В памет на Дъг Томкинс, основателят на „Норт фейс“ и „Есприт“, който заряза всичко, за да спаси Земята

Поддръжник на „дълбинната екология“, Томкинс намери края, който му подхождаше – вероятно точно както би желал.

От Брадфърд Уийнърс

download
Снимка: Esteban Widnicky

Поне си отиде, правейки онова, което обичаше. Емоционалната фраза често съпътства разнообразните клипове и линкове, които се появиха покрай разчулата се вчера новина, че на 8-ми декември след инцидент с каяк на езерото Лаго Хенерал Карера на границата между Аржентина и Чили тежката хипотермия е надвила Дъг Томкинс: основателят на „Норт фейс“ и „Есприт“, както и един от най-дръзновените природозащитници на новото столетие. Той бе на 72 години.

Инцидентът се случил по време на пътешествие, което Томкинс предприел с група от най-добрите си приятели: Ивон Шуинар, основателят на „Патагония“; Рик Риджуей, член на първия американски отбор, изкачил К2, втория по височина връх в света; и Лоренсо Алварес, собственик на Агенцията за авантюристични пътешествия „Био Био Експедишънс“. Томкинс и Шуинар пътешествали заедно из района за пръв път преди 50 години. В документалния филм за първото им изкачване на емблематичния връх на Патагония Фиц Рой през 1968 г. днес някои съзират митичното тайно начало на бизнеса за производство на туристическа екипировка, който днес се оценява на 289 милиарда долара, а други: ключът към загадката на появата му.

Томкинс и Шуинар понякога наричат себе си „the Do Boys“, „момчетата, които действат“, и редовно си организират нови приключения. По време на поредното пътешествие, споменато от Томкинс още миналата есен в интервю за списание „Аутсайд“, неочаквана буря превръща 30-километровия преход с лодки в борба за оцеляване.

Вятърът вдига вълни, които надвишават двойно хората в каяците; вълнението ги преобръща и лодкарите се озовават във вода с температура 4 градуса по Целзий. Военен патрулен катер измъква трима от тях от водата. Въпреки силния вятър пилот на частен хеликоптер успява да спаси още двама от групата и да транспортира Томкинс; според сведенията неговата телесна температура пада до 19 градуса по Целзий. Той е откаран в болница в Кояике, на около 1600 километра южно от Сантяго. Тамошните лекари не успяват да спасят живота му.

„Дъг беше изключителна личност – отличаваше се с новаторска мисъл, беше катерач и каякар от световна класа, пилот, удивително преуспял бизнесмен, дизайнер, визионер в екологията и упорито копеле“, казва неговият приятел Том Брокоу. Бившият водещ от Ен Би Си Нюз споделя, че Томкинс се отдавал на хобитата и на убежденията си с еднаква страст. „Плавали сме с каяк в далечния руски изток, изкачвали сме се по ледникови маршрути на Маунт Рейниър, но той неотклонно ме посвещаваше в дълбинната екология.“

„Изпитвах благоговение пред него“, добавя Брокоу.

Отначало Томкинс предизвиква подозрение и възмущение в Чили, а и в Аржентина, но в крайна сметка тези чувства са заместени от възхита. През 1991 г. той започва да изкупува големи парцели земя в чилийската дъждовна гора. Прави го с капитала, който е натрупал в „Есприт“, емблематичната марка за дамско облекло от 80-те години на 20-и век, която създава съвместно с първата си съпруга Сюзи Томкинс Бюел. Не след дълго Томкинс обявява, че му е омръзнало „да прави дрехи и безброй никому ненужни неща“, напуска компанията посред развитието ѝ и използва натрупаните авоари за закупуването на ферма и земи с площ от 306 000 хектара. Заявява, че целта му е да създаде свой собствен природен резерват. Възнамерява да го назове „Парк Пумалин“ по името на най-очарователните едри представители на фауната в региона.

Чилийците посрещат идеята с откровена подозрителност. Към края на 90-те години тогавашният президент на Чили обвинява Томкинс и втората му съпруга Кристин (Крис), която пристига при него, че прогонват арендаторите-скотовъдци и пречат на работата им. Оттук насетне обвиненията стават все по-фантастични. Двамата били ционисти под прикритие, дошли да създадат нова държава. Работели за ЦРУ. Истинският им замисъл бил да откраднат водите на Чили и да ги изнесат за Африка. За много чилийци всичко това звучи по-правдоподобно от вероятността някой да изкупува земя, за да прекрати човешкото въздействие върху нея, да възвърне естествения ѝ облик и да я преотстъпи на правителството безвъзмездно.

Днес „Парк Пумалин“ се посещава с радост и от чилийците, не само от чуждестранните туристи и от журналистите, запленени от приключенията на Томкинс в странство… И все пак не са малко и скептиците; сред тях е писателят Уилям Лангевише, който в своя неласкателен очерк за „Атлантик“ описва Томкинс като вманиачен „Фицкаралдо“ (по името на Карлос Фицкаралд, производител на каучук от 19-и век, прочул се с експлоатацията на местното население – б. прев.).

