Природен парк Витоша: Културно наследство

В границите на Природен парк „Витоша“ и в населените места в подножието на планината попадат следните паметници на културата:

  • археологически – с национално и местно значение;
  • исторически – със световно, национално и местно значение;
  • обявени и декларирани църкви и манастири;
  • художествени паметници от Средновековието и непосредствено след него;
  • архитектурни паметници.

Най-значимите от тях, със световно и национално значение, са разположени на територията на Столична община, а в границите на община Перник се намират предимно археологически и архитектурни паметници от национално и местно значение.

Паметници на културата на територията на Столична община

- Археологически паметници с национално значение:

Надгробна могила на 500 м източно от кв. Драгалевци; надгробна могила северно от кв. Драгалевци в местност Могилата; градище южно от кв. Бояна в местност Тухлите; градище източно от кв. Драгалевци, известно под името Калето; градище близо до кв. Драгалевци в местността Зелени връх; останки от крепост южно от кв. Бояна; останки от антична постройка с ограда в гробището на кв. Драгалевци.

- Археологически паметници с местно значение:

Останки от тракийско светилище в землището на кв. Драгалевци, вр. Кикиш; останки от турска кула в източния край на кв. Симеоново; останки от тракийска крепост източно от с. Мърчаево; градище североизточно от с. Бистрица; градище (тракийско) в м. Ярема над с. Ярлово; градище близо до с. Железница в местността Мачище.

- Исторически паметници със световно значение:

Боянска църква „Св. Панталеймон” в кв. Бояна.

- Исторически паметници с национално значение:

Църквата при Драгалевския манастир „Успение Богородично“

- Исторически паметници с местно значение:

Гробището „Бали ефенди” в кв. Княжево

- Историко – революционни паметници:

Историческа местност Трендафила, където се е състояла Витошката конференция през 1924 година; Хижа „Планинец”, където се е събирал Ихтиманският партизански отряд; Къщата на акад. Николай Андреев Стоянов в Драгалевци (кв. 44, парцел І-1) – български ботаник, който е сред основоположниците на ботаниката в България и дългогодишен преподавател в Софийския университет, основател и първи директор на Института по ботаника при БАН (наследен през юли 2010 г. от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания).

- Обявени църкви и манастири:

Драгалевски манастир „Успение Богородично”.

- Декларирани и проучени църкви:

Църква „Успение Богородично” в с. Бистрица; църква „Св. Георги” в с. Бистрица.

- Художествени паметници от Средновековието и непосредствено след него:

Църква „Успение Богородично” (1850 г.) в с.Железница; църква „Св. Георги” (1882 г.) в с. Бистрица; църква „Св. Йоан Богослов” (1882 г.) в с. Владая; иконостасът на манастирската църква „Св. Петка” в с. Владая; църква „Св. Илия” (1898 г.) в кв. Княжево; църква „Св. Георги” в с. Мърчаево.

- Декларирани паметници на културата:

Вилата на арх. Асен Михайловски в кв. Драгалевци; къщата на Стоилка Шаранкова в с. Железница (п-л ХІV).

Паметници на културата на територията на община Перник

- Археологически паметници с национално значение:

Средновековна крепост югозападно от с. Чуйпетлово.

- Археологически паметници с местно значение:

Средновековна крепост над с. Боснек; славянско селище под пещера Духлата; антично селище в центъра на с. Боснек; средновековна крепост до Кладнишкия манастир; градище източно от с. Кладница; средновековно селище в с. Рударци (в двора на помпената станция); юрушка църква и гробище северно от с. Чуйпетлово.

- Архитектурни паметници:

Църква „Св. Теодор Стратилат” в с. Боснек; къща на Тодор Петров Георгиев в с. Кладница; къща на Благой Петрунов Бонев в с. Кладница; къща на Бота Крумова Виданова в с. Кладница; къща на Йордан Миланов Йорданов в с. Кладница; църква в Кладнишкия манастир „Св. Никола”; средновековна църква и некропол в местност Църквище в с. Рударци; марочката воденица в с. Чуйпетлово; къща Павел Попгеоргиев в с. Чуйпетлово; църква „Св. Петка” в с. Чуйпетлово.

- Архитектурно-художествени паметници:

Кладнишки манастир „Св. Никола”.

FacebookSvejoTwitterGoogle+