Природен парк „Витоша”

Logo Дирекция Национален парк Пирин

Уеб сайт и контакти с Природен парк „Витоша“

park-vitosha.org

Географско положение и граници на Природен парк „Витоша“

Природен парк „Витоша“ е разположен в югозападна България. Координатите на географския му център са 42о 32’39”г.ш. и 23о 15’43”г.д. , а средната му височина е 1317,40 м. Той обхваща почти цялата планина, която е ограничена с най-високите полета у нас – Софийското (550 м), Пернишкото (750 м) и Самоковското (950 м).

ПП „Витоша“ граничи на северозапад с Владайската седловина и р. Владайска, които я отделят от планината Люлин; на североизток със Софийската котловина; на изток с р. Искър – от Лозенска планина; а на югоизток с дълбоката долина на р. Ведена – от планината Плана. Бука – Преслапската седловина на юг – от планината Верила, като границата между тях продължава по долината на реката Добри дол до водослива ѝ с р. Клисурата (Суха). По-нататък границата следи р. Клисурата (отделя я от Голо бърдо) до с. Боснек, а след това поречието на р. Струма и язовир “Студена”. На запад Витоша стига до Пернишката котловина.

Площ и най-висок връх на ПП „Витоша“

С влизането в сила на Заповед РД -179от 01.01.2004 г.на МОСВ площта на парка е променена до днешните 27 079,114 ха. Най-високият връх на територията на ПП „Витоша“ е в. Черни връх с височина от 2292 м.

Геоложки строеж и геоморфоложки особености на ПП „Витоша“

Днешният облик на Витоша се е формирал в далечното минало, преди около 80 милиона години в края на мезозойската ера. На мястото, където днес се издига планината, се е намирало море. Спокойният ритъм бил нарушен от засилената тектонска активност, съпроводена с планино – образувателни движения. През сенон (горна креда) в района на Витоша започнала силна активна вулканична дейност. Под водите на морето се изливало голямо количество лава. След внедряване на магма в земната кора започва издигане на земната повърхност в района на Витоша. В резултат се оформя плутонично тяло (Витошкото ядро), което остава под повърхността на морето. На мястото на Витоша в края на мезозоя и началото на неозоя възниква дълбока пукнатина с посока север-северозапад-юг-югоизток. В нея на четири последователни импулса се внедрява магма, образуваща четирите наставки на плутона: габрова, монцонитова, левкосиенитова и граносиенитова. Витошкият плутон, след неговото пълно застиване, започва да се изтласква нагоре. Най-високо издигнатите централни части на Витоша с върховете двухилядници, заедно с Черни връх, както и голяма част от западните ѝ склонове, са изградени от скалите на Витошкия плутон.

Релеф

Сегашният релеф на планината е резултат на изветрянето, ерозията и действието на водите. Витоша по форма изпъква като купол (по което се отличава от останалите наши планини), с почти еднакви размери по дължина (23 км) и ширина (18 км). Поради куполообразната форма отделните върхове не се обособяват ясно от общия ѝ силует. В границите на парка има 9 върха с височина над 2000 метра. Първата и най-стара заравненост, образувала се след първото издигане на земните пластове, е билната повърхност над 2000 м н. в.; втората се откроява в пояса около 1800-2000 м н. в; третата е развита на височина 1400-1600 м, а четвъртата – на около 1200-1400 метра. По заравненостите на последното ниво са образувани торфищата и мочурищата, които подхранват водите на витошките реки през цялото лято. Тук са и повечето от витошките плата. Тези нива със стъпаловиден характер показват, че планината се е издигала на етапи. Те донякъде съвпадат и с климатичните и растителни зони в планината. Като последица от продължителните процеси на издигане и характерното луковично напукване на основната скала – сиенита, се образуват уникалните витошки „каменни реки“, които нямат нищо общо с известните ледникови морени. Морените се отличават с изразителност и големина, които рядко се срещат в други наши планини. За разлика от сипеите, каменните реки се срещат не само върху откосите, но и върху различните повърхности на стъпалата. Сипеи на Витоша има около Черни връх, Резньовете, Големия Купен, Сивата Грамада, Черната скала и други.

