Предложенията на природозащитниците за ограничаване на туристическия натиск в района на Седемте рилски езера

Снимка: Михаил Михов
Снимка: Михаил Михов

ДО МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

по реда на АПК относно туристическия натиск в района на Седемте рилски езера

 

УВАЖЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

 

По повод извършените административни нарушения на 11.08.2018 г. в района на Седемте рилски езера и във връзка с нерегламентираното им ежедневно посещение от хиляди туристи, водещо до тяхното унищожение, Ви представяме следните предложения, които Министерството на околната среда и водите да предприеме. Предложенията са с цел ограничаване на негативното човешко въздействие, както върху защитената територия по реда на ЗЗТ, така и върху видовете и местообитанията, предмет на опазване на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО и Директивата за птиците 2009/147/ЕО:

1. Да се регулира туристопотокът в зоната на Седемте рилски езера, като се определи максимално допустим дневен брой туристи;

Мотив: Двуседалковата въжена линия „Рилски езера”, Паничище, общ. Сапарева баня, изградена в нарушение на ПУ на НП „Рила“, ЗООС, ЗБР и ЗУТ през 2008 г., свързваща х. Пионерска с х. Рилски езера е с капацитет 700 души на час[1]. Паралелно с двуседалковата въжена линия, транспорт на пътници се осъществява и с високопроходими джипове, чийто брой е неясен. По данни от проведени теренни проучвания[2][3][4][5] в летните периоди е установено, че на езерата се качват средно по около 4000 човека дневно. Това е в сериозно нарушение на утвърдените режими на действащия План за управление на Национален парк „Рила“, където е посочено, че в Зоната за ограничаване на човешкото въздействие „Северозападна Рила“, включващ Седемте рилски езера, „управлението на туристическия поток е наложително“. В тази връзка следва МОСВ да разпореди ограничаване капацитета на лифта и да забрани транспортирането на туристи до х. Рилски езера с високопроходими джипове, като извършва редовни проверки за спазване на природозащитното, транспортното и данъчно законодателство при превоза на хора в района. Предлагаме да се инициира работна дискусия с учените, които работят по темата въздействие на туристопотока върху местообитанията и видовете в НП Рила, за да се стигне  до консенсус относно максимално допустимата бройка туристи дневно.

 

2. МОСВ и дирекцията на Национален парк Рила да осъществят реална рекултивация на нарушените терени от строителството на лифта и прокарването на пътища за строителството, като разходите за рекултивация бъдат наложени на собственика на лифта по реда на Закона за екологичната отговорност

Мотив: В резултат на улеснения безконтролен достъп до Седемте рилски езера чрез незаконно изграденото лифтово съоръжение и неизвестен брой високопроходими джипове, осъществяващи незаконна транспортна дейност от долна станция на двуседалковата въжена линия „Рилски езера” до х. Рилски езера на територията на Национален парк „Рила“[6], не извършването на възстановителни дейности от оператора на лифта и липсата на контрол от страна на компетентните органи, теренът е силно ерозирал, което е предпоставка за образуване на сериозни свлачища, застрашаващи здравето и живота на туристите. Обръщаме Вашето внимание, че Държавата независимо, че е извършила нарушение на ЗООС и ЗБР със строителството на лифта, е длъжна да извърши оценка на въздействието, което оказва върху екосистемите в района на Рилските езера.

 

3. Да се предложат решения за намаляване на ерозията около Езерата и да се изработи идеен технически проект за туристическа инфраструктура и пътеки, който да бъде публично обсъден;

Мотив: Ежедневното посещение на Седемте рилски езера от хиляди туристи е сериозен проблем, при който се наблюдава унищожаване на езерните и крайезерните местообитания в резултат на утъпкване на тревните съобщества, замърсяване на езерата, ерозия на туристическите пътеки, свличането на органична маса в езерата, причиняващи еутрофикация на езерата, изхвърлянето на отпадъци навсякъде в района на езерата и др. Това налага въвеждането на незабавни мерки за ограничаване достъпа до туристи и овладяване на ерозията на почвата в района на Циркуса.

4. Да се издаде заповед за защитена зона Рила по Директивата за местообитанията и да се разработи приоритетно и в кратки срокове план за управление на защитените зони от Натура 2000, съвпадащи с територията на Национален парк „Рила“.

Мотив: Поддържането на видовете и местообитанията предмет на опазване в благоприятно природозащитно състояние се регламентира с мерки в плановете за управление на защитените зони. Дейностите, които водят до унищожаване или нарушаване на екологичните изисквания за опазване на конкретните местообитания и видове – предмет на защита могат да бъдат регулирани единствено със забрани или ограничения, въведени в ПУ на ЗЗ.

 

5. Министърът на околната среда и водите да преразгледа екологичната оценка на ОУП на Община Сапарева баня, като неотчитаща съдебното решението на ЕС за необявяването на защитена зона “Рила-буфер” от МОСВ

Мотив: Съгласуваният Общ устройствен план на община Сапарева баня от РИОСВ Перник със становище ЕО №-1-1/2017 г./ 13.10.2017 г. предвижда мащабно строителство северозападната част на Рила планина, без да е отчетено наличието на местообитания на видове, целеви за опазване в необявената ЗЗ BG0002129 Рила буфер, заради която беше образувана наказателна процедура срещу България от ЕК. С решение от 14 януари 2016 г., Комисия/България, C‑141/14, EU:C:2016:8, т.39 ЕК постанови България да обяви цялото ОВМ „Рила“ като защитена зона по Директивата за дивите птици и да осигури превантивна защитена нейната територия.

 

6. Да завърши до септември 2018 г. процедурата за обявяване на защитените зони от Натура 2000 „Рила-буфер” за птиците и местообитанията.

Мотив: двете зони „Рила-буфер“ ще осигурят защита на териториите от планината Рила, които са извън националния парк и по този начин ще намалят въздействията върху парка. Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България и отлагането на обявяването на защитените зони от Натура 2000 „Рила-буфер” за птиците и местообитанията ще доведе до санкции за България, които ще бъдат плащани от българския данъкоплатец.

 

7. Да се предприемат мерки за драстично намаляване на биогенното замърсяване на водите в района на Циркуса

В Циркуса на Седемте езера се наблюдава свободно пашуване на домашни животни като коне и катъри, чийто екскременти причиняват замърсяване с биогенни елементи на езерните екосистеми. Също така липсата на тоалетни и пречиствателни станции в района води до допълнителното органично замърсяване на водите от хилядите посетители. Тези дейности трябва силно да се ограничат, тъй като Циркусът попада в зоната за ограничено човешко въздействие на НП „Рила“, в която всякакво въздействие, водещо до влошаване и унищожаване на екосистемата е забранено.

Надяваме се нашите предложения да бъдат взети предвид при управлението на Национален парк „Рила“. Отворени сме за дискусия по направените предложения.

С пожелание за ефективна работа на МОСВ,

 

От името на Коалиция „За да остане природа в България“:

 

……………………………..

ИНЖ. ТОМА БЕЛЕВ

Председател на УС на АПБ

Споделяне