Уеб сайт и контакти с Природен парк „Странджа“
Природен парк “Странджа” предлага на всички жеклаещи да го посетят като туристи или участници в природолюбителски, екологични, етнографски или археологически експедиции свои туристически и рекреационни ресурси с възможност за едно незабравимо преживяване в този красив кът на България.
Към природните и културни забележителности на парка се достига чрез главните пътни артерии – шосе № 9 /Е87/ – първокласен път, минаващ покрай южното Черноморие до гр. Царево и оттам отклоняващ се за Малко Търново в посока Република Турция, шосе № 98 – първокласен път отклоняващ се от Е87 в месттността Пода край Бургас и през местността Босна и с. Звездец достига до Малко Търново. Пътуващите по него имат възможност да се любуват на типичен странджански пейзаж, да отдъхнат край пътни чешми и заслони и да преминат над красивата местност Ковач по големия виадукт над р. Велека. Пътуването по Е87 е още по-пленително тъй като в по-голямата си част пътя минава край морския бряг, достига до Царево и оттам навлиза в дебрите на Странджа. На 75 km от северната граница на парка се намира летищен комплекс Бургас. Ако началото на вашето пътуване започне от Бургас и нямате лично превозно средство, може да използваъе автобусите от автогара ”Юг” за Царево и Ахтопол и от автогара “Запад” за Малко Търново.
Дирекцията на Природен парк “Странджа” ще ви предложи планински, екологични, орнитологични, спотни, културно – познавателни маршрути, туристически водачи, информация за квартири и места за хранене. По Черноморското крайбрежие можете да се настаните в уютни частни квартири или малки семейни пансионати. Покрай морския бряг има къмпинги, а по поречията на Велека и Младежка има живописни места за бивакуване.
Климат
Странджа планина има специфичен климат, формиран под влияние на трите заобикалящи я морета – Черно, Мраморно и Бяло море. Поради силното медитеранско влияние, странджанският климат има преходно – средиземноморски характер – максимален зимен и минимален летен валеж, без силни засушавания и с по-висока средногодишна температура. Заедно с това той има редица характерни особености /по-голямо количество валежи, разпределението им, честите мъгли, влиянието на студените североизточни ветрове и др./, които го отличават от другите райони с преходно – средиземноморски климат. Крайбрежните части на парка са едни от местата с най-много слънчеви дни в годината за страната. Поради това, че планината няма ефикасна защита за студените нахлувания от север и северозапад, в Странджа се появяват резки застудявания. Според климатичните показатели периферната, по-ниска част на планината и вътрешната по-висока част, са обособени в два отделни подрайона. Като разделителна фитогеографска граница се явява разпространението на смесената формация от горун и източен бук, с наличие на подлесна вечнозелена растителност от понтийски произход и калуна. Специфичният климат и географското положение на планината са причина единствено тук в Европа да се съхранят и оцелеят след последните заледявания множество терциерно реликтни, предимно вечнозелени растителни елементи и съобщества, характерни за южнопонтийската флора на Кавказ и Мала Азия
Релеф и почви
Вътрешна Странджа погледната от високите върхове по Босненското и Резовското било е много красиво. Нагънатите, заоблени хребети, покрити с горски масиви, образуват една безкрайна верига без натрапчиви върхове или голи чукари, характерни за другите наши планини. Такъв е пейзажът в района на разпространение на зеленикатамежду селата Сливарово, Визица, Българи и Бродилово. На запад планината е по-разсечена, скалиста и сурова. При климатичните и топографски дадености в Странджа са се оформили разнообразни видове почви. Преобладават канелените горски почви, следвани от специфичните за планината жълтоземи. Край реките се наблюдават алувиални – ливадни, ливадно – блатни и торфено – блатни почви. В крайчерноморския район се срещат отделни петна от засолени почви, крайморски пясъци, дюни. Най-голям интерес представляват жълтоземноподзолистите почви, където господстват формации от източен бук и вечнозелени понтийски храсти. Те са свързани с по-голямото задържане на влага, както от атмосферните валежи, така и от вътрепочвеното стичане и от мъглите, които се задържат в дълбоките долове и поддържат висока въздушна влажност.
Специфичният климат на Странджа е причина растителността да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до понтийско – евксинската флора на Кавказ. В Странджа са най-западните останки от тази флора, на границата на средиземноморската и средноевропейската растителност. Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност. Средиземноморскато и най-вече кавказкото присъствие придават екзотичен характер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови и покриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст. Балкански, евро – азиатски, средноевропейски, понтийско – централноазиатски и други флорни елементи допълват полагащото се място на Странджа при нейното кръстопътно географско положение флористично разнообразие. Ендемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити – срещат се само в Странджа или по западното Черноморско крайбрежие. Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в “Червена книга на Бъкгария”. Сред най – интересните видове са: Rhododendron ponticum – странджанска зеленика; Vaccinium arctostaphylos – странджанска боровинка; Taxus baccata – тис; Sideritis syriaca – кримски чай; Erica arborea – пирен; Anthemis jordanivii – Йорданово подрумиче; Scilla bythynica – битински синчец; Quercus hartwissiana – странджански дъб; Mespilus germanica – мушмула; Calluna vulgaris – калуна; Fagus orientalis – източен бук; Saponaria stranjensis – странджанско сапунче; Cistus salvifolius – тамянка; Daphne pontica – странджанско бясно дърво; Pyracantha coccinea – червена пираканта и др. Разнообразието на растителността е удивително – досега са установени 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа.
