Уеб сайт и контакти с Природен парк „Врачански Балкан“
Географско положение и граници на Природен парк „Врачански Балкан“
Природен парк „Врачански Балкан” обхваща по-голямата част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали. Врачанската планина заема междинно място между Предбалкана и Главната старопланинска верига и се издига южно от гр. Враца и Врачанското поле. На запад паркът е ограден от Дружевската котловина – от Козица – Западна Стара планина; на юг от Искърски пролом – от Мургашкия дял на Западна Стара планина и масива Ржана; на север от Бърдо Веслец, бърди Милин камък – от Дунавската равнина; на изток – от Искърски пролом – от Мургашкия дял на Западна Стара планина.
Народен парк „Врачански Балкан” е обявен със Заповед № 1449/21.12.1989 г. на Комитета по опазване на природната среда с обща площ 30129,9 ха. През 2003 г. със Заповед № РД-934/22.07.2003 г. на Министерстовото на околната среда и водите Народен парк „Врачански Балкан” е прекатегоризиран в Природен парк.
Площ и най-висок връх на ПП „Врачански Балкан“
Площта на ПП „Врачански Балкан” е 28803,9 ха. Извиращите от планината реки Лева, Черна и Златица разчленяват планината на три дяла – Беглички, Стрешерски и Базовски. Най-високата точка на планината е връх Бегличка могила с надморска височина 1482 m, разположен в едноименния дял, а най-ниската точка на планината 237m.
Геоложки строеж и геоморфоложки особености на Природен парк „Врачански Балкан“
Предбалканът е част от Морфоструктурата на Балканидите, оформила се между мезозойската и неозойската ера. Той се състои от правилни антиклинални и синклинални гънки, разположени успоредно едни на други и изградени от мезозойски и терциерни седименти като варовици, доломити и пясъчници.
Основната част на района се характеризира с типичен, класически открит карст и зачимен карст. В района на парка и прилежащите му територии са установени над 600 пещери с различна морфология и размери, включително една от най-красивите в България – пещерата „Леденика”, обявена за Природна забележителност и попадаща в Стоте национални туристически обекта.
Релеф
Релефът на Природен парк „Врачански Балкан” е силно пресечен и планински. По обезлесените склонове са проявени ерозионните процеси. В границите на парка са разпространени карбонатните скали. Там се проявяват активно карстификационните процеси.
Климат
Съгласно климатичното райониране ПП „Врачански Балкан” попада в Припланинския климатичен район на Умерено континенталната климатична подобласт. Климатичните условия в района обуславят прохладно лято и трайна снежна покривка. Зимата е студена. Средната годишна температура е 7°С, а най-ниските температури не падат под –20°С. Преобладаващ за района е северозападният вятър. Слабо е изразен местният планински вятър. Характерни за Врачанското поле са честите мъгли, докато в планината, те са по-редки и краткотрайни. Средногодишното валежно количество в парка е по-високо от средното за страната, но като цяло територията на парка е бедна на водни ресурси, поради преобладаващия карстов характер на Врачанската планина. Поради силната пропускливост на субстратите, преобладаващата част от падналите валежи се просмуква в дълбочина и формира карстови извори.
Води
Територията на Природен парк „Врачански Балкан” попада в Черноморската водосборна област с Басейнова дирекция Дунавски район, гр. Плевен. В Природен парк „Врачански Балкан” главните реки са Ботуня, Огоста, Скът и Искър. В границите на Парка са определени 3 карстови басейна – Бистрец, Паволче и Милановския карстов басейн.
Специфичното съчетание между скална основа и течаща вода е способствало формирането на 176 водопади във Врачанската планина. Те са пълноводни през май и юни. Голяма част от тях пресъхват през август и септември, а през зимата повечето от тях замръзват. Водопадите с височина над 10 m са Скакля, Шопката, Боров камък, Женската вода, Чеслецo, Рипалото, Крушовски водопад и други.
Почви
На територията на парка се срещат основно 3 типа почви – кафява горска, сива горска и хумусно-карбонатна. Податливостта на ерозиране на почвите в района е висока.
Растителен свят
На територията на ПП „Врачански Балкан“ растителността на Врачански Балкан се е обособила в два вертикални пояса – дъбов и буков. Първият се изкачва до 700 – 1000 м надморска височина, а буковият от 700 – 1000 м н. в. до 1300 м н. в. Редица от съобществата в планината са рeдки или показват отклонения от описаните за други райони в страната, или се срещат при други условия.
Водорасли
На територията на Парка водораслите не са били обект на проучване, но в пещера „Леденика“ са установени 17 вида водорасли от 5 рода и 4 отдела. От описаните видове 5 са нови за България кремъчни водорасли а 7 са с неизяснена видова принадлежност. Много рядък за страната е видът Hildenbradia rivularis (Liebm) J.A. Ag. от червените водорасли.
