Снимка на Странджа, направена от Александър Иванов

Снимка на Странджа, направена от Александър Иванов

На 24 януари се навършиха 22 години от издаването на ​Заповедта за обявяване на ​Народен (сега Природен) парк ​„Странджа​“​.​ Заповедта за най-голямата защитена територия е ​и първият управленски акт в България, чрез който „устойчивото развитие“ се представя като държавната воля, ​основна мисия за развитието на определен с точни ​администдративни ​граници регион на страната.

Grafika_strandja

Устойчивото развитие задоволява нуждите на съвременното общество от благосъстояние (вкл. с неговите здравни, обществени, културни, духовни и екологични измерения), без да лишава в дългосрочен план бъдещите поколения от възможността да задоволят своите нужди.

Исторически обзор

През 1993 г. ​в швейцарския град Люцерн ​Европейският Съвет на министрите на околната среда определя Странджа за единствената българска ​сред общо петте първостепенни за опазване природни области на Югоизточна Европа.

През 1987 г. ООН определя​ в документа ​„Нашето общо бъдеще“ човешкото измерение на устойчивото развитие:

Grafika_2

„Устойчиво развитие е това развитие, което отговаря на нуждите на хората, като при това не лишава идните поколения от възможността да задоволяват своите собствени нужди​“. Докладът дава началото на ​своеобразен ​бум в развитието на идеята (идеите) за устойчиво развитие и на безкрайни спорове относно неговата същност.

Конференцията за околна среда и развитие на ООН в Рио де Жанейро през 1992 г. и приетият на конференцията План ​за ​XXI век стават основа за множество регионални и национални инициативи за устойчиво развитие. Като една ​такава ​инициатива ​​на местно ниво може да се разглежда процесът по обявяването на Народен/Природен парк ​„Странджа​“, започнал през 1993 г.

Стремеж на Дирекцията Природ​ен​ парк „Странджа​“ е да повишава осведомеността за най-добрите световни практики и да се предпочитат и насърчават стратегии, системи и подходи за стопанско развитие, съобразени с опазването на природната среда и биологичното равновесие в региона на Странджа.

През 2016 г. тези дългогодишни усилия се увенчаха с официалната заявка от стана на българската държава по-голямата част от територията на Парка да бъде вписана в представителния лист на ЮНЕСКО по програмата „Човекът и Биосферата“ – като биосферен парк („пост-севилски биосферен резерват“). Експерти от ДПП „Странджа“ постигнаха ключова подкрепа и доверие на общинско ниво, повлияли решително и на други управленски равнища за достигането до цялостната държавна подкрепа за номинацията. Като биосферен парк от ново поколение, Природният парк се утвърди като една от четирите моделни български територии, които работят и представят най-добрите световни практики за устойчиво развитие в природна среда.

И досега в продължение на 22 години в отсъствието на План за управление на Парк „Странджа“ – двата машинописни листа на Заповедта за обявяване от януари 1995 г. се явяват единствения документ, пряко насочен към стратегическото развитие на защитената територия.

Източници:

Тук можете да разгледате първообраза на Заповедта, където в обосновката – още в първото изречение – при целите пред най-голямата защитена територия заедно с опазването на природното богатство се определя и устойчивото развитие на региона на Странджа: http://pdbase.government.bg/zpo/docs/1-5-7-30-1995.pdf

Заповед РД-30/24.01.1995 г. на МОС за обявяване на Народен парк „Странджа“, във вида, публикувана в бр.15 на Държавен вестник от 1995 г., както и други природозащитни документи, свързани със Странджа, можете да разгледате от Архива за природа на АПБ: http://www.ekoarhiv.bg/dokumenti/zapoved-rd-3024011995g-na-mos-za-obyavyavane-na-naroden-park-strandzha

Автор: Иван Камбуров, експерт в ДПП “Странджа”

FacebookSvejoTwitterGoogle+