Уеб сайт и контакти с Природен парк „Персина“
Географско положение и граници на Природен парк (ПП) „Персина“
Природен парк „Персина” се намира на северната граница на Република България по поречието на река Дунав. Територията му е ограничена на север от р. Дунав, на запад от дунавските притоци на р. Осъм и на изток от р. Янтра. Природният парк е разположен по цялата дължина на Свищовско–Беленската низина. Районът попада на територията на три общини – Белене, Никопол и Свищов, две Държавни горски стопанства – Никопол и Свищов, две Регионални дирекции по горите – Ловеч, Област – Плевен и РДГ – Велико Търново и две Регионални инспекции по околна среда и води (РИОСВ) – Плевен и Велико Търново.
Площ и най-висок връх на ПП „Персина“
Природен парк „Персина“ е обявен със Заповед № РД – 684 от 04.12.2000г. на Министъра на околната среда и водите и е един от най-младите природни паркове в България. Изчислена на базата на изработен цифров модел, площта на ПП „Персина” е 24828.6 ха. В него се включват 21762.2 ха територии и временно или постоянно залети земи на вътрешните влажни зони. Надморската височина на Природния парк е изключително малка – 178 м., от което произтича и ниската степен на разчлененост на релефа.
Геоложки строеж и геоморфоложки особености на ПП „Персина“
В геоложко отношение ПП „Персина” попада в зoната на средната Дунавска равнина, в Свищовско-Беленската алувиална низина. Цялата Дунавска равнина е развита върху Мизийската надстроечна платформа. По отношение на височинното си положение паркът заема низинния хипсометричен пояс. Средната Дунавска равнина се отличава с равнинно – хълмист характер и в тектонско отношение притежава типична плацидна структура. Между долинните мрежи на реките Осъм и Янтра, където е разположен ПП „Персина” под льосовия и льосовидния воал се откриват аптски, баремски варовици и варовити пясъчници. На юг от самата река Дунав и успоредно на нея се проследява льосовата и льосовидната покривка.
Формите на релефа са обусловени от процесите на акумулиране на льосовия материал. Характерни за района на Белене са льосовите дюни. Те представляват възвишения, изградени от едрозърнест песъчлив льос и льосов прах. Льосовите стени и откоси са твърде характерни за този релеф. Образуването им е обусловено от порьозността и сцеплението на льоса, от неговата способност да се руши и да запазва създадените при това отвесни стени. По същата причина се получават и свлачищата и срутищата. Те се образуват предимно по стръмните склонове на речните долини.
Релеф
Територията на Природен парк „Персина“ попада в средната част на Дунавската равнина между двете ѝ характерни морфоструктури – Ломска десперсия и Севернобългарска подутина, от които се определя смесения характер на релефа. Долавят се черти на линейно изтеглени плоски котове – моноклинали, уединени платовидни възвишения. В района на Парка се отчленява и ивицата от 14 базалтови могили по линията Свищов – Павликени. Дунавската епиплатформена равнина, останала пасивна по отношение на общата тенденция на издигане на съседните морфоструктурни области през неоген – кватернера, запазва относително малка надморска височина ( 178 м.), от което произтича и ниската степен на разчлененост на релефа. Характерните за този район скални корнизи на горно – и долнокредните варовици заедно с льосовия воал образуват общи бразди със значителна амплитуда. Водопропускливостта на тази геоложка основа обуславя дълбоко пониране на валежните води, което се потвърждава от профолираните по варовиковите корнизи каверни и наличните под тях карстови извори.
Климат
Районът на ПП „Персина“ се характеризира с умерено–континентален климат. По-осезателните континентални черти на климата тук се потвърждават от по-ниската средна януарска температура (-3,2 градуса), от високата средногодишна температурна амплитуда (25,9 градуса), нееднаквото средногодишно валежно количество, чести температурни инверсии и къс безмразов период. Характерно за крайдунавските низини е, че те са районите с най-топло лято в умерено-континенталната област. Температурните суми през активния вегетационен период (период със средни денонощни температури над 10 градуса) достигат 40 градуса. Средната продължителност на безмразовия период в крайдунавските низини е с 15-20 дни по-голяма, отколкото в останалите райони на Дунавската равнина. В района на Природния парк са регистрирани максимални температури, достигащи 33-38 оС, а минималните са от –25 оС до –28 ºС. В района на ПП „Персина“ преобладаващи (по посока) са западните и източните ветрове. Средната годишна относителна влажност на въздуха е 73%. Средната годишна облачност на района е между 52-54%. Режимът на валежите в този район на Дунавската равнина има подчертано континентален характер. Общата годишна сума на валежите е между 413 и 848 мм.
