Природен парк Персина: Абиотични фактори

Релеф

Територията на Природен парк „Персина“ попада в средната част на Дунавската равнина между двете ѝ характерни морфоструктури – Ломска десперсия и Севернобългарска подутина, от които се определя смесения характер на релефа. Долавят се черти на линейно изтеглени плоски котове – моноклинали, уединени платовидни възвишения. В района на Парка се отчленява и ивицата от 14 базалтови могили по линията Свищов – Павликени. Дунавската епиплатформена равнина, останала пасивна по отношение на общата тенденция на издигане на съседните морфоструктурни области през неоген – кватернера, запазва относително малка надморска височина ( 178 м.), от което произтича и ниската степен на разчлененост на релефа. Характерните за този район скални корнизи на горно – и долнокредните варовици заедно с льосовия воал образуват общи бразди със значителна амплитуда. Водопропускливостта на тази геоложка основа обуславя дълбоко пониране на валежните води, което се потвърждава от профолираните по варовиковите корнизи каверни и наличните под тях карстови извори.

Климат

Районът на ПП „Персина“ се характеризира с умерено–континентален климат. По-осезателните континентални черти на климата тук се потвърждават от по-ниската средна януарска температура (-3,2 градуса), от високата средногодишна температурна амплитуда (25,9 градуса), нееднаквото средногодишно валежно количество, чести температурни инверсии и къс безмразов период. Характерно за крайдунавските низини е, че те са районите с най-топло лято в умерено-континенталната област. Температурните суми през активния вегетационен период (период със средни денонощни температури над 10 градуса) достигат 40 градуса. Средната продължителност на безмразовия период в крайдунавските низини е с 15-20 дни по-голяма, отколкото в останалите райони на Дунавската равнина. В района на Природния парк са регистрирани максимални температури, достигащи 33-38 ^оС, а минималните са от –25 ^оС до –28 ºС. В района на ПП „Персина“ преобладаващи (по посока) са западните и източните ветрове. Средната годишна относителна влажност на въздуха е 73%. Средната годишна облачност на района е между 52-54%. Режимът на валежите в този район на Дунавската равнина има подчертано континентален характер. Общата годишна сума на валежите е между 413 и 848 мм.

Води

Територията на ПП „Персина“ се ограничава от две речни поречия – долното течение на осмата по големина в България река – Осъм и малката, извираща наблизо р. Барата. Близостта на р. Дунав, водопропускливостта на почвите и равнинния релеф обуславят една от най-ниските за България гъстоти на речната мрежа – под 0.2 км/кв.км. Тези фактори определят и ниския модул на оттока, който е под 1л/сек/кв.км. Значителни промени на естествения хидрологичен режим на територията са настъпили вследствие на андигирането на Свищовско – Беленската низина от р. Дунав със завършената през 1947 година 41 км крайбрежна дига. Чрез нея се прекъсва пряката връзка на блатата в низината с река Дунав, което води до тяхното изплитняване и пресъхване. Дигата прекъсва и ежегодните заливания на низината от високите черешови води на р. Дунав. Тези деструктивни за дивата природа на низината последствия се усилват и от изграждането на Беленската напоителна и отводнителна система. Тя допълнително осушава над 150 00 ха бивши заливни земи и блата.

Почви

На територията на ПП „Персина“ се срещат следните типове почви:

– Алувиални и алувиално-ливадни, карбонатни и наситени, песъкливи и песъкливо-глинести. Алувиално-ливадните почви заемат най-често заливната и първата надзаливна тераса. Върху тях се развива ливадно-блатна и блатна растителност. Отличават се с високо плодородие.

– Ливадни черноземи, средно до тежко песъкливо-глинести. Ливадните черноземи заемат първата надзаливна тераса, с дълбочина на подпочвените води над 2 м (до 4-5 м). По-широко разпространение тези почви имат около река Дунав, в землището на Белене. Тези почви са известни с високото си плодородие.

– Ливадно-блатни, леко глинести. Тези почви са разпространени в крайдунавските низини – Гулянци, Белене, Свищов. Наблюдават се в периферните части на блатата, в които през по-голямата част от годината водата е на повърхността.

– Карбонатни черноземи, песъкливо-глинести. Те са разпространени в най-северната част на Дунавската равнина, във вид на дълга вретеновидна ивица.

– Ерозирани карбонатни и типични черноземи. Част от карбонатните и типични черноземи, предимно разположените на наклонени терени, са засегнати от ерозионни процеси и се отнасят към почвеното различие ерозирани карбонатни и типични черноземи.

– Излужени черноземи, тежко песъкливо-глинести. Излужените черноземи заемат южните и по-високите части на парка. Тези почви са били образувани при типични горско-степни условия с преходно-континентален климат, но също така са и добре влагозапасени.