Уеб сайт и контакти с Национален парк „Централен Балкан“
Географско положение и граници на Национален парк (НП) „Централен Балкан“
Национален парк „Централен Балкан” е разположен в сърцето на България, в централните и най-високи части на Стара планина. За да бъдат съхранени неповторимата дива природа на Средна Стара планина и свързаните с нея традиции и поминък, през 1991 г. тази територия е обявена за национален парк, а заедно с това е създадена и Дирекцията на Парка. Границите на Парка са очертани така, че да създават условия за опазване на уникалната природа – естествени, почти непроменени от човека горски и високопланински саморегулиращи се екосистеми с изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове.
Площ и най-висок връх на НП „Централен Балкан“
НП „Централен Балкан” е вторият по големина национален парк в България с площ от 72 021,07 ха. Той е сред най-ценните и най-големите природни територии в Европа – категория ІІ по Скалата на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN). В него се включват 9 строги резервата (I категория по IUCN), заемащи около 1/3 от общата му площ – Боатин, Царичина, Стенето, Джендема, Козя стена, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна и Стара река.
Дължината на Парка е около 85 км, а средната му ширина – 10 км. Безлесната зона обхваща около 27 668 ха, горите покриват останалите близо 44 000 ха. Характерни са големите разлики в надморската височина – най-ниската точка на Централен Балкан е около 500 м – близо до Карлово, а най-високата – връх Ботев, с неговите 2 376 м. Паркът включва части от териториите на 5 административни области – Ловешка, Габровска, Старозагорска, Пловдивска и Софийска. Площта му попада в пределите на 9 общини и 31 землища на населени места.
Геоложки строеж и геоморфоложки особености на НП „Централен Балкан“
Сред характерните черти на защитената територия са уникалният релеф – стръмни склонове от юг и полегати от север, живописните каньони и ждрела. На територията на Парка има множество планински потоци, реки и пръскала – водопади, сред които е и най-високият в България – Райското пръскало (124,5 м).
НП „Централен Балкан” опазва едни от най-величествените пейзажи в България, много редки и застрашени от изчезване видове и съобщества, и съхранява важни национални културни и исторически обекти от последните три хиляди години. Територията на Парка се разполага на биогеографски кръстопът, където може да се намери късче от тундрата, гори от тайгата, средноевропейски широколистни гори, растителни и животински видове – характерни за Средиземноморието
В Парка има девет резервата – І категория по IUCN, с обща площ над 20 хил. ха. Осем от резерватите, както и Паркът, са включени в списъка на ООН на националните паркове и защитените територии. Четири от деветте строги резервата са включени в програмата на ЮНЕСКО „Човек и Биосфера”.
Биосферен резерват „Боатин”
Биосферен резерват „Боатин“ е обявен през 1948 г. за запазване на находищата на редки и застрашени животински видове, като уралската улулица (Stix uralensis) и пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus). Намира се в землището на с. Черни Вит – Тетевенско, северно от вр. Тетевенска Баба и се простира от 800 м до около 2000 м надморска височина. На площ от 1597.2 ха са съхранени едни от най-впечатляващите на Балканския полуостров букови гори на средна възраст 170–220 години. В непосредствена близост до резервата се намира единственото находище на клек в Средна Стара планина. Резерватът се характеризира с изключително разнообразен животински свят. Включва целия биотичен комплекс, характерен за планинската зона на умерения пояс с представители: мечка, вълк, лисица, дива котка, бялка, златка, благороден елен, сърна, дива свиня. В недалечно минало рисът също е обитавал тези гори. Тук са установени 64 вида гнездещи птици, сред които малка и полубеловрата мухоловки, южен белогръб и черен кълвач, сокол скитник и др.
Биосферен резерват „Царичина”
Обявен е през 1949 г. за опазване на най-северното находище на бяла мура в света. Разположен е в землището на с. Рибарица – Тетевенско на площ от 3 418.7 ха. Съхранява горски и субалпийски екосистеми от около 900 м до 2198 м н.в. Най-широко разпространените дървесни видове след бука са смърчът, елата и бялата мура. От тревистите растения интерес представляват нарцисовидната съсънка, петнистата тинтява, балканската фитеума, старопланинската теменуга, панчичевата пищялка, кернеровата метличина и др. Гръбначната фауна включва повече от 30 вида бозайници, над 90 вида птици – 75 от които гнездят в резервата, както и 15 вида земноводни. Резерват „Царичина” е убежище и на седемте вида сови, характерни за българските планини. Срещат се видра, златка, мечка, вълк, язовец и др. Резерват „Царичина“ е единственото място в Нацонален парк „Централен Балкан“, където може да се наблюдава възстановяване на горната граница на гората. Името на резервата идва от присъствието на огненочервено омайниче, което местните хора наричат „царичина”.
