Природен парк Врачански Балкан: За туристите
На територията на Природен парк „Врачански Балкан” са останали много паметници на културата, свидетели на исторически събития и факти от живота на местните жители от минали времена. Обектите са най – разнообразни – исторически, архитектурни, археологически, художествени и етнографски със световно, национално и местно значение -църкви, манастири, музеи и исторически паметници. С особена значителност са следните обекти:
Връх Околчица
На това място по повод 50-годишнината от подвига на Ботевата чета е поставен маркировъчен знак — осмоконечен кръст — символ на българските опълченци. Десет години по-късно през 1936 г. Ботевият комитет във Враца предприема строителството на паметник по проект на арх. П. Дограмаджиев и инж. Н. Новоселски. Паметникът представлява 36-метров осмоконечен каменен кръст. В подножието на върха се провеждат традиционните тържества на 2-ри юни
Местност Йолковица
Разположена е на 2 км. югозападно от вр. Околчица. На югоизточния склон на Камарата се намира лобното място на Христо Ботев. То е посочено от Никола Обретенов, единственият непосредствен свидетел, оставил сведения за гибелта на войводата. На мястото е поставен неголям каменен къс, на който са издълбани стиховете на Е. Багряна: „… сбъдна се пророчеството твое -жив си ти …”.
Местност Рашов дол
Местността се свързва с последното организирано сражение на част от Ботевата чета след смъртта на войводата. В горната част на стръмна поляна е запазена автентичната кошара, край която се е водило сражението. До нея е изграден малък параклис, а малко по-надолу е поставена мемориална плоча. В Рашов дол всяка година на 3 юни се провеждат тържества и възстановка на сражението от жителите на с. Люти брод.
Местност Избата
Намира се недалеч от лобното място на Христо Ботев и хижа Околчица. През Избата на 20 май (1 юни) 1876 г. е преминала четата на войводата, водейки сражение с турците. В местността се разполага последеният бивак на традиционният поход „Козлодуй — Околчица”. Началото на похода е през 1947 г. от дванадесет Ботеви поклонници туристи, които преминават по пътя на Ботевата чета и поставят началото на най-родолюбивата проява на българското туристическо движение.
Черепишкият манастир
Черепишкият манастир „Успение Богородично” датира от Второто Българско царство – построен е по времето на управление на цар Иван Шишман. В периода на османското владичество Светата обител е многократно разрушавана и опожарявана. В края на 16-ти век е реконструирана от св. Пимен Софийски. В годините на националното Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Създадено е килийно училище, писани са и преписвани книги, жития и евангелия. През 1797 г. в „Успение Богородично” намира убежище св. Софроний Врачански. Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.
Осеновлашкият манастир „Света Богородица”
Манастирът е по-известен с неофициалното си име „Седемте престола“. Въпреки че трудно може да се определи точното време, по което е създаден манастира, историци смятат, че той датира от Второто българско царство. Църквата е с уникален дизайн от седем отделни олтара. Всеки престол представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец. Всички стенописи в църквата са на повече от сто години. Манастирът има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една подарена от руска императрица Екатерина.
Проходът Вратцата
Проходът Вратцата, наричан в средновековието Вратица, е символ на град Враца и се свързва с името на града. В пролома са запазени остани от средновековната крепост Вратица – X-XII век.
Природна забележителност Ритлите
Разположена е на левия бряг на р. Искър, срещу с. Люти брод. Перпендикулярно на реката се издигат четири успоредни една на друга стени, които в западна посока достигат до 200 метра. Местните жители сполучливо са ги оприличили на ритли на кола. На места западно от реката, по зъберите на огромните каменни стени личат останки от стари крепостни зидове. На север от тях е било разположено селището Коринтград, което местното население нарича Коритенград. Между двете стени на Ритлите римляните изградили военна крепост. В района на Коритенград са намерени останки от ранно-християнска трикорабна базилика — V — VI век и няколко български църкви, като най-запазена от тях е „Св. Георги“ – X — XII век. В края на XIX век преминалият през района австро-унгарски пътешественик Феликс Каниц е оставил чудесни описания и гравюри.