Природен парк Странджа: Флора

Специфичният климат на Странджа е причина растителността да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до понтийско – евксинската флора на Кавказ. В Странджа са най-западните останки от тази флора, на границата на средиземноморската и средноевропейската растителност. Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност. Средиземноморскато и най-вече кавказкото присъствие придават екзотичен характер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови и покриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст. Балкански, евро – азиатски, средноевропейски, понтийско – централноазиатски и други флорни елементи допълват полагащото се място на Странджа при нейното кръстопътно географско положение флористично разнообразие. Ендемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити – срещат се само в Странджа или по западното Черноморско крайбрежие. Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в “Червена книга на Бъкгария”. Сред най – интересните видове са: Rhododendron ponticum – странджанска зеленика; Vaccinium arctostaphylos – странджанска боровинка; Taxus baccata – тис; Sideritis syriaca – кримски чай; Erica arborea – пирен; Anthemis jordanivii – Йорданово подрумиче; Scilla bythynica – битински синчец; Quercus hartwissiana – странджански дъб; Mespilus germanica – мушмула; Calluna vulgaris – калуна; Fagus orientalis – източен бук; Saponaria stranjensis – странджанско сапунче; Cistus salvifolius – тамянка; Daphne pontica – странджанско бясно дърво; Pyracantha coccinea – червена пираканта и др. Разнообразието на растителността е удивително – досега са установени 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа.

FacebookSvejoTwitterGoogle+