Резерват „Козя стена”
Обявен е през 1987 г. в землището на с. Чифлик – Троянско, за да се съхранят естествени елови и елово-букови формации и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Общата площ на резервата е 904.3 ха. На терирторията на резервата се срещат повече от 40 вида растения, включени в Червената книга на България – старопланинска теменуга, панчичева пищялка, старопланинска лазаркиня, планинско секирче, кълбест салеп, самодивско лале и др. Тук гнездят и над 60 вида птици, от които в Червената книга на България са включени осоядът, голям и малък ястреб, черен кълвач, гълъб хралупар. Резерват „Козя стена” е истински ботанически рай, събрал множество редки и красиви растения, сред тях и еделвайсите.
Биосферен резерват „Стенето”
През 1963 г. „Стенето“ е обявен за народен парк. По-късно (1979 г.) е прекатегоризиран в резерват. Разположен е в Троянския Балкан по горното течение на р.Черни Осъм. Създаден е, за да се запази изключителната красота на тази част от Стара планина – ждрело Стенето. Карстовата основа е предпоставка за образуването на множество пещери, някои от който са между най-дългите у нас – Куманица (около 2 000 м). Тук се намират и най-дълбоката пропастна пещера – Птичата дупка (91м). Основна част от горите са букови, срещат се обикновен и воден габър, явор, шестил, тис. В резерват „Стенето” се намира един от най-големите смърчови масиви в Средна Стара планина. Срещат се множество редки и защитени растения, като родопския силивряк и българкия ранилист. Твърде разнообразен и богат е животинския свят. Близо 100 от видовете са защитени. Характерните представители са мечка, благороден елен, сърна, дива коза, а от птиците бухал, скален орел, балкански кеклик, уралска улулица, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка. Общата площ на резервата е 3 578.8 ха.
Резерват „Стара река”
Обявен е през 1981 г., за да се запази уникален за Старопланинието комплекс от широколистни, иглолистни и смесени гори. Обхваща водосбора на Стара река и притоците ѝ в землището на град Карлово на площ 1 974.7 ха. Гората в резервата е разнообразна – бук, ела, смърч, воден габър, явор, шестил и др. Тук са находищата на повече от 45 растения, включени в Червената книга на България, сред които – родопски силивряк и панчичева пищялка. Над 100 вида гръбначни животни се размножават на територията на резервата. Най-интересни сред тях са скалния орел, мечката, лещарката и др.
Биосферен резерват „Джендема”
Това е най-големият резерват в Национален парк „Централен Балкан“ – 4 220.2 ха и третият по големина в страната. Обявен е през 1953 г., за да се съхранят вековните букови гори, местната популация на дива коза, а също така и впечатляващи скални масиви с присъщия за тях растителен и животински свят. Тук се намира първенеца на Стара планина – вр. Ботев (Юмрукчал) – 2 376 м надморска височина. Под него се намира най-високия водопад у нас – Райското пръскало-124.5 м. Две трети от резервата са покрити с гори, а една трета е безлесна територия, формирана под влияние на многогодишен пасищен рeжим. Характерните планински цветя са планинското омайниче, алпийската незабравка, високопланински карамфил, жълта и петниста тинтява, връшняк, старопланинска иглика. По скалите се настаняват каменоломки. Алпийската растителност участва и с около 80 вида треви. В „Джендема” животинският свят е представен от дивата коза, мечката, благородния елен, грабливите птици, балканската пъстърва. Мощният скален пояс Джендема се свързва с едни от най-големите естествени местообитания на дивата коза. В резервата се срещат снежната полевка, алпийският тритон, усойницата. Орнитофауната е представена от сива червенокрила скалолазка, хайдушка гарга, скален орел, балкански кеклик, гълъб хралупар, зелен и сив кълвач, глухар и др. Името на резервата идва от турски, тъй като хората са наричали тази територия „джендемът” или „адът”. В действителност това е най-непристъпната част от планината.
