Уеб сайт и контакти с Природен парк „Златни пясъци“
Географско положение и граници на Природен парк „Златни пясъци“
Природен парк „Златни пясъци“ се намира на 17 км североизточно от гр. Варна. Разположен е успоредно на морския бряг и обгражда едноименния курортен комплекс. На север паркът граничи със с. Кранево, на запад със селскостопански земи, на изток с шосето Варна – Кранево, а на юг със земи от горския и селскостопанския фонд. Идеята за създаването на парка е била залегнала още през 1915 г., но тя се превръща в реалност едва на 3 февруари 1943 година, когато с Постановление N 2134 на МС част от Държавната гора „Хачука” с площ от 2,4 кв. км е обявена за Народен парк „Златни пясъци“ – вторият обявен в страната след Народен парк (днес природен парк) Витоша (1934 г.). Целта при създаването на парка е запазване и защита на ценни растителни и животински съобщества и характерни ландшафти.
Площ и най-висок връх на ПП „Златни пясъци“
Природен парк „Златни пясъци“ е най-малкият парк в България с обща площ от 13,2 кв.км или 1320,7 ха, като дължината му е 9,2 км, а средната ширина – 1,2 км. Най-високият връх в границите на Природния парк е Чиплак тепе – 269 м.
Геоложки строеж и геоморфоложки особености на Природен парк „Златни пясъци“
В геоложко отношение ПП „Златни пясъци”, разположен върху Франгенското плато, се разглежда като част от структурата на Дунавската равнина. През кватернера, многократните ритмични издигания в обсега на Франгенското плато, са съпроводени с потъвания в пределите на Черноморската котловина. Варовици формират повърхността и скалния венец на Франгенското плато. Целият хоризонтален пласторед, се отличава със слаба глинеста спойка, което е причина за неговата незначителна устойчивост. В резултат на това са се създали условия за образуването на разседи, пропуквания и плъзгания на земните пластове. Редуването на водопропускливи окарстени варовици и пясъчници, с водонепропускливи глини и мергели, обуславя няколко водоносни хоризонта и активната проява на свлачищата по източния склон на Франгенското плато. Водите и на двата хоризонта се дренират в свлачищните терени, като главните находища на подпочвени води са съсредоточени между коти 50 и 125 м. На съвременните активни свлачищни процеси влияние оказва нивото на подпочвените води на дълбочина до 10 м. Това ниво е най-високо през пролетта и най-ниско през есента.
Релеф
Природен парк „Златни пясъци” обхваща североизточната част на Франгенското плато, над курортните комплекси „Златни пясъци” и „Чайка”. През парка преминават доловете Миризливата вода, Гюргенлъка и Бати бунар, които през по-голямата част от годината са безводни. Средната надморска височина на парка е 110 м. Наклонените терени заемат 55% от територията на парка, а полегатите – 23%, което прави всички части на парка достъпни. Природен парк „Златни пясъци“ има изключително разнообразен релеф – хълмист и пресечен, свлачищен и труднопроходим, с типични микроландшафти и стръмни била, които се спускат към морето.
Климат
Природен парк „Златни пясъци” попада в Континентално-средиземноморската климатична област, климатичен район на Северното Черноморие. Температурният режим в района на защитената територия се характеризира с прохладна пролет, топло лято, топла и продължителна есен, мека зима с незначителни снеговалежи. Средната януарска температура е около 1°С. През зимата температурите понякога спадат до – 20°С. Лятото е топло и предимно слънчево със средни месечни температури около 21-22 °С. Максималните температури достигат до 33-36 °С. Есента е по-топла от пролетта с 4-5°С. Средната годишна температура е сравнително висока +11,6°С. Най-студен месец е февруари, а най-топъл – юли. Влажността на въздуха е висока – средно 76%, като през различните месеци от годината варира в тесни граници (от 73 до 81%). Районът е твърде беден на валежи – средногодишната сума на валежите в района на ПП “Златни пясъци” е 498 мм, като количеството на валежите е най-голямо в началото на лятото и в края на есента. Преобладаващи посоки на вятъра са запад-северозапад и североизток. Типичен местен вятър е бризът, неутрализиращ високите температури през лятото.
Води
Повърхностните води в ПП „Златни пясъци” се формират от дъждовните води в няколко сухи дерета – едно дере с постоянно течаща вода и три по-големи естествено заблатени водни площи. На територията на парка няма други течащи води. Територията на природен парк „Златни пясъци” се характеризира с високи подпочвени води. В южната част на парка се намират няколко естествено заблатени водни площи /мочури/. Те се подхранват постоянно от подпочвените води, поради което и през най-сухите летни месеци не пресъхват. На територията на Природен парк „Златни пясъци” има изградени 13 чешми с изворна вода, годна за пиене.
