Природен парк Българка: Абиотични фактори

Климат        

Климатът принадлежи към европейската континентална климатична област. За климатичния район на Западна и Средна Стара планина е характерен планинския климат. Лятото е умерено топло лято, сравнително дълга, но не много студена зима със стабилна снежна покривка около два месеца. Предходните сезони са къси, но ясно обособени. Есента е с традиционни къснопролетни и ранноесенни слани. През зимата, макар и по-рядко, се наблюдава фьонов ефект – рязко повишаване на температурата, вследствие на което снеговете се топят бързо и водят до речни прииждания и наводнения.

Води  

През ПП „Българка” минава главния вододел на България, който разделя Черноморския от Средиземноморския отточен подбасейн. Основни елементи на хидрографската мрежа в защитената територия са р. Янтра и нейните притоци от първи порядък – Козята река, Бялата река, р. Сивяк, както и р. Белица (приток от втори порядък на р. Янтра). В най-високите части на ПП „Българка“ се намират изворите на реките Мъглижка, Ветренска и Габрищица, които са част от поречието на р. Тунджа.

Изворите на втората по големина река в Северна България – Янтра, се намират под връх Атово падало (1494 м н.в.). На р. Паничарка, е изграден язовир „Христо Смирненски”, който е вододайна зона и също е част от територията на Парка.

Подхранването на реките в Парка е предимно дъждовно (43%), следвано от подземно (38%) и снежно (19%). Сравнително високите стойности на подземното подхранване могат да се обяснят с наличието на карстов терен. Периодът на маловодие обхваща 6-7 месеца и обикновено настъпва юли месец.

Почви

Съвременният облик на почвената покривка в Старопланинската верига и в частност  на територията на  ПП  „Българка” е формиран през холоцена, преди около 10 000 години и продължава да се формира и днес. Антропогенното въздействие e основна причина за увеличаването на почвеното разнообразие. Вследствие на масовото опожаряване на горите в миналото, с цел освобождаване на територии за пасища, се появяват вторично затревените кафяви планинско-горски почви, докато в подножието, където се осъществява земеделска дейност почвеното плодородие обеднява.

Голямото разнообразие на почвообразуващи скали, различието в надморската височина и разнообразния релеф са оказали своето влияние върху почвообразувателните процеси. На територията на ПП „Българка” са разпространени следните видове почви: кафяви-горски, вторично затревени кафяви горски, сиво-кафяви и сиви горски, хумусно-карбонатни, ранкери. В по-малка степен се срещат и наносни почви (алувиални и алувиално-ливадни),  делувиално-пролувиални почви и регосоли (примитивни почви, които се образуват след силна ерозия на зоналните почви).