Шуменското плато е обитавано от човека от дълбока древност. За това свидетелстват открити в пещерите фрагменти от глинени съдове и оръдия на труда. През различните исторически епохи на територията на ПП „Шуменско плато“ са съществували множество тракийски, антични и средновековни селища и крепости.
„Шуменската крепост“ („Стария град“). Това е най-значимият исторически и археологически обект в района на ПП „Шуменско плато“ и град Шумен. Намира се на около 3 км. западно от гр. Шумен. Археологическите проучвания доказват съществуването на укрепено поселение още по времето на траките (V-II в. пр. Хр.). През римската епоха (II-IV в.), укреплението се превръща в крепост, охраняваща важни римски пътища. През V-VІ в. е византийска твърдина, бранеща подстъпите към Стара планина. Най-значимият период е през късното средновековие (XII–XIV в.), когато Шуменската крепост е един от най-важните градски центрове на Второто българско царство. През 1388 г. Шуменската крепост е превзета от войските на Али паша. Окончателно е унищожена през 1444 г. при сблъсъка между турския гарнизон и кръстоносците на Владислав ІІІ Ягело. Днес „Шуменската крепост“ е добре проучен, консервиран и частично реставриран историко- археологически резерват, включен в списъка на Стоте национални туристически обекти.
Скални манастири. Те възникват по време на Второто българско царство (XII-XIVв.) и повече от два века са пространство на религиозен, духовен и културен живот. Скалните манастири, църкви и монашески килии се свързват с развитието на исихазма, религиозно учение, което проповядва „чисто християнство“. Съсредоточени са в южните и източните части на платото. Изградени са в естествени пещери или скални ниши във високи, труднопроходими склонове или скални венци. До тях се е достигало по изсечени в скалите стъпала или с дървени и въжени стълби. Скалните манастири (комплекси) по Шуменското плато най-често включват църкви, различен брой килии и гробници. За средновековните скални манастири съществува оскъдна и твърде обща информация.
Мемориален комплекс „Създатели на българската държава“. Намира се в югоизточната част на Шуменското плато. Построен е в чест на 1300 годишнината от създаването на българската държава по проект на арх. Крум Дамянов. Открит е на 28.XI.1981 г. Посредством масивни скулптурни композиции, мозаечни пана и фрагменти с надписи, монументът пресъздава най-важните моменти от историята на Първото българско царство. Той се състои от две зали. Първата отразява епохата на езическата държава. Централна фигура тук е хан Аспарух. Към втората зала води „Галерията на хановете“, в която са увековечени владетелите Тервел, Крум и Омуртаг. Втората зала символизира „Златния век“ на християнска България. В центъра на скулптурната композиция е цар Симеон. Многоцветни мозаечни пана интерпретират темите за покръстването на българите и мисията на Кирил и Методий и техните ученици. Паметникът е увенчан с гранитна скулптура на лъв, символизиращ духа и мощта на българите през вековете. Обектът е включен в списъка на 100-те национални туристически обекти.