Резерват „Северен Джендем”
Резерват „Северен Джендем“ е най-високо разположеният резерват в парка. Обявен е през 1983 г. с цел запазване на субалпийски скални и горски местообитания, редки и застрашени от изчезване видове и уникални геоморфологични и хидрологични обекти. Резерватът обхваща северната стена на Старопланинския първенец – вр. Ботев и северният склон на вр. Русалка, като общата му площ е 1610 ха. В границите на резервата се намират множество водопади. Запазено е необичайното съобщество на сибирска хвойна, миртолистен рододендрон и синя боровинка. Орнитофауната е представена от грабливите птици – скален орел, сокол скитник и др. От едрите бозайници се срещат мечка, дива коза, благороден елен, вълк, сърна, дива свиня. В резервата се намира и единственото в растителния свят находище на балканско плюскавиче.
Резерват „Соколна”
Създаден е през 1979 г. с цел запазване на характерни местообитания и находища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове в старопланинския масив Триглав. Резреватът обхваща част от водосбора на реките Соколна и Кюй дере в планинския масив Триглав, от 730 м до 1 770 м надморска височина. Разположен е в землището на селата Скобелево и Асен и заема площ от 1 250 ха. Тук се намира най-голямото тисово находище в Стара планина. Горите са съставени от дъб, габър, мъждрян, явор. В ниските части се намира и естествено находище на люляк и казашка хвойна. Една от естествените градини на България, съхранила множество редки и застрашени растения – старопланинска иглика, жълт планински крем, старопланински еделвайс, родопски силивряк, рохелова каменоломка. Птичето разнообразие е голямо – скален орел, ловен сокол, сокол скитник, голям и малък ястреб, обикновена ветрушка, бухал и др.
Резерват „Пеещи скали”
Резерватът е обявен през 1979 г., за да се съхранят местообитания във високопланинската безлесна зона, естествени букови гори и характерната фауна във водосбора на р. Росица. Обхваща землищата на селата Стоките и Кръвеник и заема площ от 1 465,7 ха. Резерватът защитава вековни букови гори със специфични растителни и животински видове. Резерватът е едно от оптималните местообитания на кафявата мечка. Срещат се и благороден елен, сърна, дива свиня, черен и белогръб кълвач. „Пеещи скали” е наречен така в чест на чудния феномен – скалните образувания по билото в източните части на Калоферската планина пречупват ветровете, нахлуващи от юг, и сътворяват от хаотичния шум загадъчни мелодии и песни.
Релеф
Релефът в Национален парк „Централен Балкан” е създаден под действието на мощни геологически процеси и е оформян през хилядолетията от водата и ветровете. Заравнени била и масивни върхове се редуват с дълбоки каньони, скални стени и пещери. Стара планина е централна структурна ивица на Балканите. Изградена е от няколко основни вида скали, сред които южнобългарски гранити, пясъчници, кристалинни шисти и др. Над 1800 м надморска височина се наблюдават недоразвити трогови долини, което е свидетелство за ледникова дейност в далечното минало.
Скалите и скалните ландшафти заемат около 2000 хa (3%) от цялата територия на Парка. Сред причудливите формации са Скалният мост, Марковата дупка и скалните игли Калчови камъни. В Парка се намира единственият по рода си в България скален комплекс с вековни гори, стени и пропасти и най-мощният скален пояс – Джендемите. Уникална за страната е и системата от ждрела и каньони – теснината на Стара река, каньонът на река Черни Осъм, Тъжанското ждрело, долината на река Соколна, Бяла река.
Карстът обхваща малка част от защитената територия, но там са образувани множестов дълбоки пещери и пропасти. Забележителен със своите бездни е резерват „Стенето”. Тук се намират и Райчовата дупка – най-дълбоката пропастна пещера в България с 377 м денивелация и обща дължина на галериите 3 333 м и Куманица – най-дългата водна пещера в Централен Балкан с 1 656 м проучена дължина и средногодишен дебит на подземната река 600 литра в секунда. Характерен белег на пещерите в Парка е наличието на мощни подземни реки, образуващи високи водопади и дълбоки езера.
Пещерите на каньоните и скалните масиви се обитават от шест вида световно застрашени прилепи, множество петрофилни видове птици, редки и красиви растения.