Гъби
Като цяло микотата на Парка е слабо проучена, но на територията на ПП „Врачански Балкан“ са установени 184 вида гъби. От тях 15 са с консервационно значение.
Мъхове
На територията на ПП „Врачански Балкан” са установени 186 вида мъхове и два вариетета (25,4% от мъховата флора на България), 4 от които са нови за България. От регистрираните мъхове 21 са с консервационно значение. В категорията „уязвим“ са 9 вида, а 2 вида са в категорията „почти застрашен“.
Висши растения
За територията на ПП „Врачански Балкан” са установени общо 1082 вида висши растения. В Червената книга на Р България, 1984 г. 4 вида висши растения от установените до момента на територията на парка са с категория „застрашен от изчезване”, към които спадат люспестото изтравниче (Asplenium lepidum C.Presl) и дълголистната урока (Bupleurum longifolium L.), а 38 вида попадат в категорията “рядък” вид, някои от които са: казашка хвойна (Juniperus sabina L.), панчичиева пищялка (Angelica pancicii Vandas), жерардова урока (Bupleurum gerardi All.), хойфелова тимянка (Ferula heuffelii Grseb.), велчево плюскавиче (Silene velchevii D.Jord. et P. Pan), ковачев зановец (Chamaecytisus kovacevii (Vel.)Rothm.), жълт планински крем (Lilium jankae A.Kern.), недоразвит лимодорум (Limodorum abortivum (L.) Schwartz.), пеперудоцветен салеп (Orchis papilionacea L.), и др.
Лечебни растения
На територията на ПП „Врачански Балкан” са установени 373 вида лечебни растения, което представлява 34% от общия брой видове висши растения, разпространени в Парка. Най-широко разпространени са жълтият кантарион, риганът, ароматното еньовче, есенният минзухар, равнецът, мащерката и др. От установените видове лечебни растения панчичевата пищялка, лудото биле, Балканският страшник, планинският лазерпициум, обикновената кандилка и кимионът имат природозащитен статус.
Врачанската планина е една от най-интересните земеповърхни форми, ясно открояваща се от останалите дялове на Западна Стара планина и Предбалкана. С многообразието от скални венци, заоблени върхове, долини, свдловини, въртопи, понори и други форми, както и със сравнително голямата разлика в надморската височина (от 200 до 1482 м) и разнообразна широколистна и иглолистна растителност, допринася за съществуването на богата херпетофауна.
До този момент са установени 23 вида земноводни и влечуги, обитаващи територията на Парка. Това представлява 44% от херпетофауната на България. Въпреки благоприятното разположение на района, Врачанската планина е сравнително слабо изследвана в това отношение.
На територията на Парка се срещат следните видове земноводни и влечуги (редки и защитени):
- Дъждовник (Salamandra salamandra)
- Голям гребенест тритон (Triturus cristatus)
- Малък обикновен тритон (Triturus vulgaris)
- Кафява крастава жаба (Bufo bufo)
- Зелена крастава жаба (Bufo viridis)
- Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)
- Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)
- Смок мишкар (Elaphe longissima)
- Голям стрелец (Coluber jugularis)
- Пепелянка (Vipera ammodytes)
Благоприятните географски и климатични условия на Врачанската планина и околните долини и котловини привлекли хората да се заселят тук още от най-дълбока древност. На територията на Природен парк “Врачански Балкан” са останали много паметници на културата, свидетели на исторически събития и факти от живота на местните жители от минали времена.
Обектите са най-разнообразни- исторически, архитектурни,археологически, художествени и етнографски със световно, национално и местно значение-църкви,манастири,музеи и исторически паметници.
Етнографски музей
Намира се в реставрираната и приспособена за целите на музейното дело сграда на училище “Възнесение”.Тук е разположена и основната етнографска експозиция на комплекса. Тя е изградена на основата на 4те годишни времена. При структурирането като основен елемент е наложен традиционния народен календар. Забележителен е и богатият архивен снимков материал, регистриращ явленията в тяхната естествена среда от традиционния бит.
Едни от най-интересните архитектурни забележителности в гр.Враца са двете
Жилищно-отбранителни кули от 19-ти век: Кулата на Мешчийте и Куртпашовата кула.
Кулата на Мешчийте
Намира се на малко площадно уширение северозападно от главния градски площад. Значителният й компактен обем с едри форми представлява една от забележителностите на града. По заемана площ тя е три пъти по-голяма от Куртпашовата кула, двойно по-висока и с подчертан отбранителен характер.
