На 24 януари се навършиха 22 години от издаването на Заповедта за обявяване на Народен (сега Природен) парк „Странджа“. Заповедта за най-голямата защитена територия е и първият управленски акт в България, чрез който „устойчивото развитие“ се представя като държавната воля, основна мисия за развитието на определен с точни администдративни граници регион на страната.
Устойчивото развитие задоволява нуждите на съвременното общество от благосъстояние (вкл. с неговите здравни, обществени, културни, духовни и екологични измерения), без да лишава в дългосрочен план бъдещите поколения от възможността да задоволят своите нужди.
Исторически обзор
През 1993 г. в швейцарския град Люцерн Европейският Съвет на министрите на околната среда определя Странджа за единствената българска сред общо петте първостепенни за опазване природни области на Югоизточна Европа.
През 1987 г. ООН определя в документа „Нашето общо бъдеще“ човешкото измерение на устойчивото развитие:
„Устойчиво развитие е това развитие, което отговаря на нуждите на хората, като при това не лишава идните поколения от възможността да задоволяват своите собствени нужди“. Докладът дава началото на своеобразен бум в развитието на идеята (идеите) за устойчиво развитие и на безкрайни спорове относно неговата същност.
Конференцията за околна среда и развитие на ООН в Рио де Жанейро през 1992 г. и приетият на конференцията План за XXI век стават основа за множество регионални и национални инициативи за устойчиво развитие. Като една такава инициатива на местно ниво може да се разглежда процесът по обявяването на Народен/Природен парк „Странджа“, започнал през 1993 г.
Стремеж на Дирекцията Природен парк „Странджа“ е да повишава осведомеността за най-добрите световни практики и да се предпочитат и насърчават стратегии, системи и подходи за стопанско развитие, съобразени с опазването на природната среда и биологичното равновесие в региона на Странджа.
През 2016 г. тези дългогодишни усилия се увенчаха с официалната заявка от стана на българската държава по-голямата част от територията на Парка да бъде вписана в представителния лист на ЮНЕСКО по програмата „Човекът и Биосферата“ – като биосферен парк („пост-севилски биосферен резерват“). Експерти от ДПП „Странджа“ постигнаха ключова подкрепа и доверие на общинско ниво, повлияли решително и на други управленски равнища за достигането до цялостната държавна подкрепа за номинацията. Като биосферен парк от ново поколение, Природният парк се утвърди като една от четирите моделни български територии, които работят и представят най-добрите световни практики за устойчиво развитие в природна среда.
И досега в продължение на 22 години в отсъствието на План за управление на Парк „Странджа“ – двата машинописни листа на Заповедта за обявяване от януари 1995 г. се явяват единствения документ, пряко насочен към стратегическото развитие на защитената територия.
Източници:
Тук можете да разгледате първообраза на Заповедта, където в обосновката – още в първото изречение – при целите пред най-голямата защитена територия заедно с опазването на природното богатство се определя и устойчивото развитие на региона на Странджа: http://pdbase.government.bg/zpo/docs/1-5-7-30-1995.pdf
Заповед РД-30/24.01.1995 г. на МОС за обявяване на Народен парк „Странджа“, във вида, публикувана в бр.15 на Държавен вестник от 1995 г., както и други природозащитни документи, свързани със Странджа, можете да разгледате от Архива за природа на АПБ: http://www.ekoarhiv.bg/dokumenti/zapoved-rd-3024011995g-na-mos-za-obyavyavane-na-naroden-park-strandzha
Автор: Иван Камбуров, експерт в ДПП „Странджа“