Климат
Районът на Национален парк „Централен Балкан” се характеризира с различни видове климат. Над 1000 м надморска височина климатът е планински, умерено-континентален е на север, а преходно-континенталният с влияния на преходно-средиземноморски – на юг.
За централната част на Балкана са присъщи силни, на места бурни ветрове, обилни хоризонтални и вертикални валежи, гъсти мъгли, ниски температури, честа и значителна облачност. По билото повече от 150 дни от годината духат ветрове със средна скорост над 10 метра в секунда. Фьоните – бурни южни ветрове, характерни за пролетните месеци, достигат скорост 18-20 метра в секунда. Ветрове тип „бора” носят северен студ и мраз по южните склонове.
По високите части на планината зимата е мразовита. Средната януарска температура варира между -9 ºС и минус -3 ºС. Снежната покривка се задържа около 6 месеца и дебелината ѝ може да достига 180-220 см към края на март. Гъсти мъгли често покриват старопланинските била. Броят на влажните дни надхвърля 280 годишно, а в района на хижа Амбарица са установени едни от най-високите за страната годишни валежи – 1360 литра на квадратен метър. Най-голямо количество валежи пада през май и юни, а най-малко (като изключим връх Ботев) – през февруари.
Пролетта идва късно и протича бързо, а лятото е прохладно, с чести краткотрайни превалявания. Есента е относително по-стабилно и благоприятно време за туризъм. Честата и рязка промяна на метеорологичната обстановка е характерна за билото и преди всичко за върховете над 1900 м надморска височина. Най-показателен за това е масивът на връх Ботев (Юмрукчал), където времето се променя до неузнаваемост за минути. Връх Ботев е и едно от най-мъгливите (над 305 дни в годината) и най-ветровити места в България. Именно там е разположена републиканска метеорологична станция, която непрекъснато събира данни за промяната на отделни климатични параметри в тази част на страната.
Води
Главната водоразделна линия на Черноморския и Беломорския водосборен басейн е билото на Стара планина. На север – към река Дунав и Черно море, тръгват реките Вит, Осъм и Росица, а на юг – към Егейско море, се устремяват Тополница, Стряма и Тунджа. Дълбокият карст регулира подземното подхранване на реките, а обширните стари гори допринасят за задържането на водите. Реките са стръмни и с голям воден отток. Речният режим се отличава с пролетно пълноводие и есенно маловодие и типично снежно-дъждовно подхранване.
На много места реките падат от високи скални прагове и образуват живописни водопади, които местното население нарича „пръскала”. В Централен Балкан се намират едни от най-внушителните и най-високите водопади в България. Сред тях са – Райското пръскало (124,5 м), Видимското (80 м) и Кадемлийското пръскало (72 м).
Средногодишният обем на водата, формиращ се на територията на НП „Централен Балкан”, е 460 млн.куб.м. Водите имат добри качества и представляват значителна част от запасите на питейна вода в България.
Почви
Паркът попада в Мизийска и Тракийска горскорастителна област. Основните почвени типове по представеност са кафяви горски почви, следвани от канелени горски почви и планинско-горски тъмноцветни почви. Най-високите части на Парка са заети от планинско-ливадните почви. В карстовите райони върху ограничени площи се срещат хумусно-карбонатните почви.
Растителен свят
По фитогеографска принадлежност територията на НП „Централен Балкан” се отнася към Централно-Балканския окръг на Илирийската провинция от Европейската широколистна горска област.
Досега в Парка са установени около 2 340 вида и подвида растения. В тях се включват 1 900 вида и подвида висши растения, 15 вида папрати, по един вид плаунообразни и бронецови и 3 вида хвощови. Представени са 166 вида лечебни растения, от които 12 са защитени от закона, 238 вида мъхове и 256 вида гъби.
Висшите растения в Парка представят над 50% от видовото разнообразие на флората в България. От тях 10 вида и 2 подвида се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде по света. В девет представителни зони около Парка са установени 697 вида висши растения, като само във високопланинската безлесна зона са описани 676 вида висши растения – житни треви, шапичета, камбанки, съобщества от връшняк, мечо грозде, боровинки и др.
Гори и местообитания
Горите в Парка са от изключително значение за опазване на екологичното равновесие и биоразнообразието. В НП „Централен Балкан“ са установени и описани 17 горски хабитата. Те са включени в Европейския списък на местообитанията за специална защита в рамките на Директивата за хабитатите на Европейския съюз.
