Национален парк Централен Балкан: Абиотични фактори

Релеф

Релефът в Национален парк „Централен Балкан” е създаден под действието на мощни геологически процеси и е оформян през хилядолетията от водата и ветровете. Заравнени била и масивни върхове се редуват с дълбоки каньони, скални стени и пещери. Стара планина е централна структурна ивица на Балканите. Изградена е от няколко основни вида скали, сред които южнобългарски гранити, пясъчници, кристалинни шисти и др. Над 1800 м надморска височина се наблюдават недоразвити трогови долини, което е свидетелство за ледникова дейност в далечното минало.

Скалите и скалните ландшафти заемат около 2000 хa (3%) от цялата територия на Парка. Сред причудливите формации са Скалният мост, Марковата дупка и скалните игли Калчови камъни. В Парка се намира единственият по рода си в България скален комплекс с вековни гори, стени и пропасти и най-мощният скален пояс – Джендемите. Уникална за страната е и системата от ждрела и каньони – теснината на Стара река, каньонът на река Черни Осъм, Тъжанското ждрело, долината на река Соколна, Бяла река.

Карстът обхваща малка част от защитената територия, но там са образувани множестов дълбоки пещери и пропасти. Забележителен със своите бездни е резерват „Стенето”. Тук се намират и Райчовата дупка – най-дълбоката пропастна пещера в България с 377 м денивелация и обща дължина на галериите 3 333 м и Куманица – най-дългата водна пещера в Централен Балкан с 1 656 м проучена дължина и средногодишен дебит на подземната река 600 литра в секунда. Характерен белег на пещерите в Парка е наличието на мощни подземни реки, образуващи високи водопади и дълбоки езера.

Пещерите на каньоните и скалните масиви се обитават от шест вида световно застрашени прилепи, множество петрофилни видове птици, редки и красиви растения.

Климат        

Районът на Национален парк „Централен Балкан” се характеризира с различни видове климат. Над 1000 м надморска височина климатът е планински, умерено-континентален е на север, а преходно-континенталният с влияния на преходно-средиземноморски – на юг.

За централната част на Балкана са присъщи силни, на места бурни ветрове, обилни хоризонтални и вертикални валежи, гъсти мъгли, ниски температури, честа и значителна облачност. По билото повече от 150 дни от годината духат ветрове със средна скорост над 10 метра в секунда. Фьоните – бурни южни ветрове, характерни за пролетните месеци, достигат скорост 18-20 метра в секунда. Ветрове тип „бора” носят северен студ и мраз по южните склонове.

По високите части на планината зимата е мразовита. Средната януарска температура варира между -9 ºС и минус -3 ºС. Снежната покривка се задържа около 6 месеца и дебелината ѝ може да достига 180-220 см към края на март. Гъсти мъгли често покриват старопланинските била. Броят на влажните дни надхвърля 280 годишно, а в района на хижа Амбарица са установени едни от най-високите за страната годишни валежи – 1360 литра на квадратен метър. Най-голямо количество валежи пада през май и юни, а най-малко (като изключим връх Ботев) – през февруари.

Пролетта идва късно и протича бързо, а лятото е прохладно, с чести краткотрайни превалявания. Есента е относително по-стабилно и благоприятно време за туризъм. Честата и рязка промяна на метеорологичната обстановка е характерна за билото и преди всичко за върховете над 1900 м надморска височина. Най-показателен за това е масивът на връх Ботев (Юмрукчал), където времето се променя до неузнаваемост за минути. Връх Ботев е и едно от най-мъгливите (над 305 дни в годината) и най-ветровити места в България. Именно там е разположена републиканска метеорологична станция, която непрекъснато събира данни за промяната на отделни климатични параметри в тази част на страната.

Води  

Главната водоразделна линия на Черноморския и Беломорския водосборен басейн е билото на Стара планина. На север – към река Дунав и Черно море, тръгват реките Вит, Осъм и Росица, а на юг – към Егейско море, се устремяват Тополница, Стряма и Тунджа. Дълбокият карст регулира подземното подхранване на реките, а обширните стари гори допринасят за задържането на водите. Реките са стръмни и с голям воден отток. Речният режим се отличава с пролетно пълноводие и есенно маловодие и типично снежно-дъждовно подхранване.

На много места реките падат от високи скални прагове и образуват живописни водопади, които местното население нарича „пръскала”. В Централен Балкан се намират едни от най-внушителните и най-високите водопади в България. Сред тях са – Райското пръскало (124,5 м), Видимското (80 м) и Кадемлийското пръскало (72 м).

Средногодишният обем на водата, формиращ се на територията на НП „Централен Балкан”, е 460 млн.куб.м. Водите имат добри качества и представляват значителна част от запасите на питейна вода в България.

Почви

Паркът попада в Мизийска и Тракийска горскорастителна област. Основните почвени типове по представеност са кафяви горски почви, следвани от канелени горски почви и планинско-горски тъмноцветни почви. Най-високите части на Парка са заети от планинско-ливадните почви. В карстовите райони върху ограничени площи се срещат хумусно-карбонатните почви.