Уеб сайт и контакти с Национален парк „Рила“
Паркът е обявен на 24 февруари 1992 година, като народен, с цел да се запазят естествени комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. Общата на парка е площ 107 923,7 ха. На 15 октомври 1999 година е прекатегоризиран в национален, с площ 81 046,0 ха. Една част от него е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир”.
Национален парк „Рила” е разположен в Рила планина в западната част на България. Паркът включва безлесните части по билото на планината и част от горските иглолистни комплекси под него в четирите главни дяла на планината: Източен, Среден, Югозападен и Североизточен, съставляващи около 30 % от целия планински масив. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 м, с най-високия връх в страната и Балканския полуостров – Мусала (2925 м).
Национален парк „Рила” е най-големият национален парк в България и един от най-големите европейски паркове. Общата площ на парка е 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. В площта на защитената територия се включват безлесните части по билото на планината, над горната граница на гората, които имат субалпийски характер и лежащия непосредствено под него пояс от иглолистни и иглолистно-широколистни гори. Тук са обхванати най-защитените от въздействието на човешката дейност части от планината. Тук има около 100 върха с надморска височина над 2000 м. Сегашният алпийски релеф се е формирал след Вюрмското заледяване. Наследство от този период са над 120 ледникови езера, разположени на групи във високопланинските части на речните басейни. От езерата най-дълбокото е Окото (37,5 м), най-голямо е Смрадливото езеро (212 дка), най-високо разположено е Леденото езеро (2709 м) и най-дългото е Близнака. От парка водят началото си три от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места.
В парка са включени 4 резервата – „Парангалица”, обявен през 1933 година, „Централен Рилски резерват”, „Ибър” и „Скакавица”. Те са защитени територии от първа категория, които са образци от естествени екосистеми, с характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Резерватите в парка са част от развитието на мрежата на представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания. Те заемат 20 % от площта на парка.
На територията на НП „Рила” са обявени следните природни забележителности: водопад „Скакавица” (община Сапарева баня), водопад „Самоковището” (с. Бистрица, община Дупница) и водопад „Скакавец” (община Самоков) – естествени водопади, представляващи интерес за туризма и науката; вековни дървета – змиевиден смърч (община Самоков), морена (с. Бистрица, община Дупница) – кът от парка, отличаващ се със своята научна, културна и естетична стойност; „Урдини езера” (с. Говедарци, община Самоков) – уникален за страната минералогичен комплекс, включващ нови за световната наука минерали, алпийска растителност с находища на голям брой редки и застрашени видове, и реликтна ледникова хидрофауна в Рила планина.
На 15 юни 1996 г. е създадена Районна инспекция по околната среда за Народен парк „Рила” със седалище Благоевград. На 7 февруари 1997 г. инспекцията разширява обхвата на дейност и върху територии извън парка и е преобразувана в Отдел за Народен парк „Рила” към Националния център за околна среда и устойчиво развитие – София. В изпълнение на приетия през 1998 г. Закон за защитените територии, на основание чл. 46 /1/ т. 2, чл. 48 и чл. 49, Министерството на околната среда и водите образува Дирекция на Национален парк „Рила” със седалище Благоевград, считано от 1 януари 1999 г. Предмета и дейността на дирекцията е управление и охрана на парк Рила; прилагане на Плана за управление; възлагане на дейности предвидени в плана за управление и устройствените програми и проекти; координация и контрол върху дейности осъществявани от други органи, организации и лица; мониторинг на компонентите на околната среда и поддържане на база данни; санкциониране на нарушители.
За оперативно ръководство, координация и контрол на дейностите на поддържане на и охрана на горите, земите и водните площи, на територията на Национален парк „Рила” са обособени 9 паркови участъка. Парковите участъци – Благоевград, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Боровец, Бели Искър, Говедарци и Дупница от своя страна са разделени на охранителни участъци.
Климат
Територията на Национален парк “Рила” попада изцяло в планинската климатична област (над 1000 м надм. в) и е разположена на границата на умерено-континенталния и преходно-средиземноморския климат.
Над 1500 м надм. в. изложението на склона влияе определено върху температурата и водния режим. Разликите между северните и южните склонове са значителни. По северните склонове на Национален парк “Рила” се наблюдават често температурни инверсии. На всеки 100 м надморска височина температурата спада с 0,7ºC.
