Национален парк Рила: Културно наследство

Важен фактор за развитието на познавателния и образователния туризъм в Национален парк “Рила” са археологическите, историческите, архитектурните и културните паметници и местности в парка или в близост до него. Голяма част от тях се намират в контактната зона. От всичките 326 паметници на културното наследство в предпарковата зона на НП “Рила” два са със световно значение: пещи за топене на желязо в м. Кулацето, на 2 км южно от с. Бистрица (община Дупница) и късноантична крепост в м. Тополяне, на 1,5 км югоизточно от с. Бачево (община Разлог).

На територията на НП “Рила” или в района около парка за паметници на културата с национално значение са обявени: Останки от древноримски път в местността “Помочена поляна”, община Костенец; Църква “Св. Тодор Стратилат” (иконостас) – художествен паметник (с. Долно Драглище, община Разлог); Църква “Св. Георги” (гр. Белово) – архитектурен и художествен паметник; Антична крепост в м. Спасовица (до гр. Белово) – археологически паметник; Раннохристянска базилика “Св. Спас”, вр. Спасовица на 3 км югоизточно от гр. Белово – археологически паметник; Античен град Германея (гр. Сапарева баня), обявен за археологически паметник; Средновековна църква “Св. Никола” (гр. Сапарева баня) – археологически и архитектурен паметник.

В близост до територията на парка са: Рилски манастир – обявен за национален исторически и архитектурен резерват; Хрельовата кула в Рилски манастир – архитектурен паметник; Гробищна църква в Бабинска махала (с. Пастра, община Рила) – паметник на изобразителното изкуство.

Историческите места на територията на парка са: “Радонов гроб” (община Разлог); “Кавракиров гроб”, “Джунджурова вода” и “Грохот” (община Белица); “Баненска река” и “Червения площад” (община Якоруда); “Шаваритото дере” (община Костенец); “Тапаните” и “Чакалица” (община Благоевград).

В подстъпите към парка е разположен Самоков-град, свързан с възрожденската ни култура и история, център на художествените занаяти и Самоковската иконописна школа, създадена от Захари Зограф.