Природен парк Шуменско плато: Обща информация
Географско положение и граници на Природен парк (ПП) „Шуменско плато“
Природен парк „Шуменско плато” се намира в югоизточните покрайнини на Мизийската равнина. Той е разположен в едноименното и най-типично остатъчно плато в Североизточна България, което е най-голямата (73 км2 площ) и висока югоизточна част от Шуменските височини. Крайните точки на ПП “Шуменско плато” са: на юг – подножието на скалния венец при скалната църква Манастира (северно от с. Хан Крум); на север – северния склон на Черкезтабия, на запад – северозападно от Казълтепе; на изток – над лозята в северния склон на Илчов баир.
Площ и най-висок връх на ПП „Шуменско плато“
Площта на ПП „Шуменско плато” съгласно Заповед № РД-563 от 08.05.2003 г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ бр. 60 от 04.07.2003г.) е 3929,9 ха. Най-високата точка на парка, а същевременно и на цялото Шуменско плато и на Шуменските височини, е вр. Търновтабия (501,9 м). Той е разположен в западната част на Парка.
Геоложки строеж и геоморфоложки особености на ПП „Шуменско плато“
Преходното географско и геоисторическо положение на Шуменското плато между Мизийската епиплатформена равнина, Черноморската дълбоководна депресия и Източния Предбалкан и произтичащото от това разнообразие на природните условия и фактори, са дали отпечатък върху неговото формиране и развитие. То се осъществява при: разнородна скална основа с преобладаване на карбонатни скали; силно разчленен платовиден релеф с доминиране на карстова морфоскулптура; смекчени умерено-континентални хидроклиматични условия под допълнителното слабо морско влияние; специфична, азонална почвена покривка; разнообразна по вид и произход предимно вторична растителност с мозаечен характер; продължително поетапно стопанско усвояване със специфични дейности.
За ПП „Шуменско плато” много типичен е карстът, който предопределя специфичните особености на цялостната природна среда. В платото е развита добре обособена регионална карстова геосистема, която се отнася към автохтонния карст.