Географско положение и граници на Природен парк „Врачански Балкан“
Природен парк „Врачански Балкан” обхваща по-голямата част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали. Врачанската планина заема междинно място между Предбалкана и Главната старопланинска верига и се издига южно от гр. Враца и Врачанското поле. На запад паркът е ограден от Дружевската котловина – от Козица – Западна Стара планина; на юг от Искърски пролом – от Мургашкия дял на Западна Стара планина и масива Ржана; на север от Бърдо Веслец, бърди Милин камък – от Дунавската равнина; на изток – от Искърски пролом – от Мургашкия дял на Западна Стара планина.
Народен парк „Врачански Балкан” е обявен със Заповед № 1449/21.12.1989 г. на Комитета по опазване на природната среда с обща площ 30129,9 ха. През 2003 г. със Заповед № РД-934/22.07.2003 г. на Министерстовото на околната среда и водите Народен парк „Врачански Балкан” е прекатегоризиран в Природен парк.
Площ и най-висок връх на ПП„Врачански Балкан“
Площта на ПП „Врачански Балкан” е 28803,9 ха. Извиращите от планината реки Лева, Черна и Златица разчленяват планината на три дяла – Беглички, Стрешерски и Базовски. Най-високата точка на планината е връх Бегличка могила с надморска височина 1482 m, разположен в едноименния дял, а най-ниската точка на планината 237m.
Геоложки строеж и геоморфоложки особености на Природен парк „Врачански Балкан“
Предбалканът е част от Морфоструктурата на Балканидите, оформила се между мезозойската и неозойската ера. Той се състои от правилни антиклинални и синклинални гънки, разположени успоредно едни на други и изградени от мезозойски и терциерни седименти като варовици, доломити и пясъчници.
Основната част на района се характеризира с типичен, класически открит карст и зачимен карст. В района на парка и прилежащите му територии са установени над 600 пещери с различна морфология и размери, включително една от най-красивите в България – пещерата „Леденика”, обявена за Природна забележителност и попадаща в Стоте национални туристически обекта.