Днес, 20.07.2017 г., от Асоциация на парковете в България изпратихме становище до Парламентарната комисия по правосъдие във връзка с публикувания проект за изменение и допълнение на Административно процесуалния кодекс. Тук можете да се запознаете в детайли с него.

До Парламентарната комисия по правосъдие
kpv1@parliament.bg

Становище от Асоциация на парковете в България относно законопроект 754-01-16 за изменение и допълнение на Административно процесуалния кодекс

Уважаеми Госпожи и Господа народни представители,

С настоящото становище желаем да изразим своята позиция срещу следните положения от разпоредбите на ЗИД за АПК:

1. Увеличаване на административните такси.
Посоченото увеличаване на административните такси между 9 и 45 пъти на първа инстанция е непропорционално спрямо икономическата ситуация и доходи в България и ще доведе до ограничаване на достъпа до правосъдие, което е посочено и в мотивите на законопроекта. Желаем да посочим, че в държавите на целия Европейски съюз протича точно обратния процес – високите такси се намаляват или изцяло премахват. Например във Франция таксата от 35 евро на първа инстанция бе премахната и сега гражданите, организациите и фирмите имат достъп до правосъдие, без да заплащат такси. Без съдебни такси се ползват и гражданите на Швеция и Люксембург. Нима смятате, че сте създали условия за бизнес и просперитет на гражданите по-добър от тези в Швеция, Люксембург или Франция, че да настоявате за увеличаване на таксите?

2. Създаване на пропорционална такса в касационното административно производство.
От всички страни на ЕС само в Германия и Италия има въведени пропорционални такси. (http://ec.europa.eu/environment/aarhus/study_access.htm) Във всички останали държави таксите са равни, минимални или направо липсват. Твърдението от мотивите на законопроекта как в Испания имало въведени пропорционални такси за административните спорове се различава от истината – те са равни и съобразени с доходите на гражданите (https://www.boe.es/buscar/act.php?id=BOE-A-2012-14301&b=9&tn=1&p=20170527#a7).
Това предложение противоречи на разпоредбите на Орхуска Конвенция и по-специално на чл. 9 “4. В допълнение и без ущърб на предвиденото в параграф 1 по-горе, процедурите, споменати в параграфи 1, 2 и 3, предоставят адекватни и ефективни средства за правна защита и са справедливи, безпристрастни и своевременни, без да бъдат недостъпно скъпи.“
Предложените изменения противоречат и на Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ), и в частност с правото на справедлив съдебен процес (чл. 6). В редица свои решения Европейския съд за правата на човека се е произнасял относно несъвместимостта на такси за съдебно обжалване с правото на достъп до правосъдие и справедлив процес. Във Weissman и други с/у Румъния, no 63945/00, 2006, съдът преценява, че въведената такса, определена като процент от материалния интерес по делото, противоречи на чл. 6 ЕКЗПЧ. Съдът подчертава, че ограничаването на достъпа до съд е съвместимо с ЕКЗПЧ, само когато преследва легитимна цел и ако има разумна степен на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел. Съдът допълва, че „размерът на таксите, оценен с оглед на особените обстоятелства на дадения случай, включително способността на жалбоподателя да ги плати и фазата на производството, на която е наложено това ограничение, са фактори, които са съществени за определянето дали дадено лице е имало или не право на достъп до съд, или поради размера на дължимите такси, самата същност на правото на достъп до съд е била нарушена“. В делото Kreuz срещу Полша, (28249/95) съдът намира, че такса, която се равнява на средната годишна заплата за страната, е значителна за обикновения жалбоподател и нарушава ЕКЗЧП. Размерът на предвидената в ЗИД такса е до 9,000 лева, което се равнява на близо 20 минимални работни заплати и близо девет средни работни заплати за страната.
Изложените в мотивите към ЗИД цели да се предотврати „злоупотреба с правото на жалба“ и „многократното сезиране на един и същи решен по силата на присъдено нещо въпрос“ не отговарят на тези изисквания и следователно не съответстват на международните стандарти за достъп до съдебна защита.
Мотив за предложенията е „злоупотреба с правото на жалба“. Липсват всякакви данни, които да доказват твърдението за злоупотреба, но е ясно, че приемането на предложението няма да доведе до ускоряване на съдебния контрол и премахване на въображаемата злоупотреба, а практически до премахването на съдебния контрол върху актовете на държавата. Това е отчетено и във финансовата обосновка на законопроекта. Считаме за абсолютно неприемливо да се приемат закони, с които чрез ограничаване на достъпа до правосъдие да се цели „облекчаване на ВАС“ и „увеличаване на приходите на съдебната система“. Нито увеличаването на приходите, на който и да е съд, нито намаляване ангажираността на съдиите са легитимни цели за ограничаване на човешките права. Ако има върховни съдии, които се чувстват затруднени или затормозени от работата си, то те могат да си намерят друга работа в България и страните членки на ЕС, а не да предлагат намаляване на ангажираността им. Ако ВСС счита, че съдиите във ВАС са малко, то може да командирова или назначи достатъчно съдии за покриване на недостига в съда. Абсолютно скандално е невъзможността на ВСС да изпълнява законовите си задължения и да изравни натоварването в различните съдебни звена да се компенсира, чрез ограничаване на човешкото право за достъп до правосъдие.

