От Асоциация на парковете изпратихме становище срещу поправките в Закона за концесиите

Днес, 05.07.2019 г. от Асоциация на парковете в България изпратихме становище по готвеното изменение на Закона за концесиите, с който се цели да се изведат концесиите за услуги на морските плажове извън Закона за концесиите и разпоредбите на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия. Законопроектът е приет днес от депутатите на първо четене, само с един глас против.

Със становището на Асоциацията заявихме „че посочените от вносителя мотиви показват непознаване на текста на директивата и приемането на законопроекта ще доведе до наказателна процедура срещу България.“ Ситуацията с управлението на крайбрежната плажна ивица и плажовете за нас е повече от тревожна.

Основната задача на закона е да уреди условията и реда за определяне на териториалния обхват на Черноморското крайбрежие и на крайбрежната плажна ивица, изискванията, правилата и нормативите за тяхното устройство, ползване, застрояване и опазване. В същото време трябва да посочим, че това категорично не е постигнато, като отчитаме, че:

– Министерство на туризма посочва, че у нас има 237 плажа, а по специализираните карти те са 262, като в тях не са включени плажове при к.к. Камчия, Шкорпиловци, Слънчев бряг, св.св. Константин и Елена, Оазис и т.н. с обща площ 3233 дк, което е близо една трета (28%) от общата площ на плажовете (11 448 декара).

– В община Аврен от 340 дк. плажове са включени само 89дк. в специализираната карта на плажовете.

– Нито един от плажовете на община Долни Чифлик с обща площ 1950 декара не е включен в специализираната карта на плажовете.

– Нито един плаж, картиран в специализираните карти, не е със същите граници, посочени в кадастралните карти, както изисква ЗУЧК.

– На много места в кадастралните карти е посочена крайбрежна плажна ивица, но в специализираните карти няма плажове – например отвесните скали при нос Емине.

– На други места специализираните карти на плажовете са посочени плажове, а в кадастралната карта вместо крайбрежна плажна ивица като начин на трайно ползване (НТП) са посочени скали или други ползвания. Например в община Царево като плажове в специализираните карти са посочени 70 плажа, като 34 от тях са с НТП скали.

– В община Бургас 4 плажа са разположени в имоти частна собственост – 2 имота с НТП за индустриални предприятия.

– Не са картирани всички дюни на всички плажове у нас. Някои типове дюни като зараждащите се дюни не са картирани и не са опазват. Дюни са посочени само на 43 плажа и едва на 9 плажа са отразени всички съществуващи дюни.

– Над 70 % от всички отразени дюни попадат върху имоти частна собственост. Около 10 % от плажовете също включват имоти частна собственост.

– Между общите устройствени планове на общините и регистрите на Министерство на туризма има съществена разлика, например ОУП на Община Царево дава 725 декара плажове, кадастралната карта – 842 дк. с НТП крайбрежна плажна ивица, а специализираната карта на плажовете – на 900 декара. Проектът за ОУП на Община Балчик показва 457 декара плажове, а специализираната карта – 325 декара.

Като първа цел на закона е посочено създаването на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие. С нови общи устройствени планове, приети след приемането на закона, може да се похвалят единствено общините Варна, Созопол и град Бургас.

Като втора цел на закона е посочено „осигуряване на свободен и безплатен достъп до морските плажове“. В същото време на някои плажове не е осигурен изобщо достъп на гражданите, като Тауклиман, Чайка и някои плажове в защитена местност Колокита и др., а в 144 плажа, отдадени под концесия, ползването поне за част от тяхната площ е фактически платено.

Като трета основна цел на закона е посочено „опазване, съхраняване и разумно използване на природните ресурси“. В същото време Червената книга на България от 2015 година включва практически всички естествени природни местообитания, разпространени в крайбрежната плажна ивица и в зона А на Черноморското крайбрежие с различна степен на застрашеност.