Води
Територията на ПП „Персина“ се ограничава от две речни поречия – долното течение на осмата по големина в България река – Осъм и малката, извираща наблизо р. Барата. Близостта на р. Дунав, водопропускливостта на почвите и равнинния релеф обуславят една от най-ниските за България гъстоти на речната мрежа – под 0.2 км/кв.км. Тези фактори определят и ниския модул на оттока, който е под 1л/сек/кв.км. Значителни промени на естествения хидрологичен режим на територията са настъпили вследствие на андигирането на Свищовско – Беленската низина от р. Дунав със завършената през 1947 година 41 км крайбрежна дига. Чрез нея се прекъсва пряката връзка на блатата в низината с река Дунав, което води до тяхното изплитняване и пресъхване. Дигата прекъсва и ежегодните заливания на низината от високите черешови води на р. Дунав. Тези деструктивни за дивата природа на низината последствия се усилват и от изграждането на Беленската напоителна и отводнителна система. Тя допълнително осушава над 150 00 ха бивши заливни земи и блата.
Почви
На територията на ПП „Персина“ се срещат следните типове почви:
- Алувиални и алувиално-ливадни, карбонатни и наситени, песъкливи и песъкливо-глинести. Алувиално-ливадните почви заемат най-често заливната и първата надзаливна тераса. Върху тях се развива ливадно-блатна и блатна растителност. Отличават се с високо плодородие.
- Ливадни черноземи, средно до тежко песъкливо-глинести. Ливадните черноземи заемат първата надзаливна тераса, с дълбочина на подпочвените води над 2 м (до 4-5 м). По-широко разпространение тези почви имат около река Дунав, в землището на Белене. Тези почви са известни с високото си плодородие.
- Ливадно-блатни, леко глинести. Тези почви са разпространени в крайдунавските низини – Гулянци, Белене, Свищов. Наблюдават се в периферните части на блатата, в които през по-голямата част от годината водата е на повърхността.
- Карбонатни черноземи, песъкливо-глинести. Те са разпространени в най-северната част на Дунавската равнина, във вид на дълга вретеновидна ивица.
- Ерозирани карбонатни и типични черноземи. Част от карбонатните и типични черноземи, предимно разположените на наклонени терени, са засегнати от ерозионни процеси и се отнасят към почвеното различие ерозирани карбонатни и типични черноземи.
- Излужени черноземи, тежко песъкливо-глинести. Излужените черноземи заемат южните и по-високите части на парка. Тези почви са били образувани при типични горско-степни условия с преходно-континентален климат, но също така са и добре влагозапасени.
Растителен свят
На територията на ПП „Персина“ са описани 475 вида висши растения, 162 от тях са тясно свързани с наличието на вода. В островните блата, отводнителните и наводнителните канали се срещат разнообразни растителни формации.
Водорасли
На територията на Парка са установени 112 вида, вариетета и форми водорасли от 5 отдела. По брой на видовете в отделите преобладават кремъчните водорасли (отдел Bacillariophyta) – 71 вида, вариетета и форми. Видът Chara vulgaris, както и местообитанията му (включени в Директива 92/43) са приоритет за опазване на територията на парка, както и обект на специални мерки.
Гъби
На територията на ПП „Персина“ са установени 21 вида гъби (макромицети) от 4 еколого-трофични групи. Поради характера на горските съобщества не са установени гъби от групата на симбиотрофите. Основната група видове (13 вида) принадлежат към ксилотрофите, развиващи се по мъртвата дървесина на върбите и тополите. Установени са пет вида сапротрофи, развиващи се в почвения хумус по пасищата и три вида гъби от групата на копротрофите, равиващи се в органични отпадъци и екскременти от пашуващите животни.