В Парка са представени 6 растителни пояса, четири от които създават горска среда – пояс на сухоустойчиви и топлолюбиви дъбови гори, пояс на приспособени към умерени условия на овлажняване дъбови и габърови гори, буков пояс и иглолистен пояс. Останалите негорски пояси са тези на субалпийско редколесие, клекови и хвойнови храсталаци, и алпийският пояс.
Горите заемат 56% от площта на НП „Централен Балкан“ и съставляват 1% от всички гори в България. Те са равномерно разпределени от северната и южната страна на билото, като от тях 97% са с естествен произход. Средната възраст на всички гори е 111 г., а тази на широколистните – 121 години.
Основен лесообразувател е букът – тук се опазва най-големия в Европа защитен масив от стари букови гори, заемащи около 40% от Парка. Средната възраст на буковите съобщества е 135 г. Безлесната зона е оформена вторично и в голямата си част е обхваната от храстови съобщества, сред които най-значимо участие имат хвойната и различните видове боровинки.
Някои по-характерни дървесни видове в НП „Централен Балкан” са букът, благунът и косматият дъб, обикновеният, келявият и водният габър. В по-малка степен са представени формациите на мъждряна, липата, черния бор и смърча. В границата на буковия пояс характерно място заема формацията на обикновената ела. В участъка между върховете Картала и Юмрука се намира най-северното в света и единствено за Стара планина естествено находище на балканския ендемит бяла мура.
Висши растения
Броят на консервационно значимите растения е общо 143 вида и подвида, и включва 10 локални, 10 български и 67 балкански ендемити. Някои от локалните ендемити, чието разпространение в целия свят е единствено в района на Централен Балканса: ахтарово шапиче (Alchemilla achtarovii), звездоцветно шапиче (Alchemilla asteroantha), фривалдскиева микромерия (Micromeria frivaldszkyana), старопланинска иглика (Primula frondosa), български ранилист (Betonica bulgarica), крумово великденче (Veronica krumovii), старопланинска теменуга (Viola balcanica), боев лопен (Verbascum boevae) и др.
Редица от редките и застрашени растения в Националния парк са защитени, както от българското, така и от международното законодателство: 81 вида са включени в Червената книга на България в категориите„редки” и „застрашени”; 30 вида са защитени от българското законодателство; 9 вида са включени в Червения списък на Европа на застрашените видове; 10 вида са включени в списъка на IUCN; видове, включени от списъка на CITES – снежно кокиче и видове от род Салеп.
От видовете с определена ценност и дефицитност, поради своята уязвимост и атрактивност заради събиране, особено внимание заслужават следните редки и защитени видове: нарцисоцветна съсънка (Anemone narsissiflora); мечо око (Cortusa matthioli); росянка (Drosera rotundifolia); кокиче (Galanthus nivalis); жълта тинтява (Gentiana lutea); петниста тинтява (Gentiana punctata); еделвайс (Leontopodium alpinum); планински крем (Lilium jankae); балканска петлюга (Pinguicula balcanica); старопланинска иглика (Primula frondosa); златовръх (Rhodiola rosea); миртолистно вълче лико (Rhododendron myrtifolium); хоботниче (Rhynchocorys elephas); червеникав дебелец (Sempervivum erythraeum); планински божур (Trollius europaeus).
Лечебни растения
В Национален парк „Централен Балкан” са установени 166 вида лечебни растения. Те представляват 75% от най-използваните видове в традиционната и народна медицина.
Най-често срещаните лечебни видове в субалпийския пояс са сибирската хвойна, черната и червена боровинка, мащерката, очанката, мишите уши, жълтия кантарион, лечебната иглика, лечебното великденче и орловата папрат; по ливадите, пасищата и стръмните склонове в алпийския пояс – исландския лишей, мащерката, застрашените жълта и петниста тинтяви, мечото грозде, златовърха; по горските пояси – малината, здравеца, мечия лук, лазаркинята и леската. Край пътеки, хижи и заслони растат лопен, теснолист и широколист живовляк, подбел, алпийски лапад, коприва, бял равнец, вратига, обикновен пелин и др., някои от които създават ценни вторични растителни съобщества, където на относително малка площ са съсредоточени значителни ресурси от лечебните растения с тенденция за бързо възстановяване след събирането им.
