Природен парк Странджа: Абиотични фактори

Климат

Странджа планина има специфичен климат, формиран под влияние на трите заобикалящи я морета – Черно, Мраморно и Бяло море. Поради силното медитеранско влияние, странджанският климат има преходно – средиземноморски характер – максимален зимен и минимален летен валеж, без силни засушавания и с по-висока средногодишна температура. Заедно с това той има редица характерни особености /по-голямо количество валежи, разпределението им, честите мъгли, влиянието на студените североизточни ветрове и др./, които го отличават от другите райони с преходно – средиземноморски климат. Крайбрежните части на парка са едни от местата с най-много слънчеви дни в годината за страната. Поради това, че планината няма ефикасна защита за студените нахлувания от север и северозапад, в Странджа се появяват резки застудявания. Според климатичните показатели периферната, по-ниска част на планината и вътрешната по-висока част, са обособени в два отделни подрайона. Като разделителна фитогеографска граница се явява разпространението на смесената формация от горун и източен бук, с наличие на подлесна вечнозелена растителност от понтийски произход и калуна. Специфичният климат и географското положение на планината са причина единствено тук в Европа да се съхранят и оцелеят след последните заледявания множество терциерно реликтни, предимно вечнозелени растителни елементи и съобщества, характерни за южнопонтийската флора на Кавказ и Мала Азия

Релеф и почви

Вътрешна Странджа погледната от високите върхове по Босненското и Резовското било е много красиво. Нагънатите, заоблени хребети, покрити с горски масиви, образуват една безкрайна верига без натрапчиви върхове или голи чукари, характерни за другите наши планини. Такъв е пейзажът в района на разпространение на зеленикатамежду селата Сливарово, Визица, Българи и Бродилово. На запад планината е по-разсечена, скалиста и сурова. При климатичните и топографски дадености в Странджа са се оформили разнообразни видове почви. Преобладават канелените горски почви, следвани от специфичните за планината жълтоземи. Край реките се наблюдават алувиални – ливадни, ливадно – блатни и торфено – блатни почви. В крайчерноморския район се срещат отделни петна от засолени почви, крайморски пясъци, дюни. Най-голям интерес представляват жълтоземноподзолистите почви, където господстват формации от източен бук и вечнозелени понтийски храсти. Те са свързани с по-голямото задържане на влага, както от атмосферните валежи, така и от вътрепочвеното стичане и от мъглите, които се задържат в дълбоките долове и поддържат висока въздушна влажност.

FacebookSvejoTwitterGoogle+