Формата й е правилна каменна призма с височина 13 м.В края на 19ти век кулата е била преустроена като градски часовник.Приземието е имало складово предназначение,а трите етажа са ползвани за жилищни нужди.Смята се, че кулата датира от 16ти век.
Куртпашовата кула
Намира се в западната част на главния площад на град Враца и се вписва в
Ансамбъла на Историческия музей, Художествената галерия и Драматичния театър.Със своя оригинален силует,въпреки малките си размери създава впечатлението за средновековен замък.Тя е една от няколко подобни, съществували през турско време.Представлява укрепено жилище на местен феодал.Датира от 17ти век, но елементите й и начина на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на българското средновековие-16ти век.
Черепишки манастир „Успение Богородично”
Разположен в един от живописните завои на десния бряг на р.Искър-един от най-старите в България, забележителен със своите стенописи, възрожденска архитектура и многовековна история.Най-старото свидетелство за неговото съществуване е манастирския устав – типик, писан в периода 1390-1396г. с водни знаци.
Разграбван и опустошаван многократно,манастирът е бил обновен от даровития живописец и книжовник св.Пимен Зографски.За неговата дейност пише и Отец Паисий в “История славянобългарска”.През годините на националното пробуждане на българския народ Черепишкия манастир развива оживена книжовна и просветителска дейност.По това време манастирската библиотека притежава ценни стари ръкописи.Известно е Черепишкото четвероевангелие от 16ти век с позлатена обковка,изработено в самия манастир през 1612г.Особено много се разраства книжовната дейност в манастира през първата половина на 18ти век.Черепишкият манастир е запазил своя старинен вид.Църквата макар и преустройвана много пъти , е запазила вида си отпреди 1612г.Стенописи изцяло покриват вътрешността на църквата.Предполага се, че в олтара те са рисувани около 1840г.от тревненския иконописец Йонко поп Витанов, а в западната част – от Васил Илиев от с.Галичник,Дебърско.В по-ново време част от стените са покрити с нови изображения.В църквата са запазени някои икони от началото на 19ти век.Забележителни са дърворезбения иконостас, особено старата му част, владишкия трон и сребърната мошехранителница,изработена през 1792г. от майсторите Тошо и Георги.Интерес представлява и плащеницата,извезана през 1844г.
До Черепиш може да се стигне по железопътен и шосеен път.
В района на манастира се намира Посетителски център на Природен парк “Врачански Балкан”.
Археологически културни обекти
В района на Природна забележителност “Вратцата”са запазени останки от средновековна крепост “Вратица” /IX-XIV в./. Там се е издигало старото укрепление и крепостните съоръжения , а стръмните планински склонове са били естествена “врата”, “порта” за пътя и средновековното селище по протежение на река Лева. Затова не без основание посочената от Прокопий Кесарийски крепост “Валве” / на латински означава “двукрила врата” / се локализира с укреплението при Вратцата. Предназначението й е било да прегражда пътя на славянските отреди през Врачанския пролом към Сердика и югозападните части на Балканския полуостров.
В подножието на Природната забележителност “Ритлите”, намираща се западно от село Лютиброд се намират останките от крепостни зидове от римско-византийско време. Това е бил средновековния град Коринтград, което местното население нарича Коритен град /XV в./. Тук се намира и средновековната църква “Св.Георги” от X в., както и останки от раннохристиянска трикорабна базилика от IV-V в., която първоначално е била триконхална и следователно е единствената засега между известните от това време в българските земи. Релефите от тази базилика са едни от редките паметници от този вид открити в България. Те са важен извор за историята на местното провинциално ранновизантийско изкуство.
„Рогозенското съкровище”
/”Находката на века”/
Намерено почти в центъра на с.Рогозен, Врачанско, в местността Дола, неречена още Черни брод. Преди повече от 2300 години ценните съдове са укрити тук на две места, в две ями, близо една до друга.
Колекцията от 165 сребърни съдове е била притежание на местен тракийски владетел от племето трибали, събирана от няколко поколения. Това съкровище е създадено и групирано в годините на най-големия разцвет на тракийската култура и изкуство.Фиалите имат най-голям дял – общо 108 на брой. Това прави два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа.Основните типове съдове от Рогозенското съкровище са фиалите блюда, фиалите чаши и обикновените фиали.Удивително е орнаменталното богатство на фиалите с геометрични и растителни мотиви, които носят определена символика. Срещани най-често са стилизирани лотоси, жълъд, шишарка, бръшлян. Каните са 54- от тях 22 са позлатени. Върху тях са изобразени декоративни схеми, сюжети и сцени от тракийската митология. През 1999г. това уникално и ценно съкровище от световна величинa бе върнато на Врачанския исторически музей.