Като четвърта основна цел законът посочва предотвратяване и намаляване на замърсяването на Черноморското крайбрежие. През 2019 г. едва 14 от всичките над 262 плажа са получили знака „Син флаг“. Докладът на Европейската агенция по околна среда показва, че България е на последно място по отношение на качеството на водата за къпане в крайбрежните си зони – едва 53,8 % от изследваните плажове са с отлично качество на водите при средно 87 % за всички страни членки с морски и океански крайбрежия. Като пета основна цел на закона е посочена защита на морския бряг от ерозия, абразия и свлачищни процеси. В същото време се увеличава броят на установените свлачища по морския бряг, като точно тези новоустановени свлачища стават обект на застрояване с хотели като скандалните строежи на Алепу и Колокита през последните години.

Последната основа цел на закона е възстановяване и опазване на естествения ландшафт и културно-историческото наследство. Ако за опазване на културно-историческото наследство на Черноморското крайбрежие може да покажем множество обекти, то защитата на естествения ландшафт практически е оставена на само себе си и единствено липсата на общи устройствени планове на общините е единственото, което пази част от ландшафта на крайбрежието.

Като задача на ЗУЧК от 2013 година законодателят е поставил и уреждане условията за управление на морските плажове и за предоставяне на плажни услуги. Това се извършва основно чрез отдаване под концесия (на около половината плажове) и осигуряване на водно спасяване на около 1/3 от останалите плажове. Тук трябва да отбележим, че досегашното управление чрез концесии може да предизвика сериозни проблеми на България. За периода от 18 април 2016 г. (от когато действа пряко Директивата за концесиите) до момента България възлага 31 концесии за услуги за морски плажове между 13.01.2017 до 3.01.2019 година с обща стойност на концесиите от 1 637 074 316 лева. Всички 31 концесионни процедури са извършени без да се спазват разпоредбите на Директива 2014/23/ЕС, тъй като са извършени по реда на Глава Втора „а“.ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ ЗА МОРСКИЯ ПЛАЖ на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, чиито текстове са влезли в сила на 15 март 2013 г. 24 от посочените 31 концесии са имали прогнозна стойност над прага посочен в чл.8 от Директива 2014/23/ЕС. Размерът на инвестициите, изискани от концесионерите по договорите за концесия възлиза на 31 036 970 лева за целия срок на концесиите, или 1,89 % от потенциалната стойност на концесиите. За осем концесии не съществува изискване на инвестиции в решенията на Министерски съвет на Република България за определяне на концесионера. Посочените 31 концесии имат концесионен срок между 10 и 20 години (средно 17 г. за всичките 31). Отчитайки малкия размер на дължимите инвестиции, включително, че част от тях не включват никакви инвестиции, считаме, че това е потенциално нарушение на чл. 18 от Директива 2014/23/ЕС и че сключените концесионни договори за услуги на морски плажове при толкова дълги срокове и толкова ниски инвестиции имат всички характеристики на държавна помощ към избраните концесионери.

Асоциацията се обърна към депутатите с призив да спрат всякакви изменения в ЗУЧК – „Дванадесет години след приемането на ЗУЧК той все още не се прилага изцяло в устройствената и разпоредителна част. На този фон натоварването му с текстове за концесиониране на плажовете с големина два пъти по-голяма от всички останали текстове би било нецелесъобразно. В същото време считаме, че извеждане на правилата за концесиониране на плажовете извън рамката на Директивата за концесиите би било незаконосъобразно и рискува да доведе до нови наказателни процедури за нарушаване на правилата за конкуренция и свободно движение на стоки и услуги.

Всичко изложено по-горе ни кара да се обърнем към Вас с предложение да спрете процесите по промяна на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и да изискате от изпълнителната власт доклад за това как е приложен той за дванайсетте години, изминали от неговото приемане, за да може да се прецени постигнати ли са целите на закона и какво трябва да се промени, за да се постигнат.“

Пълният текст на становището на Асоциацията можете да видите тук.

Споделяне