ДЕ Е НА СРАНДЖА БАИР ГОРАТА?

Гората на Странджа – най-милото и галещо душата на човека. Властите лъжат, че нищо лошо не се случва и не се е случило на българската гора. Лъжат за поразиите и за сечта в горите, че е законна. „Законна” е, странджанци знаят, за неразплетената мафиотска мрежа от несменяеми властници, партийни централи, техни помагачи и безсъвестен дребосък с резачки за парчето хляб.

От векове; и през последните десетилетия на комунистическия режим, и в годините на псевдодемокрацията, от отечествените гори ¬ – безценното богатство, дарено ни от Господ, пълнят банковите сметки на невидими за народа ни лица, под закрилата на държавни институции. В моята планина, освен белязани с нарочен знак тук-там вековни дъбови исполини, никъде вече няма да видите на Странджа баир вековните дъбови и букови гори. В паметта ни самотно отеква стихът на поета: На Странджа баир гората … Без защита, с прерязано гърло, странджанският човек бяга от родната планина. Като от чума. Нито едно училище в Странджа не отваря вратите си. Пусти са училищата, читалищата, църквите, градени с любов и надежда. Но пък съскането на похотливи и ненаситни резачки в тялото на гората и бръмчене на мощни джипове на ново излюпени „величия” подир незащитения дивеч – не секват.
Най сетне, да не повярва човек, сечта е спряна. На нароили се горски стопанства вратите са залостени. И устите. Докога?
До следващия ден, когато властите съобщиха, че разгласената информация за спряната сеч и залостени горски стопанства – е невярна. И всичко да си тече както е било. Предложение имаше и за контролни комисии, които да установят настоящото дередже на горите, както и щетите, нанесени под закрилата на управниците ни – бивши и сегашни. Само че в тези контролни комисии да не бъдат включени хора от неразплетената мафиотска мрежа, а единствено експерти и Природо защитници, от чийто глас властниците се плашат или се правят на глухи. Тогава може би ще бъде закрит и специалният кей на бургаското пристанище, където се товарят кораби с трупи и дърва от изсечените гори за съседните държави, чийто дървообработващи фабрики работят на пълни обороти, за разлика от нашите, дремещи или в ликвидация. И виновните за изсичане на горите – бивши и днешни босове от мафиотската мрежа – властници, областни управители, кметове, шефове на стопанства и техни помагачи, ще бъдат съдени, макар странджанци да не вярват на правосъдието, но поне да ги видят на подсъдимата скамейка.

Виктор Иго: Който отваря училища, затваря затвори!
–И обратно – както е при нас: затваряме училища и отваряме нови затвори за претъпканите ни затвори.
– И лечебници за душевно болни – добавя Селския философ.

Любен Петков
Журналист и писател
10.02.2015 г.Любен Петков
журналист и писател

ДЕ Е НА СРАНДЖА БАИР ГОРАТА?
Гората на Странджа – най-милото и галещо душата на човека. Властите лъжат, че нищо лошо не се случва и не се е случило на българската гора. Лъжат за поразиите и за сечта в горите, че е законна. „Законна” е, странджанци знаят, за неразплетената мафиотска мрежа от несменяеми властници, партийни централи, техни помагачи и безсъвестен дребосък с резачки за парчето хляб.
От векове; и през последните десетилетия на комунистическия режим, и в годините на псевдодемокрацията, от отечествените гори ¬ – безценното богатство, дарено ни от Господ, пълнят банковите сметки на невидими за народа ни лица, под закрилата на държавни институции. В моята планина, освен белязани с нарочен знак тук-там вековни дъбови исполини, никъде вече няма да видите на Странджа баир вековните дъбови и букови гори. В паметта ни самотно отеква стихът на поета: На Странджа баир гората … Без защита, с прерязано гърло, странджанският човек бяга от родната планина. Като от чума. Нито едно училище в Странджа не отваря вратите си. Пусти са училищата, читалищата, църквите, градени с любов и надежда. Но пък съскането на похотливи и ненаситни резачки в тялото на гората и бръмчене на мощни джипове на ново излюпени „величия” подир незащитения дивеч – не секват.
Най сетне, да не повярва човек, сечта е спряна. На нароили се горски стопанства вратите са залостени. И устите. Докога?
До следващия ден, когато властите съобщиха, че разгласената информация за спряната сеч и залостени горски стопанства – е невярна. И всичко да си тече както е било. Предложение имаше и за контролни комисии, които да установят настоящото дередже на горите, както и щетите, нанесени под закрилата на управниците ни – бивши и сегашни. Само че в тези контролни комисии да не бъдат включени хора от неразплетената мафиотска мрежа, а единствено експерти и Природо защитници, от чийто глас властниците се плашат или се правят на глухи. Тогава може би ще бъде закрит и специалният кей на бургаското пристанище, където се товарят кораби с трупи и дърва от изсечените гори за съседните държави, чийто дървообработващи фабрики работят на пълни обороти, за разлика от нашите, дремещи или в ликвидация. И виновните за изсичане на горите – бивши и днешни босове от мафиотската мрежа – властници, областни управители, кметове, шефове на стопанства и техни помагачи, ще бъдат съдени, макар странджанци да не вярват на правосъдието, но поне да ги видят на подсъдимата скамейка.

Виктор Иго: Който отваря училища, затваря затвори!
–И обратно – както е при нас: затваряме училища и отваряме нови затвори за претъпканите ни затвори.
– И лечебници за душевно болни – добавя Селския философ.

Любен Петков
Журналист и писател
10.02.2015 г.

Споделяне