Абсолютната максимална температура е 18,7ºC. Средните годишни температури за височинния интервал 2000-2500 м надм. в. е 5º-0ºC, от 2500 нагоре вече са отрицателни. Преминаването на средноденонощните температури под 0ºC при различните надморски височини в парка става от началото до края на септември.
Периодът с отрицателните температури продължава често и до края на юни при средна продължителност около 9 месеца. Дори и през летните сезони температурата не се задържа трайно над 10ºC. През юни, юли, август има 5-10 дни със средна температура над 15ºC. Този факт определя краткия вегетационен сезон в парка, който варира от 3 до 6 месеца, като над 2000 м надм. в. е около 3 месеца.Устойчиво повишаване на температурата се наблюдава към края на юли.
Геология
Територията на Рила планина попада сред основните морфоструктури на България – Рило-Родопска морфоструктура. В литолого-петрографско отношение в НП “Рила”не се установява голямо разнообразие на скални комплекси. По-голяма част от тях са изградени от най-старите скали в България – метаморфните. Освен тези скали, от интрузивните скали широко разпространение имат гранитите, а от седиментите, главно в периферните части – палеогенни, плиоценски и кватернерни наслаги.
Хидрология
На територията на парка са разположени около 120 езера, от които около 70 са глациални, обособени в няколко характерни групи, според територията в НП (Маричини, Мусаленски и др.). Общият обем на водите в езерата е около 80×10.6м³. Езерата оказват значително регулиращо влияние върху формирането на речния отток от територията на парка. Главната река, която води началото си от територията на Националния парк и принадлежи към Черноморския водосборен басейн е р. Искър. Главните реки, които принадлежат на Беломорския водосборен басейн са р. Места и р. Марица. Значителна част от територията на парка формира отток към р. Струма, която се влива в Бяло море. Площите на водосборните басейни на реките от Черноморския и Беломорския водосборни басейни са съответно 216,6 км² и 593,86 км².
Почви
НП “Рила” попада в Тракийската горскорастителна област, подобласт Рила, Среден и Високопланински пояси. При съвместното действие на абиотични и биотични фактори в НП “Рила” протичат сложни почвообразувателни процеси, които са подчинени на вертикалната зоналност. Средният горскорастителен пояс започва от 700 м надм. в. и завършва на 2000 м надм. в. Като основни зонални почви се срещат кафявите горски почви (700-1200 м надм. в.) и планинско-горските тъмноцветни почви (1200-2000 м надм. в.). Високопланинският горскорастителен пояс обхваща най-горните части на планината с надморска височина от 2000 до 2500 метра. Основните зонални типове почви са два: планинско-горските тъмноцветни почви, които продължават тук своето разпространение от средния пояс и заемат подпояса на клека и субалпийските пасища и планинско-ливадните почви, които заемат подпояса на алпийските пасища.
В НП “Рила” доминират кафявите горски, планинско горските тъмноцветни и планинско ливадните почви с маломощен до средномощен хумусен хоризонт.
Съгласно съществуващото регионално ландшафтно райониране на България НП “Рила” попада във:
В. Централна Балканска планинско котловинна ландшафтна област; ХIV. Рилска ландшафтна подобласт; 87. Централно Рилски ландшафтен регион; 88. Северно Рилски ландшафтен регион; 89. Южно Рилски ландшафтен регион.
Съгласно типологичното ландшафтно райониране на страната в “Базисна геологична класификация на ландшафтите в България”, НП “Рила” обхваща 12 групи ландшафти.
Съвременната ландшафтна структура на Национален парк “Рила” е изградена от 95 ландшафтни вида, структурирани по типове ландшафти както следва:
- Горски ландшафти – 49 вида
- Ливадни ландшафти – 25 вида
- Скални ландшафти – 9 вида
- Аквални ландшафти – 7 вида
Антропогенни ландшафти – 6 вида
Растителни съобщества
В НП “Рила” са представени 4 растителни пояса: буков (представен частично), иглолистен горски, субалпийски и алпийски. В състава им участват дървесни, храстови и тревни фитоценози. Горската растителност е представена главно от фитоценози на иглолистни видове. Доминираща възраст на горите е 90 години, средната пълнота 0,65. Запасите от дървесина са 6 000 000 куб. м. В субалпийския пояс широко разпространение имат иглолистните храсталаци на клека, които са основна коренна растителност на пояса. Ниските храстови фитоценози на сибирската хвойна и тревните фитоценози, много от които са коренни, са също съществени съставни компоненти на растителната покривка в този пояс. В алпийския пояс са разпространени тревни фитоценози с незначително участие на малките храсти като синята боровинка и тревистата върба.
