Национален парк Пирин: Абиотични фактори

Релеф

НП „Пирин“ се характеризира с добре изразен алпийски релеф. Има силна разчлененост, големи наклони, високи била и дълбоки речни долини. Съвременният релеф на Пирин е оформен през плейстоцена. Във високите части на Пирин има 35 циркуса, като най-големите са Поповоезерният, Василашкият, Валявишкият и Бъндеришкият. По дъната и терасираните циркусни склонове се разполагат 180 високопланински езера. В мраморния дял на Северен Пирин циркусите са по-малки по площ, но по-дълбоки. В сенчестите склонове на циркусите със северно изложение са оформени снежници от вечен фирнов сняг – Големия Казан, Кутело, Бански Суходол. В резултат на удълбаване на циркусите билата между тях се превръщат в тесни и остри гребени – Кончето, Стражите и др. Над най-високите части на съседни циркуси се оформят пирамидални или конусовидни върхове – Вихрен, Кутело, Каменица и др. Северен Пирин притежава ясно изразено централно и няколко странични била. От северозапад на югоизток по централното било се намира най-високата част на Парка и за нея са характерни карстовите форми на релефа, развити в протерозойските мрамори. Общо на територията на Националния парк се издигат около 60 върха с над 2600 м.н.в. Централното било на планината играе и ролята на главен вододел на планината. На изток от него всички реки се оттичат в Места, а на запад текат притоците на Струма.

Стръмните и високи склонове на планината в комбинация с дебелата снежна покривка през зимата създават предпоставки за образуване на лавини. Особено често това се случва през февруари и март по склоновете на високото мраморно било, Типиците, Войводски връх и Стражите. Най-рисковите места за туристите са: х. „Безбог“ – х. „Пирин“; района на Попово езеро, Дженгалска порта, Кралевдворска порта, Мозговишка порта, Солището, Корнишки превал, Беговишка порта, Югоизточен ръб на Тодорин връх, Винарска порта, Башлийска порта, Меча поляна – х. „Бъндерица“, х. „Бъндерица“ – х. „Вихрен“, Улеите, пресичащи пътя преди х. „Бъндерица“ и преди х. „Вихрен“ – общо 12 броя; след Муратово езеро – 1 брой, на Бъндеришка порта – 1 брой, Синанишка порта, х. „Яворов“ – Пещерата – ГС Синаница, Суходолски превал, х. „Яворов“ до слизането от превала на Ушиците, Суходолски превал до района на Вихренски преслап, Черната вода до х. „Синаница“.

Води

НП „Пирин“ обхваща територия, разположена върху водосборните басейни на реките Струма и Места. Двете реки заустват в Бяло море. Общата площ на водосборните басейни на р. Струма и р. Места е 13 564 км². На територията на НП „Пирин“ формират отток 10 притока на р. Струма и 10 притока на р. Места. Национален парк „Пирин“ има 118 езера с постоянно водно огледало. С най-голяма площ – 124 000 м²  и най-голяма дълбочина – 29,5 м е Поповото езеро.

Почви

На територията на НП „Пирин“ са установени четири типа горски почви:

Планински кафяви горски почви – типични са за средния планински пояс от бук и иглолистни (800-1800 м н.в.)

– Планински тъмноцветни горски почви – характерни за среднопланинския и в по-малка степен във високопланинския горски пояс на Пирин. Те осъществяват връзката с планинско-ливадните почви над горната граница на гората и клековите формации. Почвообразуващите скали обикновено са гранити – безкарбонатни. Плодородието на почвите е високо. Върху тях растат едни от най-добрите насаждения от бяла мура (върху по-скелетните почви) и смърч.

Планинско-ливадни (хумусно-силикатни) почви: срещат се почти изцяло в алпийската част на високопланинския пояс (над 2500 м), където се намират често в комплекс с голи скали и сипеи и в субалпийския подпояс (до 2500 м) в съчетание с планинско-горски тъмноцветни почви. Върху почвите е развита високопланинско-ливадна растителност. Гранитът е основната почвообразуваща скала.

Хумусно-карбонатни почви: северо-западно от р. Бъндерица до м. Предел. Върху тези почви растат главно черен бор, черна мура, клекът и смриката.