Безгръбначната фауна е слабо проучена. Смята се, че досега са установени едва около 60 % от видовете, срещащи се в района. Делът на консервационно значимите видове е огромен – ендемични са 119 вида, а редките за страната са 164. Както при растенията и безгръбначните имат голям брой терциерни реликти. В световната Червена книга са записани 16 вида, а в европейската – 10. Природен парк “Странджа’’ е територия с надевропейско значение за безгръбначната фауна.
Странджа е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Ихтиофауната включва 40 сладководни и проходни видове риби. С голямо консервационно значение са 15 вида, сред които лупавец, шаран, брияна, резовски карагьоз, речна пъстърва, морска бяла риба и др. Голям брой са реликти от древния басейн, обхващал Черно и Каспийско море – Сарматско море. В световната Червена книга са записани 12 вида. В еднокилометровата морска ивица по протежение на брега се срещат 48 вида риби, от които 2 са в световната Червена книга.
Херпетофауната в парка е представена от 22 вида влечуги и 10 вида земноводни. С най – голямо значение са четирите вида сухоземни и блатни костенурки, черноврата стрелушка, смок мишкар, змия – червейница, леопардов смок, пъстър смок, жълтокоремникът, късокрак гущер, сирийската чесновница, и др.
За гнездовата орнитофауна Странджа със своите 124 вида е сред най-важните защитени територии за птиците в България. Над парка преминава големия миграционен път Via pontica, което определя множеството прелетни видове, срещащи се по време на миграция. От срещащите се тук общо 257 вида, 149 от тях са видове от европейско природозащитно значение. Природният парк е най-важната територия в страната за гнездещите тук земеродно рибарче и сив кълвач и сред най-важните места за черен щъркел, египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, скален орел, малък орел, бухал, среден пъстър кълвач, полубеловрата мухоловка. По време на миграция в района се срещат 5 световно застрашени вида – малък корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, ливаден дърдавец, водно шаварче.
В парка се срещат 54 вида бозайници. Сред тях особено внимание заслужават прилепите, които са 21 вида, всичките включени в световната Червена книга и списъците на различни конвенции и споразумения. В националната “Червена книга” са включени златката, вълкът, пъстрият пор, видрата и два вида прилепи. Популацията на видрата в р. Велека е най-добре запазената в Европа.
Районът на парк “Странджа” и контактната му зона представлява своеобразно вместилище на уникални по рода си паметници на духовната и материалната култура от международно, национално и локално значение. Тук се редуват почти без прекъсване културни пластове от енеолита и бронзовата епоха, тракийската мегалитна култура, античността, средновековието, Българското Възраждане, до най-новата ни история и то в концентрация, рядко срещана в Европа. Опорен момент в развитието на територията е епохата на одриско – сапийската династия, когато Бизия /днешния град Виза в Турция/ става столица на Одриското Царство. Този период заслужава специално внимание, тъй като именно тогава се залагат основите на онази типична странджанска духовна култура, чийто тракийски субстрат е очевиден и в наши дни. Към периода на бизийската култура – I в. пр. Хр., се отнасят множество могилни некрополи и самостоятелни гробници, от които и най-импозантния паметник на територията – купулната гробница – светилище в местността Мишкова нива. Уникално по рода си явления са потъналите селища в българската акватория на Черно море. В прилежащата територия на парка са локализирани обекти с морски произход в заливите на Варвара, Ахтопол, Синеморец, Силистар и северно от устието на р. Резовска, които са пряко доказателство за развита тракийска цивилизация с активно мореплаване, корабостроене, икономически и тъговски връзки, далеч преди гръцката колонизация. Днес в границите на парка са описани над 450 паметника, от които 20 долмена, 24 могилни некропола, 11 самостоятелни надгробни могили, 2 уникални купулни гробници, 13 антични средновековни селища, 17 крепости, древни пътища, 83 параклиса, столнини и одърчета и едно историческо място от национално значение – местността Петрова нива. Една значителна част от тези паметници са свързани с развитото през античността до наши дни рударство, за което свидетелстват множеството “рупи”. На територията на парка има и 280 архитектурни и художествени паметници на културата, от които 18 църкви, 268 възрожденски къщи и 4 исторически паметника, свидетелстващи за Илинденско – преображенското въстание.
