Природен парк Сините камъни: Фауна

Фауната може да се приеме, че е между субсредиземноморския и субконтинентален тип. Тя е много сходна с фауната на Тракийската низина и доста по-различна от типичната Старопланинска и Подбалканска.

Тревистите формации са местообитания на голям брой безгръбначни. От дневните и нощни пеперуди 3/4 от разпространените в България се намират в парка, като 4 са български ендемити, 5 – балкански и 15 вида са редки. През последните години са установени 12 ендемита и 7 редки вида твърдокрили от семествата на хоботниците, листоядите, сечковците, гърбатките. В парка могат да се видят еленовият рогач (Lucanus cervus), алпийската розалия (Rosalia alpina)q златистия гъсеничар (Colosoma sycophantа) и др.

Гръбначната фауна е представена с над 200 вида, като 36 от тях са вписани в Червената книга на България.

Клас Бозайници (Mammalia ) обединяват на територията на парка около 39 вида в 6 разреда. Наблюдават се често сърни (Capreolus capreolus), зайци (Lepus europaeus), невестулки (Mustela nivalis), диви котки (Felis sylvestris), по-рядко златки (Martes martes), пъстър пор (Vormela peregusna), благороден елен (Cervus elaphus).

От влечугите на територията на „Сините камъни“ се срещат 14 вида.. От разред Люспести (Squamata) – 12, в т.ч. пепелянка, (Vipera ammodites), усойница (Vipera berus), смок мишкар (Elaphe longssima), медянка (Coronella austriaca), зелен гущер (Lacerta viridis), стенен гущер (Podarcis muralis) и други, а от разред Костенурки (Chelonia) – 2 вида – шипобедрена (Testudo graeca) и шипоопашата (Testudo hermanni). Земноводните са представени от 9 вида – 3 от разред Опашати (Urodela) и 6 от разред Безопашати (Anura).

Близо 70% (145 вида) от биоразнообразието на Природен парк „Сините камъни“ са представители на клас Птици (Aves). 23 % от тях се отнасят към видовете с медитерански, туркестано-медитерански, индоафрикански и палео-ксеромонтатен тип на разпространение. Най – характерни сред тях са дебелоклюната чучулига, испанското каменарче, големият и малкият маслинови

присмехулници, червеноглавата сврачка. Под закрила на Закона за защита на природата са 124 вида, а 29 от тях са включени в Червената книга на България, в т.ч. 20 с категория застрашен – египетски лешояд (Neophron perenopterus), орел змияр (Circaetus gallicus); 7 с категория рядък – скален орел (Aquila chrysaetos), речна чайка (Larus ridibundus ) и други; 2 с категория изчезнал – розов пеликан (Pelecanus onocrotalus) и брадат лешояд (Gypaetus barbatus). 75 от 145 -те вида са с европейско природозащитно значение.

Скалните биотопи като предпоставка за гнездене на грабливите птици са убежище на 20 вида дневни грабливи птици. Сред тях са соколът скитник (Falco peregrinus), голям ястреб (Accipiter gentilis), малък ястреб (Accipiter nisus), кръстат орел (Aquila heliaca). В Природния парк гнездят и 6 вида нощни грабливи птици – бухал (Bubo bubo), забулена сова (Tyto alba), чухал (Otus scops) …