Защитени от българското законодателство са 5 лечебни вида. В Червената книга на България са отбелязани 22 от лечебните растения в Парка, като от тях 4 вида са в категорията „застрашен” за флората на България, а 18 попадат в категорията „рядък”. Под специален режим на стопанисване и ползване са общо 16 вида от лечебната флора на Парка, като някои от представителите на комплекса от видове шапиче (Alchemilla vulgaris complex), панчичиева пищялка (Angelica pancicii), лудо биле (Atropa belladonna) и др. са редки видове, срещащи се с единични екземпляри.
За да се осигури устойчиво ползване на ресурсите от лечебни растения, така че те да могат да се ползват от поколения наред, без да се унищожават находищата им, се прилагат определени правила и ограничения. Ползването на лечебните растения за лични нужди се извършва съгласно приетите норми и режими, а за стопански цели се допуска само на определени места в Многофункционалната зона.
Безгръбначни
Разнообразието от безгръбначни животни в Парка е голямо и не е изцяло проучено. Установени са 2 387 вида и подвида безгръбначни животни, при това само от групите първаци, кръгли червеи, тардигради, паякообразни, многоножки, насекоми и мекотели. От тях 261 са особено редки, 86 се срещат само на Балканския полуостров, 52 – само в България, а 29 вида обитават единствено Средна Стара планина и никъде другаде по света.
Известни са около 1 598 вида и подвида насекоми. Ендемични са 113 вида. Установени са 96 реликтни форми. За редки са приети 64 таксона. Най-богати са следните разреди – твърдокрили (Coleoptera), полутвърдокрили (Heteroptera), двукрили (Diptera) и пеперуди (Lepidoptera).
НП „Централен Балкан” е с глобално значение за опазването на 19 световно застрашени вида безгръбначни животни. 36 вида са включени в световни и европейски списъци на застрашени видове. 10 вида са защитени в България. С висока консервационна значимост са: бръмбар гъсеничар, аполонова пеперуда, българска еребия, родопска сенница, лилава върбова пеперуда, седефка.
Ихтиофауна
Национален парк „Централен Балкан” обхваща най-високата, „пъстървова” зона на реките. От 12 вида риби, намирани в реките на средна Стара планина, в парковата територия са установени 6 вида – балканска пъстърва, лещанка, главоч, балканска мряна, дъгова пъстърва и сивен. Дъговата пъстърва не е местен, а внесен вид. Тя, както главочът и балканската мряна, се срещат на отделни места, на границата на Парка, на височина не повече от 700 м. За съжаление, днес сивенът вече е изчезнал. Срещал се е до 70-те години на 20 век по река Бели Вит.
Особено консервационно значение от рибите на Централен Балкан има балканската пъстърва (Salmo trutta fario) – вид, смятан за застрашен в Европа. Популацията на тази пъстърва в Парка е от национално значение.
Земноводни и влечуги
От земноводните в Парка се срещат 8 вида. Сред най-разпространените са дъждовникът, дългокраката горска жаба, голямата крастава жаба. Зелената крастава жаба е открита в Централен Балкан едва през последните години. В долния горски пояс често се наблюдава жабата дървесница. Тя е в списъка на световно застрашените видове. Паркът има съществено значение за опазването на тези видове за фауната на България и света.
Паркът е обитаван от 14 вида влечуги. Характерни са високопланински видове като усойницата и живородният гущер. Усойницата е типичната отровна змия на високопланинските райони. В по-ниските части тя е заместена от пепелянката. По слънчевите и южните склонове на планината се срещат късокракият и кримският гущер, а по припечените скали – стенният гущер. Високите открити части на Балкана са местообитания на ливадния гущер. От змиите често срещана е медянката, по-рядък обитател на широколистните гори е смокът мишкар, а големият стрелец се среща само на две места в Парка.
Орнитофауна
НП „Централен Балкан“ е признат за Орнитологично важно място със световно значение, защото съхранява всички срещащи се в България видове птици от алпийския биом и значими в световен мащаб популации на други видове птици. Общо в Парка се срещат 224 вида птици. Установени са 123 вида през гнездовия период, 22 от тях са включени в Червената книга на България. Тук се размножават пъстрогушата завирушка, скалолазката и жълтоклюната хайдушка гарга – биомно ограничени видове за алпийската зона.