Климат

Витоша се характеризира с хладен континентално-планински климат. Могат да се очертаят следните климатични пояси: нископланински (от 700 до около 1100 – 1200 м н. в.), среднопланински (от 1100 – 1200 м н. в.) и високопланински (субалпийски) пояс (обхваща безлесните открити терени между 1900 и 2290 м н. в). Билната част на Витоша е едно от най-влажните места в страната. Във високата част на планината (над 2000 м н. в.) зимата трае 5-6 месеца. Годишният ход на температурата на въздуха е с минимум през януари и максимум през юли. Зимата е студена, със средна януарска температура от около минус 3°С до минус 5°С (за Черни връх – минус 8°С). Лятото е хладно, със средна температура 10-15°С (за Черни връх – около 8°С). С увеличаване на надморската височина намалява периодът на устойчиво задържане на положителните температури. Относителната влажност във високите части достига своя максимум през май, а минимумът е през август. В по-ниските части максимумът е през януари, февруари и декември, а минимумът – също през август. Максимални месечни стойности се наблюдават през декември (на места ноември) и се колебаят от 80 % до 90 %. На подветрените склонове и по високите части на планината амплитудата на годишните колебания намалява. Абсолютната влажност на въздуха следва хода на температурите. Най-високите стойности на средната месечна абсолютна влажност са през юли и август. Годишните валежи варират от 650 – 700 мм в предпланинските до 1000 мм в най-високите части на планината (на Черни връх – 1030 мм). По-голямата част от тях през зимата са от сняг, като на височина до 1000 м твърдите валежи са около 70 – 90 % от общия валеж, а в по-високите части – 100 %.

Води

Витоша е извънредно богата на водни ресурси – извори, реки, потоци и водопади. По билото на планината преминава главният вододел на Балканския полуостров, който разделя Егейския от Черноморския водосборни басейни. Всички реки, които извират от Витоша, са притоци на Искър или Струма и тъй като и двете големи реки принадлежат към различни водосборни басейни, съответно Черноморски и Егейски, то и витошките реки се разделят на две групи – едните се оттичат към Черно, а другите – към Егейско море. Към Черноморския водосборен басейн са реките: Палакария, Куртова, Железнишка, Лява, Бистришка, Янчевска, Симеоновска, Драгалевска, Боянска, Владайска. Към Беломорския водосборен басейн принадлежат басейните на реките Струма, Матница, Танчовица, Рударщица. От Витоша води началото си р. Струма, най- дългата река в югозападна България (до българо – гръцката граница е 285 км, а общата ѝ дължина е 415 километра). Други големи витошки реки са: Владайска, Боянска, Драгалевска, Бистришка, Железнишка (притоци на Искър) и Кладнишка и Матница (притоци на Струма). По-голяма част от витошките реки водят началото си от торфените блата, представляващи обширни мочурища, разположени във високопланинската част на планината. Освен за столичния град, планината е основен източник на питейни води и за гр. Перник. Витошки води се използват за водоснабдяването на Банкя, Радомир, Долно Драгичево и населените места от цялата подвитошка яка. Парковите територии, които имат санитарно-охранително значение за питейното водоснабдяване, надхвърлят 60 % от площта на парка. Днес на Витоша липсват естествени планински езера, но съществуват исторически данни, които потвърждават наличието на две от тях до средата на 19 век. Според някои автори (проф. Делирадев) тези естествени витошки езера били пресушени по времето на османското владичество за нуждите на рудодобива. Местността, на чиято територия са били разположени двете езера, днес носи името „Сухото езеро“. На Витоша няма естествени езера, но в замяна на това са оформени изкуствени водни площи. Най-голяма сред тях е язовир Студена (с площ 1416 дка), разположен в западната част на планината, построен с цел водоснабдяване на гр. Перник, както и изкуственото Боянско езеро, разположено в близост до обиколната пътека Драгалевци – Бояна. То е създадено на мястото на голяма влажна зона. През 2012 са възстановени Симеоновските езера над кв. Симеоново и те се радват на голям интерес от туристите. Витоша е извънредно богата и на извори. Общият им брой надхвърля 40, като около 33 са подходящи за питейно водоснабдяване. Голяма част от тях са каптирани за местни нужди, предимно обекти за отдих и туризъм, както и за крайпътни чешми (около 240). Изворите на Витоша се делят на три групи: термални, подпочвени, карстови. На Витоша се намира и известният Боянски водопад, разположен на Боянска река на височина 1200 м н.в. и пад на водата 15 метра.

