Природен парк Сините камъни: Флора

Природен парк „Сините камъни е парк с разнообразен растителен и животински свят. Предпоставка за това са особеното географско пожложение, релефът, геоложкият състав и строежът на основните скали, образувани през различни епохи.

Висшите растения са представени от 734 вида от 349 рода и 88 семейства. Най-голям е броят на покритосеменните – 702 вида. Голосеменните са 7 вида, папратите – 11 вида, хвощ – 1 и мъхове – 13 вида.. В Червената книга на България са включени 27 вида, като 21 – са редки и 6 – застрашени от изчезване. Ендимичният елемент е силно застъпен сред редките видове – 10 вида са български ендемити, 1вид – български субендимит и 9 вида – балкански ендемити. Два от видовете са терциерни реликти. С международен статус на защита са 6 вид а. Някои от тях са: урумово лале (Tulipa urumoffii), нежен лопен (Verbascum humile), давидов мразовец (Colchicum davidovii ), персийски крайспорник (Cheilanthes ), горска съсънка (Dnemone sylvestris).

По-голяма част от територията на парка е покрита с широколистни гори (около 88%), като доминиращи са смесените широколистни гори. Значителни площи заемат монодоминантните гори от мизийски бук. Храсталачните и тревни съобщества върху силикатна основа заемат по 2% от територията, а около 8% е покрита с вторични степни и сухи калцифилни тревни съобщества

Характерни за за района са формациите на мизийски бук (Fagus silvatica ssp. moesiaca) обикновен габър (Carpinus betulus), горун (Qvercus dalechapii), цер (Qvecus cerris), явор (Acer Pseudoplatanus), келяв габър (Carpinus orientalis).

Тревните формации имат вторичен произход. Формирали са се на мястото на утищожени в миналото гори. Имат по-беден флористичен състав от горските, но са по-богати на редки видове. Формацията на обикновената полевка заема разлати заравнености и полегати склонове върху кафява горска умерено влажна почва. Развила се е на мястото на букови и габърови гори. Формацията на садината се среща в дъбовия комплекс, най-често върху ерозирани сухи почви, а формацията на широколистната гъжва – на мястото на мизийски бук и обикновен габър, върху плитки, каменисти почви.