Паркът е едно от местата с най-голямо разнообразие на грабливи птици в България – тук има 16 вида дневни грабливи птици. За съжаление, за някои от тях са останали само писмени сведения, като например брадатия и черния лешояд, изчезнали преди повече от 40 години. Белоглавият и египетският лешояд вече не гнездят в Парка, но се работи в посока на подобряване на техните популации в цяла България и в частност в района на Централен Балкан. В Парка живеят над 5% от българската популация на скален орел и гнездят над 5% от бухалите в България. С високо консервационно значение в Парка са застрашените в световен мащаб царски орел и ливаден дърдавец. Застрашени в една или друга степен не само в България, но и в цяла Европа, са белоопашатият мишелов, орелът змияр, ловният сокол, соколът скитник.
НП „Централен Балкан“ е с национално значение за съхраняването и на черношипата ветрушка, планинския кеклик, бухала, уралската улулица, врабчовата кукумявка, малката мухоловка, пъстрия скален дрозд, черния кълвач.
Прилепна фауна
В Национален парк „Централен Балкан“ се срещат 18 вида прилепи.Местообитанията на всички видове прилепи в Парка се смятат за застрашени в Европа, а 8 от видовете се приемат за световно застрашени
Бозайници
Бозайниците са сред видовете с най-висока консервационна значимост в Парка. Сред тях са 8 вида насекомоядни, 17 вида дребни и 16 вида едри бозайници. Таралежът и къртицата са широко разпространени насекомоядни бозайници. Снежната полевка е вписана в световната Червена книга, както и лалугерът, катерицата, горският и обикновеният сънливец. Лалугерът и сляпото куче се смятат за уязвими от човешкото въздействие в световен мащаб. В териториалния обхват на НП „Централен Балкан“ се намира най-голямата в Европа популация на кафява мечка.
От копитните животни за най-многобройна се счита сърната. За съжаление, рязко е намалял броят на елените. Един от най-интересните и същевременно силно застрашени видове в цялата страна е дивата коза. Този вид обаче е най-силно застрашен от бракониерството. В България обитава подвидът на дивата коза Rupicapra rupicapra balcanica, разпространен само на Балканския полуостров и включен в Червената книга на България.
Хищниците в Парка са 12 вида – вълк, чакал, лисица, мечка, невестулка, черен и пъстър пор, белка, златка, видра, язовец, дива котка. От тях особено значим вид в консервационно отношение е видрата, включена в световната Червена книга.
Дивата котка в Централен Балкан е с максимално чиста популация в сравнение с популациите в останалата част на страната и в Европа. Някога златката е била широко разпространена, но в последните години сечта и другите човешки намеси стесняват местообитанията ѝ и облагодетелстват по-приспособимата белка.
Преди няколко години започнаха проучвания за възможностите за повторно въвеждане на риса в българската природа, който от 1941 г. се води изчезнал за България вид. В нашата страна рисът се е срещал във всички стари планински и равнинни гори.
Усвояването на територията в Стара планина започва в края на бронзовата и началото на старожелязната епоха (12–11 в. пр. Хр.) и се свързва с трайни поселения на траките в Предбалкана. Ролята на планината е както суровинна база – рудодобив, дърводобив и пасища, както и възможност за защита на населението по време на походите на македони, келти и римляни. Варварските нашествия в римските провинции през Късната античност (4–6 в. сл. Хр.), превръщат планината в зона, която запазва романизованото тракийско население от асимилация. През това време са построени или възобновени стотици укрепления, които играят ролята на втори отбранителен вал след р. Дунав, за възпиране на нашествениците от север и североизток.
През Средновековието старите пътища не заглъхват и върху разрушените антични крепости израстват нови, по-големи – български. Южните склонове на Балкана се опасват от здрава крепостна система – Копсис, Аневско кале (най-добре запазеният представител на замъчната архитектура у нас), Сопотско кале, Трънтъжа, Крън. От 12 век до края на 19 в. първостепенно значение като съобщителни артерии играят пътищата през Марагидик между с. Тъжа и с. Острец, големият Верейски друм от Дунава през Балкана и Средна гора, и Тракия.