Растителността на парка се отнася към Рило-Родопския подрайон на Илирийската провинция на Европейската широколистна област.
Разнообразието на парковата растителност е представено в момента от над 12 класа, 12 разреда, 17 съюза, 92 асоциации и 28 субасоциации. Всички класове чиито фитоценози са разпространени в парка са общи с тези на растителността на европейските планини. С изключение на разред Seslerietalia comosae Simon 1958, който е ендемичен за Балканския полуостров, останалите също са общи с планините на Средна Европа. От съюзите 6 са регионални балкански, 3 са карпато-балкански, останалите 8 са европейски. С малки изключения асоциациите са или български или разпространени само в Рила планина, т.е. ендемични за българската или рилска растителност.
Характеристика на горския фонд
Горският фонд (ГФ) в НП обхваща 53481,0 ха, което съставлява 66% от територията на Националния парк. В мащабите на страната това са около 1,3% от Горския фонд на България.
Залесената площ обхваща 42560,6 ха (1,1% от залесената площ на страната). Това означава, че 52,5% от парка са територии, покрити с гори.
Общата залесена площ се разпределя по следния начин:
- естествените насаждения – 24 965,8 ха (58,7%);
- клек – 15 359,5 ха (36,1%);
- изкуствени насаждения (култури) – 2 235,3 ха (5,2%).
Около 75% от залесената площ е съсредоточена при надморски височини между 1 500 и 2 200 м. Средната надморска височина на ГФ в парка е 1 790 м н. в., което е средата на подпояса на горнопланинските смърчови гори у нас и предполага оптимални условия за развитие на иглолистните дървесни видове.
Дървесните видове, съставящи горите в НП, които са били обект на стопанска оценка са 33. От тях 4 вида се срещат само в култури – черен бор, дугласка, лиственица, веймутов бор. 40 194,2 ха (94,4%) от площта на горите в парка е заета от иглолистни дървесни видове: смърч – 11 180,5 ха (26,3%), бял бор –6 341,8 ха (14,9%), бяла мура – 4 951,6 ха (11,6%), ела – 1 896,5 ха (4,5%), други – 15 823,7 ха (37,1%). Широколистните видове заемат 2 366,4 ха и се разпределят, както следва: бук – 1 016,1 ха (2,4%), горун – 214,5 ха (0,5%), трепетлика – 161,9 ха (0,4%), бреза – 134,0 ха (0,3%), келяв габър – 114,6 ха (0,3%), явор – 64,8 ха (0,1%), други – 660,5 ха (1,6%).
Средният бонитет на горите е 2,9, което показва благоприятни условия на средата за развитие на дървесните видове. С най-висок бонитет се отличават смърчовите (2,7), еловите (2,8) и горите от бяла мура (2,9). С по-нисък бонитет са бял боровите гори (3,2).
Средната възраст на горите в НП е 90 години – 91 за иглолистните и 74 за широколистните. Горите на възраст над 100 години заемат 13 514,6 ха (31,8%) от залесената площ.
Общият запас на горите в НП е 6 228 861 м3. С най-значимо участие в биомасата на горите е смърчът (48%). Следват белият бор – 20%, бялата мура – 18% и елата – 10%. От широколистните, най-голям запас има букът 223 125 м3 (4%). Средният запас на един хектар е 233 м3, а средният прираст – 2,82 м3 на хектар.
Санитарното състояние на горите в парка, според показателя за степента на увреждане R е следното: здрави (R=0 – 30%) – 83%, заболели (R=30 – 60%) – 15%, загиващи (R>60%) – 2%. Това разпределение показва, че голяма част от дървесната растителност е с добър здравен статус и наблюдаваните колебания имат локален и временен характер. Най-слаба степен на увреждане показва белият бор, следван непосредствено от бялата мура. Смърчът и елата се отличават с по-нисък здравен статус.
