Уеб сайт и контакти с Дирекция на Природен парк „Беласица“
Географско положение и граници на Природен парк (ПП) „Беласица“
Природен парк „Беласица” се намира в най-югозападната част на България, и обхваща северните склонове на планината Беласица. Територията на парка граничи на запад с Република Македония, а на юг – с Република Гърция. Териториалният обхват на Природния парк попада в Област Благоевград, община Петрич, Регионална дирекция по горите (РДГ) – Благоевград, Териториално поделение (ТП) Държавно горско стопанство (ДГС) Петрич, Югозападно държавно предприятие – гр.Благоевград, Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ) – Благоевград и землищата на гр. Петрич и селата Беласица, Коларово, Самуилово, Камена, Яворница, Ключ, Скрът и Габрене
Площ и най-висок връх на ПП „Беласица“
Природен парк „Беласица“ е обявен със Заповед № РД-925/ 28.12.2007 г. на Министъра на околната среда и водите и е най-младият природен парк в България. Площта на ПП „Беласица” е 11 732.43 ха. Най-високият връх в границите на парка е вр. Радомир с надморска височина 2029 m. На изток от него по билната част на планината са вр. Голям Конгур (1951 m) и вр. Дебело бърдо (1951 m), а на запад вр. Голям Лозен (1901 m) и вр. Тумба (1880 m). Най-ниската част на парка е с надморска височина 148 m.
Геоложки строеж и геоморфоложки особености на ПП „Беласица“
Беласица се оформя през плиоцена и представлява типична високопланинска линейна хорстова структура, ограничена от два паралелни грабена – Струмешнишки на север и Серески на юг. Планината се е оформила като самостоятелна орографска единица със съвременните форми на релефа, вследствие на късноалпийски структурообразувателни процеси. Блоково-тектонски движения през терциера (палеоген-неоген) обособяват Беласица като типичен линеен хорст – от Рупелското дефиле до долината на р. Вардар. Издигането на хорста се съпровожда с потъването на грабена на долината на р. Струмешница на север, и на Сереското поле на юг. Ерозията на северния разседен склон на Беласица е свлякла изобилен наносен материал в подножието на склона, където са се натрупали обширни наносни сонуси, наредени в непрекъснат шлейф – от гр. Петрич до гр. Струмица в Република Македония. Този шлейф придава на подножието стъпаловиден характер и носи названието Подгорие. Най-високите части на наносните конуси са изградени от едри скални блокове, примесени с груб чакъл и пясък. По-надолу са разположени по-дребни материали, а най-фините частички изграждат най-ниските части на конусите.
Релеф
Типичните форми на съвременния релеф на Беласица са се образували в резултат на различни процеси:
Речно-ерозионни процеси – те са главната причина за натрупването на голямо количество наносен материал и оформянето на наносни конуси подножието на Беласица. Към речно-ерозионните образувания се отнасят водопадите. В териториалния обхват на Парка са установени 6 водопада. Пет от тях са в близост до подгорските села с надморска височина между 760 m и 650 m, а един е с кота >1200 m. Около с. Скрът има два водопада – на запад от селото е „Дъбицата”, а на изток „Мангъро”
Денудационно-ерозионни процеси – те протичат с голяма интензивност в Беласица и формират ерозионни бразди, ровини и оврази. Ерозионните процеси се проявяват активно и във високите обезлесени части на планината. По стръмните склоновете на вр. Конгур и вр. Радомир се образуват снежни лавини, провокиращи денудационни процеси.
денудационно-гравитационни процеси. В резултат на тях са се формирали малки свлачищно-срутищни образувания по вододелни била между притоци, срутищно-свлачищтни образувания има по р. Габровско дере над с. Габрене, над с. Скрът, над с. Самуилово и на др. места.
Климат
Районът на ПП „Беласица“ се характеризира с преходно-средиземноморски климат. Типични особености за този климат са субтропичният режим на валежите, с максимални есенно-зимни валежи и нетрайна снежна покривка; по-малка продължителност на безмразния период и по-малко случаи със силни мразове; голяма честота на засушливо време и продължителни засушавания.