Властите в Чили в крайна сметка променят становището си и военните даряват значителни площи (като дори се отказват от заплануван артилерийски полигон), за да осигурят съществуването на националния парк „Коркобадо“, прочут със своите езера и с двата си вулкана. През 2014 г. чилийският президент Себастиян Пиньера обявява и националния парк „Йендегая“ в Огнена земя – дело на сътрудничеството между чилийските природозащитници, правителството и една от фондациите на Томкинс. Общо семейство Томкинс е отговорно за запазването на природата на близо 8 900 квадратни километра в Патагония и е съдействало за приемането на статус на национален парк за три парка, които не съществували преди тяхната намеса.

„Националните паркове са златният стандарт за опазването на природата“, смята Томкинс. „Ето защо замисълът ни е да създадем парка, да го подготвим, след което да го предадем [на властите], вече готов да заработи.“

Парковете обаче са малка част от широкия спектър интереси на Томкинс и с нищо не загатват успеха му и като производител на облекла, издател на книги, активист и архитект. Подобно на Дейвид Брауър, дългогодишният ръководител на клуба „Сиера“, Томкинс става експерт по наемането на фотографи за създаването на великолепни фотографски албуми за местата, които обича. Той лично е автор на проектите за зоните за настаняване и хранене, както и за екстериора на всички административни сгради в своите паркове. Оценявал е техники за възстановяване на ливади след интензивна паша. Ръководил е успешни кампании срещу планове за изграждане на водно-електрически централи, предвидени за реки в Патагония – на хиляди километри от градовете, които се нуждаят от въпросната енергия.

Под основаването на паркове обаче се крие и нещо повече: неотстъпната вяра на Дъг Томкинс в идеите на норвежкия философ Арн Нес за „дълбинната екология“, артикулирани за пръв път през 1973 г. Според Нес човечеството е само част от мрежата на живота и само по себе си не е значимо; хората нямат право да намаляват биологичното разнообразие.

Томкинс може да бъде очарователен, но и влудяващ. Например, когато го питат за мнение за хората, склонни да поставят разнообразни политически въпроси пред защитата на околната среда, той отговаря недвусмислено: „Подкрепям идеята за социална справедливост; социалната справедливост обаче не може да просъществува на една мъртва планета. Ако възнамерявате да унищожите планетата, по-добре се простете с идеята за социална справедливост. Земята е на първо място.“

Дъглас Рейнсфърд Томкинс е роден през 1943 г. в Охайо. Отраства в Милбрук, щата Ню Йорк, и започва да се занимава с катерене в планините Шауангунк в началото на гимназиалните си години. Не завършва гимназия (училището „Помфрет“ в Кънектикът) и така и не постъпва в колеж. Запознава се с първата си съпруга, докато пътува на автостоп. Дори и след като създават семейство и започват съвместен бизнес, двамата не спират да пътуват – мятат децата в задната част на двуместния самолет с перка и отлитат сред природата.

През 1966 г. Дъг Томкинс изтегля заем от 5 000 долара заедно със свой приятел и основава „Норт фейс“, фирма за продажба на спални чували, къмпинг оборудване и облекла, чието магазинче се намира на улица Броудуей в Сан Франциско в съседство на „Дъ Кондор“, прочутия топлес бар на Карол Дода. „Дъ Кондор“ и „Норт фейс“ дори си деляли мазето. Томкинс продава своя дял от фирмата далеч преди марката да стане световно известна (според някои източници за не повече от 10 000 долара), но истинския си капитал натрупва с „Есприт“. Към края на 80-те години на 20-и век „Есприт“ достига 1 милиард долара в продажби. Противно на слуховете обаче самият той не е милиардер.

Томкинс оставя след себе си двете си дъщери Куинси Томкинс Имхоф и Самър Томкинс Уокър; брат си Джон; майка си Фейт; и съпругата си Крис, която посетила болницата в Кояике.

Когато Томкинс, Шуинар и веселата банда катерачи се отправят към Патагония през 1968 г., те замислят заснемането на филм, който да свърши за катерачеството онова, което „Безкрайното лято“ прави за сърфа. Филмът обаче сериозно отстъпва на „Безкрайното лято“ по съблазнителност. Все пак мълвата гласи, че докато чакали цели петнайсет дни промяна в лошото време в ледена пещера, двамата замислили плановете за своите компании. След първото им изкачване на Фиц Рой на Томкинс се пада честта да напише статия за „Американ алпайн джърнъл“. В нея той описва прелестното чувство да оставиш високопланинския студ и да се озовеш в южното лято ниско долу.

„Беше Коледа, а какво правехме ние? Мъкнехме 45-килограмови раници!“, пише той. „Обърнахме очи към „Стария Фиц“, както го наричахме вече, тъй като го смятахме за стар, равностоен познайник. Обърнахме взор към него не като хора на изкуството, защото не бяхме такива, а просто като петима уморени калифорнийски щураци на края на велико приключение, които облизват чинията с усмивка от ухо до ухо, с мустаци, оцапани със сладолед, и си казват един на друг: „Мисля, че го направихме. Мисля, че го направихме.“

Източник: http://www.bloomberg.com/news/articles/2015-12-09/doug-tompkins-founder-of-north-face-and-esprit-who-chucked-it-all-to-save-the-earth-dies-at-72

Превод: Александър Маринов

Споделяне