Флора
В границите на парка са описани около 1400 висши растения, някои от които са от първостепенно биологично и научно значение. От тях защитените от закона са 51 вида, а 13 са включени в Европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения. В Червената книга на България са вписани като застрашени и редки 98 вида, като с категория редки са: пиринейско шапиче (Alchemilla pyrenaica), златиста кандилка (Aquilegia aurea), високопланинско лъжичниче (Armeria alpina), черен емпетрум (Empetrum nigrum), алпийска крехка папрат (Cystopteris regia), рилска жълтица (Leontodon rilaensis), дългоцветна иглика (Primula halleri), а застрашени: жълта тинтява (Gentiana lutea) и петниста тинтява (Gentiana punctata). Сред рилските растения има 57 ендемични – 36 балкански, 18 български и 3 локални – срещащи се само в Рила и никъде другаде: рилска иглика (Primula deorum), рилски ревен (Rheum rhaponticum) и павловско шапиче (Alchemilla pawlowskii). Тази малка част от ценни с голяма научна стойност видове, наречени ендемити или видове, които се срещат на определена територия определят облика на флората. Мъховата флора е представена от 274 вида мъхове, видовете гъби са 233, а сладководните водорасли са 130 вида.
Фауната на НП “Рила” е представена със значителен брой гръбначни животни – 178 вида, които са с национално, европейско и световно значение – дива коза (Rupicarpa rupicarpa balcanica), кафява мечка (Ursus arctos), златка (Martes martes), вълк (Canis lupus), дива котка (Felis silvestris), пъстър пор (Vormela peregusna peregusna), благороден елен (Cervus elaphus), сърна (Capreolus capreolus), бялка (Martes foina), катерица (Sciurus vulgaris), лалугер (Spermophilus citellus). Богато е и птичето царство – 99 вида. Един вид – царският орел (Aquila heliaca) е записан в Червената листа на световно застрашените видове животни. Едни от най-ценните птичи видове са: скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), сокол скитник (Falco peregrinus), лещарка ( Bonasa bonasia), глухар (Tetrao urogallus), черен кълвач (Dryocopos martius) и трипръст кълвач (Picoides trydactylus alpinus). Алпийският тритон (Triaturus alpestris) е основен и много характерен представител на земноводните. Тук се съхранява уникална безгръбначна фауна с над 2934 вида, характерна за високопланинския пояс.
Паркът е сигурно убежище за опазването на защитени растителни и животински видове от национално, европейско и световно значение, както и техните естествени местообитания, които трябва да съхраним за идните поколения.
Важен фактор за развитието на познавателния и образователния туризъм в Национален парк “Рила” са археологическите, историческите, архитектурните и културните паметници и местности в парка или в близост до него. Голяма част от тях се намират в контактната зона. От всичките 326 паметници на културното наследство в предпарковата зона на НП “Рила” два са със световно значение: пещи за топене на желязо в м. Кулацето, на 2 км южно от с. Бистрица (община Дупница) и късноантична крепост в м. Тополяне, на 1,5 км югоизточно от с. Бачево (община Разлог).
На територията на НП “Рила” или в района около парка за паметници на културата с национално значение са обявени: Останки от древноримски път в местността “Помочена поляна”, община Костенец; Църква “Св. Тодор Стратилат” (иконостас) – художествен паметник (с. Долно Драглище, община Разлог); Църква “Св. Георги” (гр. Белово) – архитектурен и художествен паметник; Антична крепост в м. Спасовица (до гр. Белово) – археологически паметник; Раннохристянска базилика “Св. Спас”, вр. Спасовица на 3 км югоизточно от гр. Белово – археологически паметник; Античен град Германея (гр. Сапарева баня), обявен за археологически паметник; Средновековна църква “Св. Никола” (гр. Сапарева баня) – археологически и архитектурен паметник.
В близост до територията на парка са: Рилски манастир – обявен за национален исторически и архитектурен резерват; Хрельовата кула в Рилски манастир – архитектурен паметник; Гробищна църква в Бабинска махала (с. Пастра, община Рила) – паметник на изобразителното изкуство.
Историческите места на територията на парка са: “Радонов гроб” (община Разлог); “Кавракиров гроб”, “Джунджурова вода” и “Грохот” (община Белица); “Баненска река” и “Червения площад” (община Якоруда); “Шаваритото дере” (община Костенец); “Тапаните” и “Чакалица” (община Благоевград).
В подстъпите към парка е разположен Самоков-град, свързан с възрожденската ни култура и история, център на художествените занаяти и Самоковската иконописна школа, създадена от Захари Зограф.