Почви

Физико-географските условия в Природен парк „Витоша“ са предпоставка за значително разнообразие на почвената покривка. Главните почвени единици са: кафяви горски почви, тъмноцветни горски почви, планинско-ливадни горски почви, торфени и торфенисто-блатни почви, силно излужени до слабо оподзолени канелени горски почви, алувиално-делувиално ливадни почви и рендзини.

Растителен свят

Растителният свят на Природен парк „Витоша“ е изключително богат и многообразен. Описани са 1800 вида висши растения, което е повече от половината от висшата флора на България. На територията на ПП „Витоша“ се срещат и някои реликтни дървесни видове, съхранени от минали геоложки епохи.

Водорасли и лишеи

На територията на ПП „Витоша“ са установени около 500 вида сладководни водорасли. Описани са около 360 вида лишеи, като 22 от тях се срещат само в обхвата на Природен парк „Витоша“.

Гъби

Броят на установените гъби възлиза на 805 вида. Редките видове гъби, които са установени за Витоша, са 15, като от тях 4 вида се срещат само на Витоша.

Мъхове

Известни са около 326 вида мъхове, което представлява около 47 % от мъховата флора на България. Разпространени са във всички пояси на планината и обитават различни типове природни местообитания. Редките видове мъхове са 13 на брой, уязвимите са 8, а застрашените са 7 вида.

Висши растения

Висшите растения, описани за Витоша, са 1489 вида, което е около половината от висшата българска флора. Разпределени са в 108 семейства, като най-многобройни са представителите на сем. Сложноцветни, Сенникоцветни и Кръстоцветни. Растителните видове с природозащитна стойност надхвърлят 80 вида. От тях 9 вида се срещат само в България и са български ендемити, а 13 са балкански ендемити – срещат се единствено на Балканския полуостров. 59 вида от растенията в Природния парк са включени в Червената книга на България. Това са папратите, старопланински лен, полско котенце, едролистна къпина. На територията на ПП „Витоша“ са установени 10 вида, които са ендемити за Балканския полуостров – бяла мура, българско шапиче, жешля, златиста кандилка, веленовскиев дебелец, панчичева пищялка, панчичев спореж и др.

Лечебни растения

Установени са около 150 вида лечебни растения, които се срещат в границите на ПП „Витоша“. Лечебните растения, които са забранени за ползване са: мечия лук, мечото грозде, жълтата и петнистата тинтява, лазаркинята и шапичето.

Безгръбначни

В Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие Витоша е определена за представително място с уникални съобщества на безгръбначни животни. Срещат се 148 ендемични вида (български и балкански ендемити), 300 редки вида и 85 вида реликтни безгръбначни. Твърде своеобразна е подземната безгръбначна фауна в Боснешки карстов район.

По отношение на ендемичните подземни безгръбначни животни, районът е на второ място в България. За няколко вида ракообразни пещерите на Витоша са единственото място, от където те са известни за науката. В пещерите на Витоша се срещат 140 вида безгръбначни животни, като 106 са нови за този дял на Витоша. От тях 23 вида са нови за безгръбначната фауна на Витоша, 10 са нови за България и 3 са нови за Балканския полуостров.

