Уеб сайт и контакти с Природен парк „Рилски манастир“
Природен парк “Рилски манастир” заемащ площ от 25253,2 ха, и е един от най-големите природни паркове в България. Той изцяло попада на територията на община Рила и обхваща средно и високопланинските части на западния дял на Рила планина. Природния парк обхваща територии разположени от 750 м, до 2700 метра надморска височина, като най-високата точка е вр. Рилец – 2713 м н.в.
Територията му е обявена за защитена през 1992 г. в границите на Народен парк “Рила”/сега Национален парк «Рила»/, а като отделна защитена територия Паркът е обособен през 2000 г. Границите на Парка са определени със Заповед № РД-310/26.06.2000 г. (ДВ, бр. 56/11.06.2000 г.) на Министъра на околната среда и водите. Площта на Парка в тези граници, съгласно заповедта, възлиза на 27370,7 ха. Но според изчисления от цифровия модел на Парка, разработен въз основа на цифровите модели от Лесоустройствен проект 2000 на ДГС »Рилски манастир», общата му площ възлиза на 25253,2 ха.
На територията на Природния парк се намира един резерват –“Риломанастирска гора”, който заема 3 665 ха – 14% от територията му.
Основните цели, които могат да се определят като приоритетни в работата на специалистите в парковата дирекция са:
- Осъществяването на координация между Българската православна църква / като собственик на по-голяма част от територията на парка / и държавните институции.Тази взаимовръзка и отношения трябва да гарантира преди всичко запазването на хармонията между природата и манастира, просъществувала от столетия.
- Поддържането на разнообразието на екосистемите и опазването на биологичното разнообразие в тях. Развитието на научни, образoвателни и рекреационни дейности.
- Поставяйки в центъра духовната роля на манастира и възраждането му кaто духовен, културен и просветен център, е основание да формулираме и третата главна цел – развитието на туризма при отговорност за опазване на природата и нормални правила на поведение на туристите.
Климат
На територията на Природен парк “Рилски манастир” са представени три от четирите физикогеографски дяла на планината както следва: Централен, Северозападен и Югозападен. Около 10% от територията попада в предпланинската (800 – 1000 м н.в.) и 90% в планинската (над 1000 м н.в.) климатични области. Паркът е разположен на границата на умерено-континенталния и преходно-средиземноморския климат.
Разнообразният релеф и ориентация на долините, височинният термоклин от 0.7° C на всеки 100 м височина обуславят наличието на съществени разлики в климата между по-ниските части на Парка и тези разположени на по-голяма надморски височина.
Най-ниските температури, измерени в района на Рилския манастир, са около минус 25°C (края на януари), максималните температури не надминават 36°C (юли). Средните годишни температури във височинния интервал 2000 – 2500 м н.в. са в интервала 5 – 0°C, а над 2500 м н. в. (на много малко места в Парка) те са отрицателни.
В предпланинската част средната сума на годишните валежи е 700 – 800 мм. В зоната 1000 – 2200 м н.в. те са между 1050 и 1200 мм, а на по-голяма надморска височина има тенденция на намаляване и валежите,като те са предимно от сняг (ноември – май). Най-сухият месец през годината е февруари, а максимумът на валежите е установен през май и юни, при което денонощният обем се движи между 40 – 50 мм. Летни засушавания се наблюдават през м. септември – под 40 мм. В последното десетилетие е установена трайна тенденция за намаляване на валежите с 3 – 4% годишно.
Геология
Районът на Природния парк “Рилски манастир” е изграден предимно от метаморфити – гнайси, амфиболити, слюдени шисти, мрамори, които граничат на север и изток с едрозърнести гранити, гранитогнайси или процепени от ситнозърнести гранити и пегматитови жили. Като отражение на блоково-разломната структура на Рилския масив в района и под влияние на неотектонските движения се очертават няколко мощни била и внушителни моноклинални гребени.
Минерали
Установени са 56 минерални вида и разновидности, свързани с метаморфни скарнови и пегматитови процеси. От особен интерес са скарновите и пегматитовите минерали.
Хидрология
На територията на Природния парк “Рилски манастир” се намират 28 езера, от които 25 глациални и 3 с предполагаем тектонски произход. Най-високо разположено е първото от Дяволските езера (2445 м), а най-ниско разположено е Сухото езеро (1892 м). В Парка се намира и най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров – Смрадливото, с площ 212 дка и дълбочина 24 м.
