Природен парк Сините камъни: Абиотични фактори

Сложният тектонски и геоложки строеж на територията на Природен парк “Сините камъни” обуславя разнообразен, стръмен и характерен релеф, силно разчленен.На-ниската точка е 290 м н. в., а най-високата – вр. Българка. На север преминава вододелно било, което е сравнително най-високата част в парка – над 1000 м н.в.. Северните склонове са стръмни, мъчнопроходими, обрасли с букови гори, а тези с южна компонента – прорязани от долове и оврази, урвести, без растителност.

Формирането на съвременния релеф води началото си от неоген – кватернера и е резултат от действието на ендогенни и екзогенни релефоизграждащи сили и процеси, от вертикалните движения на земната кора. Последното голямо понижение е регистрирано в м. Гаговец през 1905 година.

Под влияние на ерозионните и денодационни процеси в продължение на хилядолетия се е образувал скалният масив “Сините камъни”, състоящ се от пермски и отчасти долнотриаски кварц-порфирни скали. Срещат се интересни скални образувания от варовик, пясъчници, едрозърнести гранити, конгломерати и др. Тази разнообразна структура на планината е позволила на ерозионните сили да оформят от могъщите плещи на Сините камъни лабиринт от върхове, долини, пещери, отвесни пропасти. Това е дало повод да бъдат възвеличани като чудо на природата.

Природен парк “Сините камъни” не е много богат на водни ресурси. Изворите на основните водни течения са разположени по вододелното било между водосборните области на две от главните поречия в България – р. Тунджа и р. Камчия. реките са типично планински. Леглата им в по-голямата си част са скални, с множество прагове, вирове, водопади, които им придават възхитителен изглед. Най-дългата и с най-просторни горски масиви във водосбора е р. Асеновска с основните си притоци р. Магарешка и р. Давидова, най-пълноводната е р.Аблановска, а едни от най-интресните водни течения са тези на р. Новоселска, р. Кушбунарска и Дълбоки дол.

Климатът е умерено-континентален с приблизителни абсолютни температури +41°С до -20°С. Чувства се влиянието на Черно и Средиземно море. По високите части през лятото е прохладно, а в по-ниеските – сухо и горещо. През зимата често се задържа сняг в местностите Даула и Кушбунар, като най-ранната дата на появяване на снежната покривка е около 2 ноември, ,а най-късната дата на изчезването й – в началото на месец март.

ветровете са северозападни и северни. характерен е вятърът бора., В подножието нва планинските склонове и по речните долини през лятото се създава местният планинско-долинен вятър, сменящ посоката си през денонощието – през деня – към планинските склонове, а през нощта – към долината ( известен като вечерник).

Основните типове почви са канелени излужени горски почви и кафяви горски. Факторите на почвообразуване са твърде разнообразни.Почвообразуващите скали на канелените горски почви са представени от конгломерати, пясъчници варовици, глини, кварцпорфири, туфи и др. Заемат надморски височини до 700-800 м. Месторастения са на дъбовата и габърова растителност. Кафявите горски почви са разположени между 800 и 1100 м. Почвообразуващите скали са пясъчници, брекчоконгломерати, варовици, доломити и др. Застъпени са в буковите и буково-габърови гори. В района на парка се срещат и интразонални почви – Rendzinas, Regosols, Deluvialq Fluvisolsq Lithosols.

Паркът е интересен и с различните по вид минерални богатства, свидетелства, за които са изкопите над м. Змееви дупки, добива на каменни въглища, манганова и желязна руда в древността.

FacebookSvejoTwitterGoogle+