Води
Речната мрежа на българска част на планината Беласица се формира от около 15 броя по-значителни, водни течения и значителен брой по-малки, които представляват десни притоци на р. Струмешница. Те започват началото си от билните части на планината, като долините им се спускат на север. Реките, протичащи на територията на Беласица са много малки, с дължина до 10 km. Това са реките: Луда Мара, Лешничка река, Иваник, Елешнишка река, Дебрало, Леврен, Камешница, Яворнишка река, Ключка река, Ремешница, Дола, Свигьовица, Габренско дере. Най-голям извор на територията на Парка е „Зелениката”, с дебит от 10 до 38 l/s. В обхвата на ПП „Беласица“ има три МВЕЦ-а „Беласица”, „Габрене” и „Камене“, които са довели до нарушаване на водния режим.
Почви
На територията на ПП „Беласица“ се срещат следните типове почви:
Канелени горски почви. Тези почви са плитки, средно ерозирани, глинесто-песъкливи, средно каменисти и заемат 38% от площта на парка
Кафяви горски почви. Те са плитки, средно до силно ерозирани, глинесто-песъкливи, средно каменисти и заемат 57% от площта на парка.
Делувиални почви. Те са мощни, глинесто-песъкливи, силно каменисти – Проучените Делувиални почви се различават по степен на каменистост и се характеризират с пластов строеж. заемат 4% от площта на парка.
ПП „Беласица” е запазил уникалната си растителност незасеганта от човешка дейност. Паркът се характеризира с огромно видово разнообразие на нисши и висши растения, което води и до голямо икономическо значение. Особено ценени са плодовете на обикновения кестен, горскоплодните видове (боровинки, малини, ягоди и др.) и лечебните растения , които в парка са около 487 вида. Видовете с високо консервационно значение, установени на територията на ПП „Беласица” са около 102 вида.
Водорасли
На територията на ПП „Беласица“ са установени 77 вида водорасли от 6 отдела, като някои от тях са редки и нови за България. Рядък вид у нас са – Hildenbrandia rivularis (от червените, отд. Rhodophyta) и Heribaudiella fluviatilis (от кафявите водорасли, кл. Phaeophyceae).
Гъби
Гъбите на Беласица са много слабо проучени. В териториалния обхват на ПП „Беласица“ са описани около 146 вида гъби. От тях са установени 12 вида, които имат консервационно значение, един вид, който е критично застрашен, четири – застрашени, 6 – уязвими и 1 вид – почти застрашен.
Мъхове
На територията на ПП „Беласица“ се срещат около 156 вида мъхове. От тях 10 вида са включени в Червената книга на България: Fossombronia husnotii Corb, Mannia androgyna (L.) A. Evans, Aulacomnium androgynum (Hedw.) Schwägr, Nardia geoscyphus (De Not.) Lindb, Scleropodium touretii (Brid.) L.F.Koch, Syntrichia laevipila Brid, Kiaeria blyttii (Bruch & Schimp.) Broth, Tortula cuneifolia (Dicks.) Turner, Rhynchostegium confertum (Dicks.) Schimp. В ПП „Беласица“ са установени и три вида (Acaulon mediterraneum, Ephemerum minutissimum и Gongylanthus ericetorum), които са нови за флората на България и с единствени находища в страната.
Висши растения
В Природен парк „Беласица“ се намират най-ценните вековни кестенови гори, които са рядко за България и уникално за Европа местообитание. В кестеновите гори са установени 272 вида висши растения. За тези гори са характерни видовете като маклен (Acer monspessulanum L.), източен чинар (Platanus orientalis L.), дървовиден плюскач (Colutea arborescens L.), храстовидна зайчина (Coronilla emerus L.), гръцки гърбач (Periploca greaca L.), храстовиден жасмин (Jasminium fruticans L.). Над пояса с преобладаване на обикновен кестен се намира поясът на бука и иглолистните. От иглолистните се срещат обикновената ела (Abies alba Mill.) и обикновения смърч (Picea abies (L.) Karsten), има и единични находища на обикновения тис (Taxus baccata L.). Третият растителен пояс е субалпийската безлесна зона, която обхваща главното било на Беласица. В нея се срещат предимно иглолистни, заради наличието на обикновената хвойна (Juniperus communis L.) и сибирската хвойна (J. sibirica Burgsd). Поради многократни опожарявания преобладават тревните съобщества от субалпийски и пасищен тип, често доминирани от балканския ендемит мощна власатка (Festuca valida (Velen.) Pénzes). В този пояс са разпространени албанския крем, късолистната луличка, стояновата и прекрасната теменуга. На територията на Природен парк „Беласица“ се срещат 104 вида с висока консервационна стойност, от които 28 се опазват от Закона за биологичното разнообразие, 17 вида са включени в Червената книга на Република България, 53 са балканските ендемити, а 5 са българските.