Езерата дават началото на много рекички и долове, които формират оттока на главната река в Парка – р. Рилска. Територията на Природния парк е една от най-богатите на водни ресурси части на България. Водосборът на р. Рилска е 390 км2, а дължината й е 51 км. Тя извира от Рибни езера и събирайки водите на р. Илийна и тези на множество рекички и потоци, изтича на запад като се влива в р. Струма при с. Шарков чифлик, област Кюстендилска. Във водосбора на р. Рилска са разположени следните езера: Смрадливите езера, Черното езеро (Черния гьол), Дяволски (Джендемски) езера, Манастирските езера, Маринковско езеро, Сухото езеро, Рибни езера.
Другата основна река в Природния парк е р. Илийна. Тя е ляв приток на р. Рилска, като се влива в нея в м. Бричебор. И тук както при р. Рилска, по-големият речен приток идва от северните склонове от южната страна на реката. По тези склонове се формират реките Радовичка, Каменица (Коджакарийца), Димчов дол, Грамадливица и Краварски дол. Десните притоци са Мраморска (Мермерска) река, Чернатишка (Караомеришка) река, Дядоильов дол и Белоборски дол. Повечето от тези реки дават началото си от високопланинските езера, разположени в района: Чернатишки (Караомерски) езера, Мраморецко (Мермерско) езеро, Езеро Каменица (Коджакариица).
Почви
Съгласно комплексното райониране на България по отношение на почви, климат и растителност, според Класификационната схема на типовете горски месторастения в НРБ(1983), ППРМ попада в Тракийската горскорастителна област, подобласт Рила, среден и високопланински пояси. В Природния парк “Рилски манастир” преобладават кафявите горски, планинско горските тъмноцветни и планинско ливадните почви с маломощен до средномощен хумусен хоризонт.
Гори
Първото лесоустройство на горите в района датира от 1890 година,а първите залесявания започват през 1925 – 1935 години.
Съгласно разпределението на площта на горите, ливадите и пасищата в природния парк площта на горите възлиза на 16370,0 ха. В нея е включена и територията на резерват “Риломанастирска гора” (3665,7 ха). Съгласно последното лесоустройство извършено от Агролеспроект ЕООД през 2000 г., площта на горите в Парка е 12704,3 ха (без да се включва резервата).
Средната възраст на горите е 99 години с общ запас 1965140 куб.м и годишен прираст 21354 куб.м.
Видовия състав е изключително богат като най голяма е площта на горите от бук- 21,6%,клек-17,4%,смърч-16,7%,б.бор-14,6% и обширни площи от ела, б.мура,з.дъб,бреза и в по-малка степен-трепетлика,елша,явор,череша,офика,липа,бряст,ясен,леска,тис и др.
Висши растения
Общият брой на установените висши растения на територията на природния парк е 1400 вида,което представлява 38,88% от висшата флора на България. В “Червената книга на България” том 1 са вписани 80 вида растения с различна степен на уязвимост – от тях реликти са 7 вида, български ендемити 9, балкански ендемити 13. В Европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения са вписани 8 от тези видове – рилски ревен, божествена иглика, янкиев лопен, планинско подрумиче, кернерова метличина, трансилванска камбана и сив див тютюн.
Най-богати на видове са иглолистния и субалпийския пояс, където се намират 1000 – 1200 вида. С най-голямо видово богатство се очертават високите части на резервата Риломанастирска гора, долините на река Илийна, река Радовичка и Рилска (Тиха Рила), както и подножието на връх Калин, над с. Пастра. Най-беден на видове е алпийският безлесен пояс, където се срещат 250 – 300 вида.
В ПП “Рилски манастир” са установени 164 вида мъхове, които са 58% от известните досега за Рила планина. Най-голямо количество мъхове се установява край и в реките Рилска и Илийна и многобройните им притоци, образуващи на места разливи и подхранващи с влага замочурените ливади и торфищата.
На територията на ПП “Рилски манастир” са установени 203 вида лечебни растения, чието събиране представлява търговски и личен интерес. Общият им брой представлява 28% от използваните в официалната и народна медицина видове. С най-голямо видово разнообразие от лечебни растения (до 100 вида) се характеризират района на река Илийна в съобществата на бялата елша, района на връх Калин над Пастра, включващ иглолистни и широколистни гори и високопланинската крайпоточна зона на Белия улей и Отчова река в резерват “Риломанастирска гора”. Сравнително по-слабо видово разнообразие от лечебни растения (между 20 и 40 вида) има в иглолистните и букови гори от районите на Тиха Рила, Радовичка река, Мраморец (Мермера) и Сухото езеро. Най-слабо е разнообразието от лечебни растения в алпийския и субалпийски пояси.
Безгръбначни животни
Установеният брой безгръбначни животни на територията на ПП “Рилски манастир” е около 2 600 вида.
