са скални, с множество прагове, вирове, водопади, които им придават възхитителен изглед. Най-дългата и с най-просторни горски масиви във водосбора е р. Асеновска с основните си притоци р. Магарешка и р. Давидова, най-пълноводната е р.Аблановска, а едни от най-интресните водни течения са тези на р. Новоселска, р. Кушбунарска и Дълбоки дол.
Климатът е умерено-континентален с приблизителни абсолютни температури +41°С до -20°С. Чувства се влиянието на Черно и Средиземно море. По високите части през лятото е прохладно, а в по-ниеските – сухо и горещо. През зимата често се задържа сняг в местностите Даула и Кушбунар, като най-ранната дата на появяване на снежната покривка е около 2 ноември, ,а най-късната дата на изчезването й – в началото на месец март.
ветровете са северозападни и северни. характерен е вятърът бора., В подножието нва планинските склонове и по речните долини през лятото се създава местният планинско-долинен вятър, сменящ посоката си през денонощието – през деня – към планинските склонове, а през нощта – към долината ( известен като вечерник).
Основните типове почви са канелени излужени горски почви и кафяви горски. Факторите на почвообразуване са твърде разнообразни.Почвообразуващите скали на канелените горски почви са представени от конгломерати, пясъчници варовици, глини, кварцпорфири, туфи и др. Заемат надморски височини до 700-800 м. Месторастения са на дъбовата и габърова растителност. Кафявите горски почви са разположени между 800 и 1100 м. Почвообразуващите скали са пясъчници, брекчоконгломерати, варовици, доломити и др. Застъпени са в буковите и буково-габърови гори. В района на парка се срещат и интразонални почви – Rendzinas, Regosols, Deluvialq Fluvisolsq Lithosols.
Паркът е интересен и с различните по вид минерални богатства, свидетелства, за които са изкопите над м. Змееви дупки, добива на каменни въглища, манганова и желязна руда в древността.
Природен парк „Сините камъни е парк с разнообразен растителен и животински свят. Предпоставка за това са особеното географско пожложение, релефът, геоложкият състав и строежът на основните скали, образувани през различни епохи.
Висшите растения са представени от 734 вида от 349 рода и 88 семейства. Най-голям е броят на покритосеменните – 702 вида. Голосеменните са 7 вида, папратите – 11 вида, хвощ – 1 и мъхове – 13 вида.. В Червената книга на България са включени 27 вида, като 21 – са редки и 6 – застрашени от изчезване. Ендимичният елемент е силно застъпен сред редките видове – 10 вида са български ендемити, 1вид – български субендимит и 9 вида – балкански ендемити. Два от видовете са терциерни реликти. С международен статус на защита са 6 вид а. Някои от тях са: урумово лале (Tulipa urumoffii), нежен лопен (Verbascum humile), давидов мразовец (Colchicum davidovii ), персийски крайспорник (Cheilanthes ), горска съсънка (Dnemone sylvestris).
По-голяма част от територията на парка е покрита с широколистни гори (около 88%), като доминиращи са смесените широколистни гори. Значителни площи заемат монодоминантните гори от мизийски бук. Храсталачните и тревни съобщества върху силикатна основа заемат по 2% от територията, а около 8% е покрита с вторични степни и сухи калцифилни тревни съобщества
Характерни за за района са формациите на мизийски бук (Fagus silvatica ssp. moesiaca) обикновен габър (Carpinus betulus), горун (Qvercus dalechapii), цер (Qvecus cerris), явор (Acer Pseudoplatanus), келяв габър (Carpinus orientalis).
Тревните формации имат вторичен произход. Формирали са се на мястото на утищожени в миналото гори. Имат по-беден флористичен състав от горските, но са по-богати на редки видове. Формацията на обикновената полевка заема разлати заравнености и полегати склонове върху кафява горска умерено влажна почва. Развила се е на мястото на букови и габърови гори. Формацията на садината се среща в дъбовия комплекс, най-често върху ерозирани сухи почви, а формацията на широколистната гъжва – на мястото на мизийски бук и обикновен габър, върху плитки, каменисти почви.