3. Определяне на материален интерес в касационните производства по ЗООС.
Ние категорично възразяваме срещу въвеждането на материален интерес на инвестициите в делата по опазване на околната среда.
Тази година органите на ЕС приеха План за действие на ЕС за природата, хората и икономиката, с който изискват от страните членки до 2019 година да се интегрират екосистемните услуги в процеса на взимане на решения, вместо това решение да се изпълни и в административните и съдебни решения да се отчита стойността на екосистемите и техните услуги се върви точно на обратното – предлага се да се интегрира стойността на инвестициите. Авторите на законопроекта са пропуснали, че на нивото на взимане на решения по реда на ЗООС в над 90 % от случаите няма легитимна стойност на проекта, плана или програмата. Неслучайно в административните такси на административния орган – МОСВ липсва въведен пропорционален размер спрямо инвестицията, защото произнасянето на компетентния орган струва еднакво и за инвестиция от 1000 лева и от 1 милион.
Въвеждането на пропорционални такси означава признаване, че за народните представители трудът на съдиите има различна стойност в случаи на гледане на дело за пенсия от 100 лева и дело за ОВОС за 10 000 лева.
Въвеждането на високи такси ще направи касационната инстанция процесуална възможност само за икономически силната страна. В производствата по ОВОС и ЕО, страни обикновено са инвеститорът, административния орган и граждани и организации. Практиката показва, че такси в предложения размер биха били достъпни единствено за инвеститорите. Ограничените бюджети на държаните органи и невъзможността на граждани и организации значително биха ограничили възможността на други страни в процеса. Това ще наруши принципа на равнопоставеност на страните в процеса.
Въвеждането на пропорционална такса в производствата по ЗООС ще направи тези производства недостъпно скъпи в нарушение на Орхуската конвенция и по този начин ще доведе до нарушаване на Конституцията на Република България.

4. Премахване на касационните производства по Закона за защитените територии.
За нас категорично е неприемлив за една демократична държава израза „излишни касационни дела“. Достъпът до правосъдие е общочовешко право и не е признак за уважение към гражданите съдии и депутати да определят правата им като „излишни“.
Ако някой счита, че касационните производства са излишни има правото да отиде в малкото африкански държави и арабски шейхства, където касационни производства няма. Необходимо е да обърнем вниманието Ви към факта, че многоинстанционните производства са въведени още в Княжество България като отговор на липсата им в правото на Османската империя и са единствения начин за гарантиране на справедливостта и намаляване на корупцията в съдебната система.
В мотивите на вносителите липсват каквито и да е данни, че точно касационните производства по реда на ЗЗТ затрудняват съдилищата у нас. Но от отчетите на ВСС се вижда, че едва 10% от всички спорове във ВАС са касационни – т.е. съвсем минимален процент. Не е ясно защо точно касационните производства по ЗЗТ пречат на родните административни съдилища, като отчитаме, че от всички закони за околна среда, най-малко актове се издават по закона за защитените територии – около 300 годишно, което е в пъти по-малко от 14 000 акта по ЗООС и ЗБР. Самите защитени територии заемат едва 5% от площта на Република България и за тях отговарят по-малко от 300 служители във всички администрации. Нима по закона за устройство на територията има по-малък брой актове или до касационно производство достигат по-малко жалби?

5. Въвеждане на задължителна правна услуга в касационните производства.
Въведеното задължение за ползване на адвокатска услуга при касационните производства е разбираема като виждаме от кой произлиза – един от собствениците на най-големите адвокатски кантори у нас – проф. Иван Тодоров. Разбираемо е желанието на адвокатите да задължат гражданите и бизнеса да ползват техните услуги, но напълно неразбираемо е защо народните представители се съобразяват с това. В една демократична държава свободните граждани и бизнеса трябва да могат да използват по своя воля едни услуги или не, и не е работа на законодателя да създава задължения, за да се осигурят приходи на адвокатските кантори и безработните юристи. Ако Народните представители желаят да няма безработни юристи могат да регулират това със съществуващите им правомощия за закриване на юридически факултети или намаляване на броя на студентите по държавна поръчка в областта на правното образование.

В заключение желаем да посочим, че разглеждането на този законопроект, в чиито мотиви двукратно е посочено, че „Законопроектът за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс е разглеждан с „положителни препоръки от комисия към ВАС, с председател зам.-председателя на съда Боян Магдалинчев, съдия Анна Николова – председател на Пето отделение на ВАС, съдия Ваня Анчева – председател на Седмо отделение на ВАС, съдия Теодора Николова. Пред тази комисия проектът е бил докладван от проф. Иван Тодоров и съдия Боян Магдалинчев.“ е начин да поощрявате нарушаването Кодекса за етично поведение на българските магистрати и по-специално на неговите т. 2.6 , 9.1 и 9.2, в които е посочено, че магистратът не дава консултации по правни въпроси, не допуска участието си в производства при наличие на конфликт на интереси, не участва, по какъвто и да е начин в партийнополитическа дейност и не се намесва в политически или бизнес среди на влияние. Народните представители трябва да си дават сметка, че:

  • консултирането на проектозакони за нуждите на политически партии или народни представители е дейност свързана с дейността на политическите партии,
  • разработването на препоръки към законопроект внесен от народни представители може да се счете за участие в партийнополитическа дейност, както и, че
  • проф. Иван Тодоров е управител на Адвокатско дружество “ГЕОРГИЕВ ТОДОРОВ И Ко”, което е защитавало и защитава интереси на свои клиенти във ВАС.

Във връзка с тези обстоятелства АПБ поиска проверка от Инспектората на ВСС за замесените магистрати.

С уважение,

Тома Белев
Председател на УС на Асоциация на парковете в България

FacebookSvejoTwitterGoogle+