Природен парк Витоша: Абиотични фактори

Релеф

Сегашният релеф на планината е резултат на изветрянето, ерозията и действието на водите. Витоша по форма изпъква като купол (по което се отличава от останалите наши планини), с почти еднакви размери по дължина (23 км) и ширина (18 км). Поради куполообразната форма отделните върхове не се обособяват ясно от общия ѝ силует. В границите на парка има 9 върха с височина над 2000 метра. Първата и най-стара заравненост, образувала се след първото издигане на земните пластове, е билната повърхност над 2000 м н. в.; втората се откроява в пояса около 1800-2000 м н. в; третата е развита на височина 1400-1600 м, а четвъртата – на около 1200-1400 метра. По заравненостите на последното ниво са образувани торфищата и мочурищата, които подхранват водите на витошките реки през цялото лято. Тук са и повечето от витошките плата. Тези нива със стъпаловиден характер показват, че планината се е издигала на етапи. Те донякъде съвпадат и с климатичните и растителни зони в планината. Като последица от продължителните процеси на издигане и характерното луковично напукване на основната скала – сиенита, се образуват уникалните витошки „каменни реки“, които нямат нищо общо с известните ледникови морени. Морените се отличават с изразителност и големина, които рядко се срещат в други наши планини. За разлика от сипеите, каменните реки се срещат не само върху откосите, но и върху различните повърхности на стъпалата. Сипеи на Витоша има около Черни връх, Резньовете, Големия Купен, Сивата Грамада, Черната скала и други.

Климат

Витоша се характеризира с хладен континентално-планински климат. Могат да се очертаят следните климатични пояси: нископланински (от 700 до около 1100 – 1200 м н. в.), среднопланински (от 1100 – 1200 м н. в.) и високопланински (субалпийски) пояс (обхваща безлесните открити терени между 1900 и 2290 м н. в). Билната част на Витоша е едно от най-влажните места в страната. Във високата част на планината (над 2000 м н. в.) зимата трае 5-6 месеца. Годишният ход на температурата на въздуха е с минимум през януари и максимум през юли. Зимата е студена, със средна януарска температура от около минус 3°С до минус 5°С (за Черни връх – минус 8°С). Лятото е хладно, със средна температура 10-15°С (за Черни връх – около 8°С). С увеличаване на надморската височина намалява периодът на устойчиво задържане на положителните температури. Относителната влажност във високите части достига своя максимум през май, а минимумът е през август. В по-ниските части максимумът е през януари, февруари и декември, а минимумът – също през август. Максимални месечни стойности се наблюдават през декември (на места ноември) и се колебаят от 80 % до 90 %. На подветрените склонове и по високите части на планината амплитудата на годишните колебания намалява. Абсолютната влажност на въздуха следва хода на температурите. Най-високите стойности на средната месечна абсолютна влажност са през юли и август. Годишните валежи варират от 650 – 700 мм в предпланинските до 1000 мм в най-високите части на планината (на Черни връх – 1030 мм). По-голямата част от тях през зимата са от сняг, като на височина до 1000 м твърдите валежи са около 70 – 90 % от общия валеж, а в по-високите части – 100 %.

Води

Витоша е извънредно богата на водни ресурси – извори, реки, потоци и водопади. По билото на планината преминава главният вододел на Балканския полуостров, който разделя Егейския от Черноморския водосборни басейни. Всички реки, които извират от Витоша, са притоци на Искър или Струма и тъй като и двете големи реки принадлежат към различни водосборни басейни, съответно Черноморски и Егейски, то и витошките реки се разделят на две групи – едните се оттичат към Черно, а другите – към Егейско море. Към Черноморския водосборен басейн са реките: Палакария, Куртова, Железнишка, Лява, Бистришка, Янчевска, Симеоновска, Драгалевска, Боянска, Владайска. Към Беломорския водосборен басейн принадлежат басейните на реките Струма, Матница, Танчовица, Рударщица. От Витоша води началото си р. Струма, най- дългата река в югозападна България (до българо – гръцката граница е 285 км, а общата ѝ дължина е 415 километра). Други големи витошки реки са: Владайска, Боянска, Драгалевска, Бистришка, Железнишка (притоци на Искър) и Кладнишка и Матница (притоци на Струма). По-голяма част от витошките реки водят началото си от торфените блата, представляващи обширни мочурища, разположени във високопланинската част на планината. Освен за столичния град, планината е основен източник на питейни води и за гр. Перник. Витошки води се използват за водоснабдяването на Банкя, Радомир, Долно Драгичево и населените места от цялата подвитошка яка. Парковите територии, които имат санитарно-охранително значение за питейното водоснабдяване, надхвърлят 60 % от площта на парка. Днес на Витоша липсват естествени планински езера, но съществуват исторически данни, които потвърждават наличието на две от тях до средата на 19 век. Според някои автори (проф. Делирадев) тези естествени витошки езера били пресушени по времето на османското владичество за нуждите на рудодобива. Местността, на чиято територия са били разположени двете езера, днес носи името „Сухото езеро“. На Витоша няма естествени езера, но в замяна на това са оформени изкуствени водни площи. Най-голяма сред тях е язовир Студена (с площ 1416 дка), разположен в западната част на планината, построен с цел водоснабдяване на гр. Перник, както и изкуственото Боянско езеро, разположено в близост до обиколната пътека Драгалевци – Бояна. То е създадено на мястото на голяма влажна зона. През 2012 са възстановени Симеоновските езера над кв. Симеоново и те се радват на голям интерес от туристите. Витоша е извънредно богата и на извори. Общият им брой надхвърля 40, като около 33 са подходящи за питейно водоснабдяване. Голяма част от тях са каптирани за местни нужди, предимно обекти за отдих и туризъм, както и за крайпътни чешми (около 240). Изворите на Витоша се делят на три групи: термални, подпочвени, карстови. На Витоша се намира и известният Боянски водопад, разположен на Боянска река на височина 1200 м н.в. и пад на водата 15 метра.

Почви

Физико-географските условия в Природен парк „Витоша“ са предпоставка за значително разнообразие на почвената покривка. Главните почвени единици са: кафяви горски почви, тъмноцветни горски почви, планинско-ливадни горски почви, торфени и торфенисто-блатни почви, силно излужени до слабо оподзолени канелени горски почви, алувиално-делувиално ливадни почви и рендзини.

FacebookSvejoTwitterGoogle+