Лечебни растения
ПП „Беласица“ се характеризира с богато видово разнообразие на лечебните растения. Естествено се срещат липа, здравец, петнист змиярник, лудо биле, малина, мъжка папрат, червен кантарион, копитник, лазаркиня, дебрянка, медуница, мечи лук , черна и червена боровинка, сибирска хвойна. С ограничено разпространение и пълна забрана за събиране за стопански нужди е мечото грозде.
Безгръбначни животни
На територията на ПП „Беласица“ са установени и описани над 800 вида безгръбначни животни, от които 178 вида са с консервационно значение. Някои от безгръбначните са силно чувствителни към промени във водния режим на планинските реки, застрашен от строежи на ВЕЦ. Видът Carabus (Carabus) menetriesi pacholei е единственото известно находище на вида в България и Южна Европа се намира в долината на река Луда Мара. Поради неговата изключителна рядкост и висока консервационна значимост е необходимо всички потенциални местообитания да бъдат опазвани. Други видове са тясно свързани със стари, климаксни гори и са пряко зависими от наличието на хралупести дървета. Сред най-интересните групи от безгръбначната фауна на ПП „Беласица“ са пеперудите и твърдокрилите. По данни на Любен Домозетски в ПП „Беласица“ са установени и описани 146 вида от дневните пеперуди и около 600 вида от нощните пеперуди. Най-богато разнообразие на видове пеперуди има в ниските части около границата на Природния парк.
Ихтиофауна
На територията на ПП „Беласица“ са установени 3 вида риби, като и трите са интродуцирани и не са типични за българската ихтиофауна. Други 6 вида обитават водоеми извън парка, но разположени в пряка близост до неговите граници. От тях 2 вида са включени в Закона за биологичното разнообразие, 2 вида попадат в приложенията на Директивата за хабитатите, а 1 вид в Бернската конвенция. Видовете риби, които се срещат в ПП „Беласица“ са сребриста каракуда, псеудоразбора и слънчева рибка.
Земноводни и влечуги
На територията на ПП „Беласица“ са установени 10 вида земноводни, от които 3 опашати, 7 безопашати. Влечугите в ПП „Беласица“ са представени с 21 вида, от които 2 вида костенурки, 6 вида гущери, 11 вида змии. Приоритетни видове за опазване са Южен гребенест тритон, Влакноопашато тритонче, Дъждовник, Жълтокоремна бумка, Голяма крастава жаба, Обикновена блатна костенурка, Южна блатна костенурка, Шипоопашата костенурка, Шипобедрена костенурка, Ивичест гущер, Змия червейница, Ивичест смок, Котешка змия, Вдлъбнаточел смок, Смок мишкар, Леопардов смок и други.
Орнитофауна
В обхвата на ПП „Беласица“ са установени и описани 147 вида птици, от които 139 са с консервационно значение, а 13 са обект на специални мерки. Сред емблематичните видове за парк „Беласица“ са Осояд, Орел змияр, Скален орел, Сокол скитник, Планински кеклик, Горски бекас, Синявица, Сив кълвач, Черен кълвач, Среден пъстър кълвач, Белогръб кълвач, Воден кос, Полубеловрта мухоловка.
Прилепна фауна
В ПП „Беласица“ прилепната фауна е добре проучена. Установени са 21 вида прилепа, като сред тях са натузиевото прилепче, малкото кафяво прилепче, широкоухият прилеп, кафявото прилепче, сивият дългоух прилеп, мустакатият нощник, както и пещеролюбивият малък подковонос .
Дребни бозайници
В ПП „Беласица“ се срещат 28 вида дребни бозайници (от които 1 вид e вид двойник с неизяснен статут). С консервационно значение за ПП „Беласица са 14 от тях. Срещат се белогръд таралеж, къртица, обикновена кафявозъбка, голяма водна земеровка, обикновена катерица, обикновен сънливец, горски сънливец, горските мишки жълтогърла/обикновена, ръждива (кафява) горска полевка и див заек. Приоритетни видове за Природния парк са лалугерът, обикновеният сънливец, горският сънливец, големият хомяк, добруджанският хомяк, видрата.
Едри бозайници
На територията на Парка могат да бъдат наблюдавани 13 средни и едри видове бозайници. Консервационно значимите видове бозайници са 7, от които 4 защитени в България видове (европейски пъстър пор, златка, видра и дива котка) и 3 ловни вида (вълк, черен пор, сърна).