Почви
На територията на Природния парк са представени карбонатен чернозем и хумусно-карбонатна почва. Карбонатните черноземи преобладават, като заемат 98% от територията на парка. Образували са се под смесени дъбови растителни формации на места редувани с тревни площи. Почвите са дълбоки и много дълбоки, добре запасени с хумус. Почвообразуващите скали са варовици. Карбонатните черноземи осигуряват изключително благоприятна среда за развитие на горскодървесна и храстова растителност.
Растителен свят
Природен парк „Златни пясъци” се отличава с голямо разнообразие от местообитания – 27 типа местообитания (по Палеарктичната класификация), 11 от които са в списъка на Директивата 92/43 на ЕЕС за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Естествената растителност на парка е представена от видовете: келяв габър, цер, благун, космат дъб, мъждрян, полски клен, дръжкоцветен дъб, сребролистна липа, полски ясен и др. Развитието на сублонгозна растителност в ниските части на парка е една от най-специфичните му особености. В състава ѝ участват видове като полски ясен (Fraxinus oxycarpa), полски бряст (Ulmus minor), летен дъб (Quercus robur), бяла топола (Populus alba), черна елша (Alnus glutinosa), висока скрипка (Smilax excelsa), гръцки гърбач (Periploca graeca) и др. Ценни за биоразнообразието на парка са видовете представители на субсредиземноморската флора – люляк (Syringa vulgaris), храстовиден смин (Jasminum fruticans), драка (Paliurus spina-christis), храстовидна зайчина (Сoronilla emerus), смрадлика (Cotinus coggygria) и др., някои от които са редки за флората на България. Залесената площ в Природен парк „Златни пясъци” заема 94% от площта му, а останалите 6% е незалесена. В състава на горите участват общо 34 броя дървесни видове. С най-голямо площно участие са представени келяв габър, следван от цер и благун. По-голямата част от залесената площ на парка е заета от местни, семенни и издънкови дървесни видове – 1120.8 ха (90%). Келявият габър, заемащ повече от ⅓ от залесената площ на парка, се отличава от разпространените навсякъде в страната храстови съобщества. В парка са се образували проходими и просторни горски насаждения със средна височина 7-12 м. Този дървесен вид доминира и определя съвременния облик на природния парк.
Водорасли
Водорасловата флора на изследваните водни басейни в парка включва 50 вида и разновидности водорасли, които се отнасят към седем отдела (Cyanobacteria, Rhodophyta, Chlorophyta, Zygnemophyta, Botrydiophyta, Euglenophyta, Bacillariophyta).
Гъби
От гъбните представители (Макромицети) са регистрирани 48 вида макромицети. Установените таксони се отнасят към 3 отдела (Myxomycota – лигави гъби, Ascomycota – торбести гъби и Basidiomycota – базидиеви гъби), 3 класа, 11 разреда, 27 семейства и 39 рода. В ПП „Златни пясъци” през 2006 г. са регистрирани плодни тела от 7 вида ядливи гъби: Обикновена пънчушка (Armillaria mellea), Дъбова кладница (Pleurotus cornucopiae), Мрежеста манатарка (Boletus chrysenteron), Чернодробна гъба (Fistulina hepatica), Бял корал (Hericium coralloides), Лютива млечница (Lactarius piperatus), Зелена гълъбка (Russula virescens).
Мъхове
На територията на ПП „Златни пясъци” са установени 77 вида мъхове, което е около 10% от цялата мъхова флора на България. В систематично отношение, 5 вида са чернодробните (Marchantiophyta) и 72 вида листнатите (Bryophyta) мъхове. Три от намерените видове са с консервационно значение съгласно Червения списък на мъховете в България, предоставен на МОСВ и публикуван през 2006 (Natcheva & al. 2006). Нов за територията на страната е един вид – Fissidens crispus.
