Във връзка с готвените промени в Закона за биологичното разнообразие Асоциацията на парковете в България (АПБ) изпрати становище, с което настоява да се включат 12 ключови промени в ЗИД-а. Според организацията законопроектът е с високо качество, но съдържа текстове, които могат да доведат до отклонения от европейското природозащитно законодателство и до затруднения при прилагането му.
Сред основните предложения е промяна на текст, свързан с опазването на мигриращите птици. От АПБ посочват, че използваното понятие „значителни количества птици от видове“ не съответства на Директивата за птиците и трябва да бъде заменено с „редовно срещащи се мигриращи видове птици“.
Организацията възразява и срещу намаляването на изискванията за професионален стаж на експертите, които изготвят доклади за оценка на съвместимостта. Според нея по-важно е да се въведат задължителни теренни проверки и използване на актуални научни данни, тъй като в момента част от оценките се базират на информация отпреди повече от десет години.
АПБ предлага да отпадне и текстът, който премахва възможността защитени територии да се обявяват за опазване на част от защитените растителни и животински видове. Според организацията това би оставило без ефективна защита множество ценни находища извън мрежата „Натура 2000“ и би създало риск за редица редки видове.
В становището се настоява още за запазване на възможността за обявяване на забележителни дървета независимо дали са местни или неместни видове. Според природозащитниците вековните дървета имат не само природозащитна, но и културна, туристическа и обществена стойност.
Сред предложенията е и разширяване на контрола върху трафика на защитени видове чрез запазване на правомощията на Агенция „Митници“ и включване на Министерството на вътрешните работи в контролните дейности.
АПБ предлага също в приложенията към закона да бъдат включени нови защитени видове, сред които евроазиатският бобър (Castor fiber), който отново се среща в България след повече от 150 години отсъствие, както и ендемичното растение Centaurea kilaea, открито край устието на река Велека.
Организацията обръща внимание и на текстовете за делфинариумите. Според нея не бива съществуващите обекти да бъдат освобождавани от бъдещите екологични изисквания, а вместо това трябва да получат разумен срок за привеждане в съответствие с новите правила.
От Асоциацията на парковете в България заявяват, че направените предложения имат за цел законът да бъде изцяло съобразен с европейските директиви и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, както и да подобри реалната защита на биологичното разнообразие в страната.
Становището е изготвено с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество по Механизма за гражданска ангажираност и прозрачност (2024–2029).