Фауната може да се приеме, че е между субсредиземноморския и субконтинентален тип. Тя е много сходна с фауната на Тракийската низина и доста по-различна от типичната Старопланинска и Подбалканска.
Тревистите формации са местообитания на голям брой безгръбначни. От дневните и нощни пеперуди 3/4 от разпространените в България се намират в парка, като 4 са български ендемити, 5 – балкански и 15 вида са редки. През последните години са установени 12 ендемита и 7 редки вида твърдокрили от семествата на хоботниците, листоядите, сечковците, гърбатките. В парка могат да се видят еленовият рогач (Lucanus cervus), алпийската розалия (Rosalia alpina)q златистия гъсеничар (Colosoma sycophantа) и др.
Гръбначната фауна е представена с над 200 вида, като 36 от тях са вписани в Червената книга на България.
Клас Бозайници (Mammalia ) обединяват на територията на парка около 39 вида в 6 разреда. Наблюдават се често сърни (Capreolus capreolus), зайци (Lepus europaeus), невестулки (Mustela nivalis), диви котки (Felis sylvestris), по-рядко златки (Martes martes), пъстър пор (Vormela peregusna), благороден елен (Cervus elaphus).
От влечугите на територията на „Сините камъни“ се срещат 14 вида.. От разред Люспести (Squamata) – 12, в т.ч. пепелянка, (Vipera ammodites), усойница (Vipera berus), смок мишкар (Elaphe longssima), медянка (Coronella austriaca), зелен гущер (Lacerta viridis), стенен гущер (Podarcis muralis) и други, а от разред Костенурки (Chelonia) – 2 вида – шипобедрена (Testudo graeca) и шипоопашата (Testudo hermanni). Земноводните са представени от 9 вида – 3 от разред Опашати (Urodela) и 6 от разред Безопашати (Anura).
Близо 70% (145 вида) от биоразнообразието на Природен парк „Сините камъни“ са представители на клас Птици (Aves). 23 % от тях се отнасят към видовете с медитерански, туркестано-медитерански, индоафрикански и палео-ксеромонтатен тип на разпространение. Най – характерни сред тях са дебелоклюната чучулига, испанското каменарче, големият и малкият маслинови
присмехулници, червеноглавата сврачка. Под закрила на Закона за защита на природата са 124 вида, а 29 от тях са включени в Червената книга на България, в т.ч. 20 с категория застрашен – египетски лешояд (Neophron perenopterus), орел змияр (Circaetus gallicus); 7 с категория рядък – скален орел (Aquila chrysaetos), речна чайка (Larus ridibundus ) и други; 2 с категория изчезнал – розов пеликан (Pelecanus onocrotalus) и брадат лешояд (Gypaetus barbatus). 75 от 145 -те вида са с европейско природозащитно значение.
Скалните биотопи като предпоставка за гнездене на грабливите птици са убежище на 20 вида дневни грабливи птици. Сред тях са соколът скитник (Falco peregrinus), голям ястреб (Accipiter gentilis), малък ястреб (Accipiter nisus), кръстат орел (Aquila heliaca). В Природния парк гнездят и 6 вида нощни грабливи птици – бухал (Bubo bubo), забулена сова (Tyto alba), чухал (Otus scops).
Непроходимостта на гората в миналото, буйните и пълноводни реки, красотата и непристъпността на скалните зъбери на Сините камъни, мекият климат и плодородната земя на сливенския край били необходимо и привлекателно място за хората още от древността.
Откритите каменна брадва в пещерата „Змееви дупки“, силно фрагментираната, но характерна керамика от V – ІІІ век пр.н.е., каменните калъпи за отливане на бронзови брадви, оръжия, украшения, оброчни плочки са доказателство за заселници още през номокаменната епоха. Свидетелство за заселища са иостанки от крепости, стражеви постове, пътища от времето на римското владичиство и началото на българската държава.
