Природен парк Сините камъни: Културно наследство

Непроходимостта на гората в миналото, буйните и пълноводни реки, красотата и непристъпността на скалните зъбери на Сините камъни, мекият климат и плодородната земя на сливенския край били необходимо и привлекателно място за хората още от древността.

Откритите каменна брадва в пещерата “Змееви дупки”, силно фрагментираната, но характерна керамика от V – ІІІ век пр.н.е., каменните калъпи за отливане на бронзови брадви, оръжия, украшения, оброчни плочки са доказателство за заселници още през номокаменната епоха. Свидетелство за заселища са иостанки от крепости, стражеви постове, пътища от времето на римското владичиство и началото на българската държава.

На десетки места по Сините камъни – м. Хисарлъка, Даула, Джендема, Дюлева река, Моллова кория и други могат да се видят зидове и настилки от крепостта “Туида”, градищата Маричино, Маринино, от манастири, строени от Асеневци.

Чрез откритите няколко пласта, отнасящи се към различни епохи, намерените оръдия на труда, старогръцките надписи, говорещи за съществуването на емпорион и светилище с храм на Зевс, откритият в по-късен период печат на княз Борис в археологическия резерват “Туида” става възможно да се възстанови историческата картина от този период и да се научи нещо повече от посетителите на парка.

Името на града Сливен (Истлифунос) се споменава за първи път през 1153 година. Описан е като културен център с богат духовен живот. по времето на Второто българско царство в околностите му сабили съградени манастири, черкви, параклиси, аязма.

Днес на територияата на Природен парк “Сините камъни” съществуват останки от манастира “Св. Спас”, по предание известен и като “Св.Константин и Елена” – един от 24-те манастира, групирани в Малкия Атон, известен като Сливенската малка Света гора, от параклиса при пещерата Змееви дупки. Ясни следи има и от аязмото в м.Селището, посветено на “Св.Тодор”, от Крепостта с кюпя над Моллова кория.

ХVІІІ-ХІХ век градът е занаятчийско – промишлен центъ и важен пътен възел. Развити са занаятите: тюфекчийство,(пуикарство), макасчийство (ножичарство), бакърджийство, златарство, терзийство. По реките Асеновска, Манастирска и новоселска са изградени бари, тепавици, воденици, барутчийници. През 1834 година Добри Желязков Фабрикаджията изгражда в дефилето на Селишка река първата в България фабрика за сукно.

Днес съществуват около двадесетина бари, а във фабриката е изграден Национален музей на текстилната индустрия.

Сините камъни са свързани и с хайдушкото движение. Рядко има дол, извор или местност, които да не напомнят за събитие от хайдушкия живот.

Местностите Кушбунар, Харамията, Равна река, Българка, Джендема, Даула и други са били убежище, място за сбор и полагане на клетва за вярност пред войводата, дружината, народа. Останали са много написани и ненаписани следи от едно бурно минало, наситено с величави подвизи на народните закрилници от хайдушкия сливенски балкан Таньо и Добри войвода, никола Аджема, Панайот хитов и хаджи Димитър, Стоил войвода. не едно предание, не една легенда, продължават да се разказват и днес. Особен интерес предизвикват събитията случили се на вр.Българка, в м.Абланово, Керемидената къшла, при чешмата в м.Равна река, носеща името на Златко Чорбаджи.

С планината се свързват и традиционни празници, като: “Празникът на конете” – Тодоров ден, наречен още “Конски великден”; Еньовден – с обичая да се берат билки още при изграв слънце, Преображение – деня , в ко

йто вярващите са се потапяли в чудотворната вода на извора “Кушбунар”. Изключително интересни са надсвирванията и надпяванията, които се организират в м.Абланово, ежегодния събор в м.Карандила на каракачаните в България и техните гости от Балканските страни.

Интерес представляват и:

- архитектурно-етнографските забележителности и музеи: къщата-музей на Сливенския бит от ХІХ и началото на ХХ век, разкриваща битовата обстановка на сливенския занаятчийски дом и европейското влияние в градския следосвобожденски бит; къщата-музей на Хаджи Димитър, с архитектурния си вид и уредба от периода на Възраждането; Историческия музей Сливен

- църквите (културни паметници) – “Св.София, за чието съществуване се споменава в средата на ХVІІв., “Св.Димитър” – строена от майстори на Брациговската школа; “Св.Николай Чудотворец” и “Св.Богородица”

- картинните галерии – “Д.Добревич”, “Сирак Скитник”, “Д.Добрев”, “Май”, в Клуба на дейци на културата

- съхранените празници и обичаи – Коледуване, Нова Година с обичая Сурвакари, Трифон Зарезан, Гергьовден.

FacebookSvejoTwitterGoogle+