Балканът винаги е заемал особено място в сърцето на всеки от нас заради ролята, която има в национално-освободителните борби и Възраждането. По време на турското владичество тя има доминираща роля за запазване на българската народност и култура. В това размирно време, Балканът става убежище на хайдутите. Легенди пазят героичния спомен за Вълкан войвода, Добрил войвода, Калифер войвода – основателят на Калофер. Стара планина става арена на най-героичните страници от борбите за освобождение. През 1867 г. по билото на планината минават четите на Филип Тотю и Панайот Хитов с байрактар Васил Левски. Четниците от разбитата във Врачанския Балкан Ботева чета са пръснати из планинските дебри. Историята на Априлското въстание пишат с кръвта си бунтовниците от Хвърковатата чета на Георги Бенковски, оцелелите от нея, както и клисурските въстаници търсят спасение в Тетевенската планина. Последни сражения водят четите на Цанко Дюстабанов, Фильо Миленовски, Христо Петров. Златишкият и Троянски проход пазят спомена за форсирането на труднодостъпните планински била по време на Освободителната война през 1877–1878 г.
Наред с това, при настъпилото духовно оживление сред българите в началото на 19 в. в пределите на Стара планина започва бурното развитие на най-проспериращите Възрожденски центрове, чиито жители играят важна роля в историята на България – Клисура, Сопот, Карлово, Калофер, Габрово, Тетевен, Троян и съпътстващите ги десетки манастири, църкви, училища, художествени ателиета и школи.
Паметта за бурната история пазят днес десетки исторически и археологически паметници – например тракийските крепости Чертиград, южно от Тетевен, и Паунов камък и Джуглата при с. Тъжа; римски кастели и наблюдателни кули, като Пирдопската крепост, крепостта Манастира до с. Тъжа и преградната крепост на Марагидик. И досега са запазени основите на пътни станции – мансии, като Монтемно на Троянския проход и Манастирчето до х. Тъжа, свидетелство за оживените пътища през Троянския проход – най-високият римски път на Балканите, през масива Триглав и близкия Марагидик (вр. Русалка). Тази памет, както и легендите и самобитността на Стара планина, откриваме днес в многобройните имена на скали и местности: Голям и Малък Жидов дол, махала Жидов дол (Нешковци) – спомен за рударството; Хайдушкото сборище, Хайдушката воденица, Хайдушката поляна, Хайдушкото игрило; Маркова дупка, Марковите хармани, Марковите венци, Марагидик, Мариният камък – на Крали Марко и сестра му Мара; Попови гробове – лобно място на четници, предвождани от свещеник; Карцов бук по името на ген. Карцов, чийто отряд в боевете за Троянския проход през януари 1878 г. превзема укрепения връх и настъпва в Южна България.
В етнографски план населението от север и от юг на Балкана има свои особености. Балканци, балканджии, горненци е населението на Стара планина на север от билото. Стар традиционен поминък на балканджиите е животновъдството – в селата на Тетевенския, Троянския, Севлиевския и Габровския край, наред с горянството, овощарството, занаятите и търговията. Абаджийството, кожарството, кожухарството, кафтанджийството, ковачеството, грънчарството, дърводелството, медникарството определят облика на селища като Ловеч, Тетевен, Троян и Габрово в периода от края на 18 и началото на 19 в. За народното изкуство на балканджиите е характерна дърворезбата – Тетевенска резбарска школа и приложната живопис – Тревненската художествена школа, която е преди всичко иконописна (зографска). Сред най-важните занаяти на юг от билото е гайтанджийството, както и зърнодобив, лозарство и градинарство, кожарство (Карлово, Сопот, Клисура), басмаджийство, копринарство, папукчийство (Карлово), железарство, стъкларство, терзийство, абаджийство, златарство (Калофер) и др. В навечерието на Освобождението в южната част на Балкана се развива овощарство, розопроизводство и скотовъдство. Първи карловци построяват за дестилация на розовото масло медни казани по указанията на арабски живописец. Към 1820 г. в Карловско има около 56 000 декара розови градини.
Векове наред населението на планината е ползвало богатствата на природата. И до днес тук традиционно се събират дърва и сено, приготвят се местни специалитети от диви плодове и гъби, ползват се диворастящите лечебни растения, събрали в себе си силата на Балкана. Открай време животновъдството е основен поминък на балканджиите. Все още съществуват останки от мандри, където до неотдавна се е преработвало млякото и са се произвеждали прочутите овче сирене и Балкански кашкавал.