Мъхове
На територията на ПП „Персина” са установени 19 вида мъхове (2,7% от мъховата флора на България), 7 от които са нови за Дунавската равнина. Регистрираните мъхове са сред по-широко разпространените в България и се срещат както в низинните, така и в планинските части на страната. Един вид – Orthotrichum pumilum,е с категория почти застрашен в България.
Висши растения
За територията на ПП „Персина” са установени общо 743 таксона, в т.ч. 735 вида и 8 вида с повече от един подвид. Видовете са разпределени в 397 рода, принадлежащи към 109 семейства, от които 45 растителни вида са с природозащитен статус.
Естествените горски съобщества са представени от различни асоциации, доминиращи от върби, включително и крайбрежните зони, подложени на заливане. В дървесния етаж участват още черната и бялата топола, както и полският и белият бряст. Уникалният лонгозен характер на тези съобщества се дължи на добре развитите завеси на дивата лоза и хмела. Представители на храстовия етаж на естествените гори са къпината, глогът, кучешкият дрян, червената калина, чашкодрянът, аморфата и др. Откритите пространства са заети основно от троскот , издънкова полевица , камъш и др. Голямо е и разнообразието от рудерална растителност. ПП „Персина“ е важно място за съхранение на популациите на растителни видове, включени в приложение I на Бернската конвенция като водна лейка (Salvinia natans), дяволски орех (Trapa natans) и четирилистно разковниче (Marsilea quadrifolia) или вписани в Червената книга на България като триръбест ръждавец, щитовидна какичка, обикновена мехурка, жълта и бяла водна роза, блатно кокиче, блестяща млечка и др.
Лечебни растения
На територията на ПП „Персина” са установени 283 вида лечебни растения от 75 семейства. На най-голяма площ е представен видът теснолистен папур (Typha laifolia), а от дървесните видове на най-голяма площ са представени черната топола (Popuus nigra) и бялата върба (Salix alba), от храстите глог (Crataegus monogina), къпина (Rubus caesius), а от тревистите – ветрогон (Eringium campesrte), блатна мента (Mentha pulegium), пълзящо лютиче (Ranunculus repens) и др.
От установените видове лечебни растения три вида (Nymphea alba , Leucoum aestivum и Nuphar lutea) са включени в Червената книга на България и са защитени от закона за биологичното разнообразие. Един вид (Najas maina) е включен в Бернската конвенция. Под специален режим на ползване са 5 вида: лечебна ружа, божур, решетка, дилянка и бодлив залист.
Безгръбначни животни
На територията на ПП „Персина“ са установени и описани над 650 вида безгръбначни животни, от които 3 вида са включени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие, 5 вида са в списъците на Бернската конвенция, 4 вида са включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN) и 3 вида са вписани в приложенията на Директива 92/43/ЕИО.
Сред най-интересните групи от безгръбначната фауна са водните кончета, пеперудите и твърдокрилите. Въпреки сравнително по-голямата територия на парка от водните кончета тук са описани само 24 вида (Маринов М., 2001). От дневните пеперуди за територията на парка се срещат около 40 вида, главно от сем. Nymphalidae, а от нощните – над 100 вида от сем. Noctuidae, Arciidae, Lymantridae, Lasiocampidae, Sphingidae и Geometridae.
От най-богато представения разред от насекомите – Твърдокрили (Coleoptera) за ПП „Персина“ са установени и описани над 1000 вида. От водно живеещите бръмбари се срещат големите видове Dytiscus marginatus и Hydrous piceus.
Гръбначни животни
Територията на ПП „Персина“ поддържа изключително богато видово разнообразие от всички групи гръбначни животни, включително и такива с висок консервационен статус и приоритет за опазване не само на територията на парка и страната, но и на европейско и световно ниво.
Ихтиофауна
На територията на ПП „Персина“ в участъка на р. Дунав и нейните притоците са установени и описани 67 вида риби от 2 класа, 14 семейства и 45 рода участъка на р. Дунав и притоците му. От всички установени представители на ихтиофауната 44 са с консервационно значим статус. В категория „много рядък вид“ попадат 10 вида, застрашените видове също са 10. Водите на р. Дунав се обитават от 4 вида, които представляват балкански ендемити и 20 вида – ендемити за Дунав-Черно море. Сред видовете – обект на специални мерки, попадат есетровите, щипоците, михалца, върловка и дивия шаран.