Гръбначни животни
През последните 30 г. в Парка са установени 202 вида гръбначни животни: 5 вида риби, 11 вида земноводни, 12 вида влечуги, 122 вида птици и 52 вида бозайници. 32 вида от гръбначните животни са включени в “Червената книга на България” том 2. Сред тях са алпийски тритон, жаба дървесница, смок мишкар, златка, скален орел и др. Гръбначните животни, защитени със Закона за опазване на биологичното разнообразие, са 139 вида.
Птици
В ПП “Рилски манастир” са установени 122 вида птици, или 30,1% от всички установени видове от орнитофауната на България. Сред тях са белоглавият лешояд и картала, царският орел и малкият орел.
Бозайници
Общият брой на видовете бозайници в Парка е 52, които попадат в три основни групи – прилепи, дребни бозайници и едри бозайници.
Прилепи (Chiroptera) – Досега на територията на Парка са установени 15 вида прилепи, което е 50% от общия брой на видовете им в страната и 45% от този в Европа. Най-богат на видове е резерват “Риломанастирска гора”, на територията на който обитават 9 вида, 5 от които са световно застрашени.
Дребни бозайници – Повечето от установените дребни бозайници са обикновени или многочислени видове и се срещат в типичните за тях местообитания.
Едри бозайници – В Парка са регистрирани 17 вида едри бозайници (Macromammalia), сред които 13 вида хищници и 4 вида копитни.
Културно-историческото наследство на територията на ПП “Рилски манастир” е огромно. В подстъпите на Парка се намира гр. Рила. Тук може да се види една от най-старите черкви в района – “Св. Архангел Михаил”, която е обявена за национален паметник на културата и в момента е в реставрация. В Рила може да се види и архитектурно-историческият комплекс Бабинска махала, който представлява ансамбъл от запазени къщи – паметници на културата с местно значение. В гр. Рила може да бъде посетена и действащата в момента черква “Св. Никола”, където се намира дърворезбован владишки трон, направен от Алекси Рилец.
В сърцето на Парка се намира най-значимият паметник на българската култура и духовност – Рилски манастир. Той е основан през 10 век от новата ера (927-941 г.) от отшелника Иван от с. Скрино, наречен по-късно Рилски. От 10 до 14 век манастирът се е намирал на 3 км североизточно от днешната сграда. Бил е построен около естествена пещера, в която е живял Иван Рилски. През 1335 г. Феодалът Хрельо Драговола построил манастирските сгради на естествено укрепената тераса между реките Рилска и Друшльовица. Хрельовата кула (1340 г.) е най-старата сграда в манастира, запазена и до днес. Съвременният архитектурен облик на манастира е рожба на 19 век. В продължение на 4 години се строят жилищните крила, а след 13 години е завършена и последната част, която затваря двора и огражда църквата в него.
В манастира са създавани, събирани и опазвани с религиозна страхопочит ръкописни и старопечатни книги, исторически, документи, дарствени царски грамоти, икони и църковна утвар, златошити одежди и дарове, донасяни от вярващите. Неговото значение на религиозен център е признато от целия православен свят, за което свидетелстват многобройни документи, съхранявани в манастирската библиотека и музейните сбирки. В Рилския манастир отворени за посещение са: главната манастирска църква “Рождество Богородично”, историческият музей, магерницата и стопанският музей. През 1983 г. Рилският манастир е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.
В близост до манастира се намират два метоха – Орлица и Пчелино. Метох “Орлица” е разположен на 3 км от гр. Рила, покрай асфалтовия път за Рилски манастир. Това е един от най-старите метоси на Рилския манастир, за който се споменава още в Грамотата на цар Иван Шишман (1378 г.). Тук е изграден храм на името на апостолите Петър и Павел от 1469 г., с фрески от 1479 г. Църквата е построена във връзка връщане мощите на Св. Иван Рилски от Търново през 1469 г. В двора й се намира една от най-старите лози в България, засадена през 20-те години на 19 в. Метох “Пчелино” – това е стопанският чифлик на Рилския манастир, където се е извършвала стопанска и горска дейност. На около 500 м северно от него в края на 13 век е издигната църквата “Успение Богородично”, изписана през 1835 г. от Димитър Молеров. В църквата се пазят няколко от най-ранните възрожденски икони, изработени за манастира от светогорския монах Захарий. Тук се намира и една от най-ценните икони с образа на Св. Иван Рилски.
На североизток от манастира, високо в планината се намират още два архитектурно-исторически ансамбъла: Постницата “Свети Иван Рилски”, където се е намирал първоначалния гроб на светеца, а вторият е Постницата “Св. Евангелист Лука”. Тук се намира първото училище за светско образование, основано през 1843 г. от Неофит Рилски. Най-близо до манастира е разположен малък ансамбъл, обхващащ гробищната църква и костницата на манастира, няколко жилищни постройки и манастирското гробище. От източната страна на манастира са разположени стопанските постройки, които са многобройни.