Характерни насекоми са голям сечко (Cerambyx cerdo), буков сечко (Morimus funereus), червена горска мравка (Formica rufa) и други. Поради изменение на местообитанията, а вероятно и поради други причини, от Витоша е изчезнала една от най-красивите и известни пеперуди – аполона (Parnassius apollo). Но в последните години се работи усилено за възстановяване на вида в планината. Според някои изследователи подобна участ е сполетяла и балканският ендемит (Colias caucasica balcanica), който се е срещал в миналото на Витоша.

Ихтиофауна

Витоша е бедна на риби. В средните и горните течения на реките основният вид е речната (балканска) пъстърва (Salmo trutta fario). С цел подобряване на популацията на вида през 1999 г. дирекцията на ПП „Витоша” извършва зарибяване с речна пъстърва в две от реките на парка. Към настоящия момент работи по възстановяването на популацията на главоча (Cottus gobio).

Орнитофауна

На територията на парка през различните сезони могат да се наблюдават близо 200 вида птици, от които около 120 са гнездящи. Един от най-характерните обитатели на смърчовите гори е сокерицата (Nucifraga caryocatactes). В смърчовите гори се срещат още жълтоглаво кралче (Regulus regulus), боров синигер (Parus ater), кръсточовка (Loxia curvirostra), елхова скатия (Carduelis spinus), червенушка (Pyrrhula pyrrhula) и други. От дневните грабливи птици на Витоша се среща керкенез (Falco tinnunculus), обикновен мишелов (Buteo buteo), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), голям ястреб (Accipiter gentilis). От нощните грабливи птици се срещат улулицата (Strix aluco), горската ушата сова (Asio otus), домашна кукумявка (Athene noctua) и една загадъчна сова – пернатоногата кукумявка (Aegolius fnereus).

Поради големия туристически натиск и липсата на спокойни места за размножаване, някои от едрите дневни грабливи птици, като царския орел и лешоядите, са изчезнали от Витоша още в началото на века.

Прилепна фауна

Досега на Витоша са установени 13 вида прилепи някои, от които са: малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), голям подковонос (Rhinolophus ferrumeqinum), голям нощник (Myotis myotis), остроух нощник (Myotis blythi), двуцветен прилеп (Vespertilio murinus), кафяв дългоух прилеп (Plecotus austriacus), пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii) и други. Поради засиленото посещение на пещерите през последните години, част от колониите на прилепи в тях са изчезнали. Прилепите са изключително полезни и всички видове са защитени от закона.

Дребни бозайници

На Витоша се срещат още: голяма водна земеровка (Neomys fodiens), малка водна земеровка (Neomys anomalus), белокорема белозъбка (Crocidura leucodon), лешников сънливец (Muscardinus avellanarius), горски сънливец (Dryomys nitedula), обикновен заек (Lepus europaeus), лисица (Vulpes vulpes), видра (Lutra lutra), дива котка (Felis silvestris) и други.

Едри бозайници

От едрите бозайници в спокойните места на планината все още се срещат благороден елен (Cervus elaphus), сърна (Capreolus capreolus), диво прасе (Sus scrofa), мечка (Ursus arctos) и вълк (Canis lupus). Най-вече заради бракониерство числеността на някои от тези видове е намаляла през последните години. В парка са били интродуцирани и някои чуждоземни видове като елен лопатар, елен сика, мормот, тибетски як, муфлон, козирог, американска норка и тетреви. Всички те са изчезнали скоро или пo-късно след внасянето им планината. В момента се възстановява популацията на дива коза в пределите на ПП „Витоша“.

В границите на Природен парк „Витоша“ и в населените места в подножието на планината попадат следните паметници на културата:

  • археологически – с национално и местно значение;
  • исторически – със световно, национално и местно значение;
  • обявени и декларирани църкви и манастири;
  • художествени паметници от Средновековието и непосредствено след него;
  • архитектурни паметници.