Земноводни и влечуги
На територията на ПП „Персина“ са установени общо 11 вида земноводни и 17 вида влечуги. Редки, с единични находища в парка са дунавския тритон, сирийската чесновница, жълтокоремната бумка, ивичестия гущер, слепока и пъстрия смок. Турската боа е установявана само в миналото в район, в близост до границите на парка.
Орнитофауна
В обхвата на ПП „Персина“ са установени и описани 210 вида птици, от които 37 са с консервационно значение и обект на специални мерки. Сред емблематичните видове за парк „Персина“ са червеноврат гмурец (Podiceps griseigena), черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), голям воден бик (Botaurus stellars), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), ням лебед (Cygnus olor), белоока потапница (Aythya nyroca), малък орел (Hieraetus pennatus), морски орел (Haliaeetus albicilla), вечерна ветрушка (Faco vespertinus), ливаден дърдавец (Crex crex) и др.
Прилепна фауна
В ПП „Персина“ се срещат 18 вида прилепи, като всички видове са защитени от Закона и са приоритет за опазване на национално и европейско ниво. Сред ярките и интересни представители на прилепната фауна са трицветния подковонос (Myotis emarginatus), дългопръстия нощник (Myotis capaccinii), широкоухия прилеп (Barbastella barbastellus), малкия вечерник (Nyctalus leisleri), пещерния дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii) и други.
Дребни бозайници
В ПП „Персина“ от приоритетните за опазване видове дребни бозайници се срещат лалугер (Spermophilus citellus), обикновен сънливец (Glis glis), горски сънливец (Dryomis nitedula), голям хомяк (Crcetus cricetus), добруджански хомяк (Mesocricetus newtoni), видра (Lutra lutra).
Едри бозайници
От едрите бозайници на територията на Парка могат да бъдат наблюдавани някои приоритетни за опазване видове като сърна (Capreolus capreolus), благороден елен (Cervus elaphus), пъстър пор (Vormela peregusna) и световно застрашения степен пор (Mustela eversmanni).
Освен природни дадености ПП „Персина“ разкрива и богато историческо минало, в това число множеството паметници, както и трудовете на местни краеведи.
В Община Белене са разкрити и регистрирани над 36 археологични обекта от римски, ранносредновековни и средновековни селища. Сред най-атрактивните са 20 тракийски могили; над 36 паметници от римски, ранносредновековни и средновековни селища. На територията на Общината, край брега на р. Дунав е разположен античния кастел „Димум“, а на запад и изток от Общината са разположени античните канали „Гърла“.
Край с. Бяла вода са намерени останки от средновековното селище „Секуриска“, а край с. Петокладенци –„Правия камък”. Край с. Деков е намерен некропол от седем могили и древно-римска баня в двора на училище „В. Левски” в Белене.
В гр. Белене и с. Ореш преобладава католическото население, чиито корени датират от 1086 г.сл. Хр. Дълго време Белене играе ролята на павликянската столица на България. В Белене има две католически църкви – „Рождество на Блажена Дева Мария“ (1860 г.), понастоящем светилище на епископ Евгени Босилков – първият българин, обявен за блажен от папа Йоан Павел II. Обект е на множество посещения от български и чуждестранни католици. Католическата църква „Свети Антоан Падуански“ (1893 г.) има две камбанарии и е построен през 1898 – 1902 г. от негово Преосвещенство Хенрик Дулсе. На територията на Общината има и една православна църква – „Свети Георги“ (1874 год.) съградена през 1879 г.
На територията на Община Никопол се намира Археологическа музейна сбирка в сградата на Читалище „Напредък“, Музей на Васил Левски, две палеолитни находища, като едното е с европейско значение (край с. Муселиево), църквата „Свети Петър и Павел“ от 12-14 в., Църква „Успение Богородично” от 1840 г., чешма „Елия”, в която е вграден част от саркофаг. На 1 км от Никопол е разположена скална църква от 3-4 в.
На 4 км от Свищов на брега на Дунава е намерен Римски легионен лагер Нове (ок. 45 г. сл. Хр., площ 10 ха). На територията на Общината се намира Крепост Калето (13-14 в.), катедрален храм „Св. Троица“, построен от известния майстор Кольо Фичето през 1867 г.