На десетки места по Сините камъни – м. Хисарлъка, Даула, Джендема, Дюлева река, Моллова кория и други могат да се видят зидове и настилки от крепостта „Туида“, градищата Маричино, Маринино, от манастири, строени от Асеневци.
Чрез откритите няколко пласта, отнасящи се към различни епохи, намерените оръдия на труда, старогръцките надписи, говорещи за съществуването на емпорион и светилище с храм на Зевс, откритият в по-късен период печат на княз Борис в археологическия резерват „Туида“ става възможно да се възстанови историческата картина от този период и да се научи нещо повече от посетителите на парка.
Името на града Сливен (Истлифунос) се споменава за първи път през 1153 година. Описан е като културен център с богат духовен живот. по времето на Второто българско царство в околностите му сабили съградени манастири, черкви, параклиси, аязма.
Днес на територияата на Природен парк „Сините камъни“ съществуват останки от манастира „Св. Спас“, по предание известен и като „Св.Константин и Елена“ – един от 24-те манастира, групирани в Малкия Атон, известен като Сливенската малка Света гора, от параклиса при пещерата Змееви дупки. Ясни следи има и от аязмото в м.Селището, посветено на „Св.Тодор“, от Крепостта с кюпя над Моллова кория.
ХVІІІ-ХІХ век градът е занаятчийско – промишлен центъ и важен пътен възел. Развити са занаятите: тюфекчийство,(пуикарство), макасчийство (ножичарство), бакърджийство, златарство, терзийство. По реките Асеновска, Манастирска и новоселска са изградени бари, тепавици, воденици, барутчийници. През 1834 година Добри Желязков Фабрикаджията изгражда в дефилето на Селишка река първата в България фабрика за сукно.
Днес съществуват около двадесетина бари, а във фабриката е изграден Национален музей на текстилната индустрия.
Сините камъни са свързани и с хайдушкото движение. Рядко има дол, извор или местност, които да не напомнят за събитие от хайдушкия живот.
Местностите Кушбунар, Харамията, Равна река, Българка, Джендема, Даула и други са били убежище, място за сбор и полагане на клетва за вярност пред войводата, дружината, народа. Останали са много написани и ненаписани следи от едно бурно минало, наситено с величави подвизи на народните закрилници от хайдушкия сливенски балкан Таньо и Добри войвода, никола Аджема, Панайот хитов и хаджи Димитър, Стоил войвода. не едно предание, не една легенда, продължават да се разказват и днес. Особен интерес предизвикват събитията случили се на вр.Българка, в м.Абланово, Керемидената къшла, при чешмата в м.Равна река, носеща името на Златко Чорбаджи.
С планината се свързват и традиционни празници, като: „Празникът на конете“ – Тодоров ден, наречен още „Конски великден“; Еньовден – с обичая да се берат билки още при изграв слънце, Преображение – деня , в ко
йто вярващите са се потапяли в чудотворната вода на извора „Кушбунар“. Изключително интересни са надсвирванията и надпяванията, които се организират в м.Абланово, ежегодния събор в м.Карандила на каракачаните в България и техните гости от Балканските страни.
Интерес представляват и:
– архитектурно-етнографските забележителности и музеи: къщата-музей на Сливенския бит от ХІХ и началото на ХХ век, разкриваща битовата обстановка на сливенския занаятчийски дом и европейското влияние в градския следосвобожденски бит; къщата-музей на Хаджи Димитър, с архитектурния си вид и уредба от периода на Възраждането; Историческия музей Сливен
– църквите (културни паметници) – „Св.София, за чието съществуване се споменава в средата на ХVІІв., „Св.Димитър“ – строена от майстори на Брациговската школа; „Св.Николай Чудотворец“ и „Св.Богородица“
– картинните галерии – „Д.Добревич“, „Сирак Скитник“, „Д.Добрев“, „Май“, в Клуба на дейци на културата
– съхранените празници и обичаи – Коледуване, Нова Година с обичая Сурвакари, Трифон Зарезан, Гергьовден.