Най-значимите от тях, със световно и национално значение, са разположени на територията на Столична община, а в границите на община Перник се намират предимно археологически и архитектурни паметници от национално и местно значение.

Паметници на културата на територията на Столична община

Археологически паметници с национално значение

Надгробна могила на 500 м източно от кв. Драгалевци; надгробна могила северно от кв. Драгалевци в местност Могилата; градище южно от кв. Бояна в местност Тухлите; градище източно от кв. Драгалевци, известно под името Калето; градище близо до кв. Драгалевци в местността Зелени връх; останки от крепост южно от кв. Бояна; останки от антична постройка с ограда в гробището на кв. Драгалевци.

Археологически паметници с местно значение

Останки от тракийско светилище в землището на кв. Драгалевци, вр. Кикиш; останки от турска кула в източния край на кв. Симеоново; останки от тракийска крепост източно от с. Мърчаево; градище североизточно от с. Бистрица; градище (тракийско) в м. Ярема над с. Ярлово; градище близо до с. Железница в местността Мачище.

Исторически паметници със световно значение

Боянска църква „Св. Панталеймон” в кв. Бояна.

Исторически паметници с национално значение

Църквата при Драгалевския манастир „Успение Богородично“

Исторически паметници с местно значение

Гробището „Бали ефенди” в кв. Княжево

Историко – революционни паметници

Историческа местност Трендафила, където се е състояла Витошката конференция през 1924 година; Хижа „Планинец”, където се е събирал Ихтиманският партизански отряд; Къщата на акад. Николай Андреев Стоянов в Драгалевци (кв. 44, парцел І-1) – български ботаник, който е сред основоположниците на ботаниката в България и дългогодишен преподавател в Софийския университет, основател и първи директор на Института по ботаника при БАН (наследен през юли 2010 г. от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания).

Обявени църкви и манастири

Драгалевски манастир „Успение Богородично”.

Декларирани и проучени църкви

Църква „Успение Богородично” в с. Бистрица; църква „Св. Георги” в с. Бистрица.

Художествени паметници от Средновековието и непосредствено след него

Църква „Успение Богородично” (1850 г.) в с.Железница; църква „Св. Георги” (1882 г.) в с. Бистрица; църква „Св. Йоан Богослов” (1882 г.) в с. Владая; иконостасът на манастирската църква „Св. Петка” в с. Владая; църква „Св. Илия” (1898 г.) в кв. Княжево; църква „Св. Георги” в с. Мърчаево.

Декларирани паметници на културата

Вилата на арх. Асен Михайловски в кв. Драгалевци; къщата на Стоилка Шаранкова в с. Железница (п-л ХІV).

Паметници на културата на територията на община Перник

Археологически паметници с национално значение

Средновековна крепост югозападно от с. Чуйпетлово.

Археологически паметници с местно значение

Средновековна крепост над с. Боснек; славянско селище под пещера Духлата; антично селище в центъра на с. Боснек; средновековна крепост до Кладнишкия манастир; градище източно от с. Кладница; средновековно селище в с. Рударци (в двора на помпената станция); юрушка църква и гробище северно от с. Чуйпетлово.

Архитектурни паметници

Църква „Св. Теодор Стратилат” в с. Боснек; къща на Тодор Петров Георгиев в с. Кладница; къща на Благой Петрунов Бонев в с. Кладница; къща на Бота Крумова Виданова в с. Кладница; къща на Йордан Миланов Йорданов в с. Кладница; църква в Кладнишкия манастир „Св. Никола”; средновековна църква и некропол в местност Църквище в с. Рударци; марочката воденица в с. Чуйпетлово; къща Павел Попгеоргиев в с. Чуйпетлово; църква „Св. Петка” в с. Чуйпетлово.

Архитектурно-художествени паметници

Кладнишки манастир „Св. Никола”.

Карта на Пирин