Природен парк Витоша: Обща информация
Географско положение и граници на Природен парк „Витоша“
Природен парк „Витоша“ е разположен в югозападна България. Координатите на географския му център са 42о 32’39”г.ш. и 23о 15’43”г.д. , а средната му височина е 1317,40 м. Той обхваща почти цялата планина, която е ограничена с най-високите полета у нас – Софийското (550 м), Пернишкото (750 м) и Самоковското (950 м).
ПП „Витоша“ граничи на северозапад с Владайската седловина и р. Владайска, които я отделят от планината Люлин; на североизток със Софийската котловина; на изток с р. Искър – от Лозенска планина; а на югоизток с дълбоката долина на р. Ведена – от планината Плана. Бука – Преслапската седловина на юг – от планината Верила, като границата между тях продължава по долината на реката Добри дол до водослива ѝ с р. Клисурата (Суха). По-нататък границата следи р. Клисурата (отделя я от Голо бърдо) до с. Боснек, а след това поречието на р. Струма и язовир “Студена”. На запад Витоша стига до Пернишката котловина.
Площ и най-висок връх на ПП „Витоша“
С влизането в сила на Заповед РД -179от 01.01.2004 г.на МОСВ площта на парка е променена до днешните 27 079,114 ха. Най-високият връх на територията на ПП „Витоша“ е в. Черни връх с височина от 2292 м.
Геоложки строеж и геоморфоложки особености на ПП „Витоша“
Днешният облик на Витоша се е формирал в далечното минало, преди около 80 милиона години в края на мезозойската ера. На мястото, където днес се издига планината, се е намирало море. Спокойният ритъм бил нарушен от засилената тектонска активност, съпроводена с планино – образувателни движения. През сенон (горна креда) в района на Витоша започнала силна активна вулканична дейност. Под водите на морето се изливало голямо количество лава. След внедряване на магма в земната кора започва издигане на земната повърхност в района на Витоша. В резултат се оформя плутонично тяло (Витошкото ядро), което остава под повърхността на морето. На мястото на Витоша в края на мезозоя и началото на неозоя възниква дълбока пукнатина с посока север-северозапад-юг-югоизток. В нея на четири последователни импулса се внедрява магма, образуваща четирите наставки на плутона: габрова, монцонитова, левкосиенитова и граносиенитова. Витошкият плутон, след неговото пълно застиване, започва да се изтласква нагоре. Най-високо издигнатите централни части на Витоша с върховете двухилядници, заедно с Черни връх, както и голяма част от западните ѝ склонове, са изградени от скалите на Витошкия плутон.