Природен парк Врачански Балкан: Културно наследство

Благоприятните географски и климатични условия на Врачанската планина и околните долини и котловини привлекли хората да се заселят тук още от най-дълбока древност.На територията на Природен парк “Врачански Балкан” са останали много паметници на културата, свидетели на исторически събития и факти от живота на местните жители от минали времена.

Обектите са най-разнообразни- исторически, архитектурни,археологически, художествени и етнографски със световно, национално и местно значение-църкви,манастири,музеи и исторически паметници.

ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ
Намира се в реставрираната и приспособена за целите на музейното дело сграда на училище “Възнесение”.Тук е разположена и основната етнографска експозиция на комплекса.Тя е изградена на основата на 4те годишни времена.При структурирането като основен елемент е наложен традиционния народен календар.Забележителен е и богатият архивен снимков материал,регистриращ явленията в тяхната естествена среда от традиционния бит.

Едни от най-интересните архитектурни забележителности в гр.Враца са двете

Жилищно-отбранителни кули от 19-ти век: Кулата на Мешчийте и Куртпашовата кула.

КУЛАТА НА МЕШЧИЙТЕ
Намира се на малко площадно уширение северозападно от главния градски площад. Значителният й компактен обем с едри форми представлява една от забележителностите на града.По заемана площ тя е три пъти по-голяма от Куртпашовата кула, двойно по-висока и с подчертан отбранителен характер.

Формата й е правилна каменна призма с височина 13 м.В края на 19ти век кулата е била преустроена като градски часовник.Приземието е имало складово предназначение,а трите етажа са ползвани за жилищни нужди.Смята се, че кулата датира от 16ти век.

КУРТПАШОВАТА КУЛА
Намира се в западната част на главния площад на град Враца и се вписва в

Ансамбъла на Историческия музей, Художествената галерия и Драматичния театър.Със своя оригинален силует,въпреки малките си размери създава впечатлението за средновековен замък.Тя е една от няколко подобни, съществували през турско време.Представлява укрепено жилище на местен феодал.Датира от 17ти век, но елементите й и начина на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на българското средновековие-16ти век.

ЧЕРЕПИШКИ МАНАСТИР “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”
Разположен в един от живописните завои на десния бряг на р.Искър-един от най-старите в България,забележителен със своите стенописи,възрожденска архитектура и многовковна история.Най-старото свидетелство за неговото съществуване е манастирския устав – типик, писан в периода 1390-1396г. с водни знаци.

Разграбван и опустошаван многократно,манастирът е бил обновен от даровития живописец и книжовник св.Пимен Зографски.За неговата дейност пише и Отец Паисий в “История славянобългарска”.През годините на националното пробуждане на българския народ Черепишкия манастир развива оживена книжовна и просветителска дейност.По това време манастирската библиотека притежава ценни стари ръкописи.Известно е Черепишкото четвероевангелие от 16ти век с позлатена обковка,изработено в самия манастир през 1612г.Особено много се разраства книжовната дейност в манастира през първата половина на 18ти век.Черепишкият манастир е запазил своя старинен вид.Църквата макар и преустройвана много пъти , е запазила вида си отпреди 1612г.Стенописи изцяло покриват вътрешността на църквата.Предполага се, че в олтара те са рисувани около 1840г.от тревненския иконописец Йонко поп Витанов, а в западната част – от Васил Илиев от с.Галичник,Дебърско.В по-ново време част от стените са покрити с нови изображения.В църквата са запазени някои икони от началото на 19ти век.Забележителни са дърворезбения иконостас, особено старата му част, владишкия трон и сребърната мошехранителница,изработена през 1792г. от майсторите Тошо и Георги.Интерес представлява и плащеницата,извезана през 1844г.

До Черепиш може да се стигне по железопътен и шосеен път.

В района на манастира се намира Посетителски център на Природен парк “Врачански Балкан”.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ КУЛТУРНИ ОБЕКТИ
В района на Природна забележителност “Вратцата”са запазени останки от средновековна крепост “Вратица” /IX-XIV в./. Там се е издигало старото укрепление и крепостните съоръжения , а стръмните планински склонове са били естествена “врата”, “порта” за пътя и средновековното селище по протежение на река Лева. Затова не без основание посочената от Прокопий Кесарийски крепост “Валве” / на латински означава “двукрила врата” / се локализира с укреплението при Вратцата. Предназначението й е било да прегражда пътя на славянските отреди през Врачанския пролом към Сердика и югозападните части на Балканския полуостров.

В подножието на Природната забележителност “Ритлите”, намираща се западно от село Лютиброд се намират останките от крепостни зидове от римско-византийско време. Това е бил средновековния град Коринтград, което местното население нарича Коритен град /XV в./. Тук се намира и средновековната църква “Св.Георги” от X в., както и останки от раннохристиянска трикорабна базилика от IV-V в., която първоначално е била триконхална и следователно е единствената засега между известните от това време в българските земи. Релефите от тази базилика са едни от редките паметници от този вид открити в България. Те са важен извор за историята на местното провинциално ранновизантийско изкуство.

“РОГОЗЕНСКОТО СЪКРОВИЩЕ”
/”Находката на века”/

Намерено почти в центъра на с.Рогозен, Врачанско, в местността Дола, неречена още Черни брод. Преди повече от 2300 години ценните съдове са укрити тук на две места, в две ями, близо една до друга.

Колекцията от 165 сребърни съдове е била притежание на местен тракийски владетел от племето трибали, събирана от няколко поколения. Това съкровище е създадено и групирано в годините на най-големия разцвет на тракийската култура и изкуство.Фиалите имат най-голям дял – общо 108 на брой. Това прави два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа.Основните типове съдове от Рогозенското съкровище са фиалите блюда, фиалите чаши и обикновените фиали.Удивително е орнаменталното богатство на фиалите с геометрични и растителни мотиви, които носят определена символика. Срещани най-често са стилизирани лотоси, жълъд, шишарка, бръшлян. Каните са 54- от тях 22 са позлатени. Върху тях са изобразени декоративни схеми, сюжети и сцени от тракийската митология. През 1999г. това уникално и ценно съкровище от световна величинa бе върнато на Врачанския исторически музей.

FacebookSvejoTwitterGoogle+