Висши растения
Флората на Природен парк „Златни пясъци“ е представена от над 500 вида, което е около 1/8 от флората на България. Видовете принадлежат към 271 рода от 79 семейства. Най-многобройни са семействата Asteraceae – 41 вида от 30 рода, Poaceae – 35 вида от 21 рода, Fabaceae – 29 вида от 17 рода, Rosaceae – 23 вида от 13 рода, Lamiaceae – 18 вида от 15 рода, Brassicaceae – 17 вида от 14 рода др. Растителните видове с природозащитен статус в ПП “Златни пясъци” са общо 19. От тях, включените в Червената книга на България, с категория “рядък” са 9 и 1 вид е с категория “застрашен”. Защитените видове са 17. Видове, защитени от международни конвенции: включени в Директива 92/43 – 1 вид (Снежно кокиче – Galanthus nivalis L.) и видове, включени в конвенцията CITES – 7 вида (представители на сем. Салепови и сем. Кокичеви). В Природен парк Златни пясъци се срещат над 150 вида лечебни растения. Тревистите лечебни растения са представени от най-много видове: Лъжичина, чесънова трева (Alliaria petiolata (Bieb.) Cavara et Grande, Лечебен пелин (Artemisia absinthium L.), Обикновен пелин (Artemisia vulgaris L.), Черна капела (Ballota nigra L.) и др.
Безгръбначни
От безгръбначната фауна в Природен парк „Златни пясъци” и околностите му са намерени 621 вида, които принадлежат към 3 типа, 6 класа, 22 разреда и 120 семейства. Досега в района са известни 37 вида мекотели, спадащи към 11 семейства и 3 разреда на подкласовете Prosobranchia (преднохрили охлюви) и Pulmonata (белодробни охлюви). От насекомите са установени представители на разредите Blattaria (хлебарки), Mantodea (богомолки), Orthoptera (правокрили насекоми в тесен смисъл) и Dermaptera (ухолазки), обединени в групата Orthopterida (правокрили насекоми в широк смисъл). От твърдокрилите са включени около 150 вида.
Във водна среда протича част от жизнения цикъл на водните кончета, ручейниците, някои твърдокрили и двукрили. Разгледани са 133 вида двукрили, спадащи към 11 семейства. Установени са 6 вида безгръбначни животни, приети за световно значими и включени в списъците на IUCN.
Земноводни и влечуги
От класовете на земноводните и влечугите в Природен парк „Златни пясъци” се срещат 11 вида земноводни: 3 вида опашати и 8 вида безопашати; 19 вида влечуги: 3 вида костенурки, 10 вида гущероподобни и 6 вида змии. От земноводните, от общо установените 11 вида, само Сирийската чесновница е включена Червената книга на България, а от влечугите в Списъка на Червената книга на България са Смока мишкар и Жълтокоремника. В парка се срещат и двата вида сухоземни костенурки – шипоопашата и шипобедрена. Те са включени в списъка на CITES.
Орнитофауна
От орнитофауната на територията на Природен парк „Златни пясъци” са установени 122 вида птици. От тях 106 са защитени от българското законодателство. Понастоящем гнездящите птици на територията на Парка са 86 вида. От тях 72 вида са защитени. Постоянни за територията на Парка са 46 вида от гнездящите птици – козодой, бухал, синявица а от пойните птици – червеногърба сврачка, полска бъбрица, полубеловрата мухоловка, голям маслинов присмехулник, ястребогушо коприварче, черногърбо каменарче и градинската овесарка. В Природния парк има около 40 прелетни вида. Местоположението на парка на Западночерноморския миграционен път на птиците е предпоставка по време на пролетна и есенна миграция да се наблюдават още 32 вида.
Прилепна фауна
Като постоянни видове от прилепната фауна на ПП „Златни пясъци” са малкият подковонос, кафявото прилепче, ръждивият вечерник и пещерният дългокрил. От мигриращите видове в парка се среща натузиевото прилепче. Всички установени видове прилепи са под закрилата на националното законодателство и на редица международни конвенции, ратифицирани от Република България.
Дребни бозайници
От групата на дребните бозайници в ПП „Златни пясъци” са установени и описани 27 вида дребни бозайници, от които 7 вида насекомоядни и 20 вида гризачи. От дребните бозайници 7 вида са включени в ЗБР, а три от видовете (хомяците) са включени в ЧКБ в категория „редки”. С висок природозащитен статус са лалугера, горския сънливец, обикновения сънливец, лешниковия сънливец и хомяците – обикновен хомяк, черногръд хомяк и сив хомяк.
Едри бозайници
От едрите бозайници за района на ПП „Златни пясъци” са установени и описани 14 вида, от които 11 вида са хищници – сред тях са степния пор, пъстрия пор, златкатата, чието присъствие в района е свързано със заливните стари гори и дивата котка. От чифтокопитните се срещат благороден елен, дива свиня и сърна.
На територията на ПП „Златни пясъци“ се намира един от най-известните и посещавани културно-исторически обекти в България – скалният манастир „Аладжа“. Той представлява средновековен скален манастир от 13-14 век, паметник на културата от национално значение, който с намиращите се в непосредствена близост раннохристиянски Катакомби, образува исторически комплекс. Музейният обект Аладжа манастир е обявен за историческо място с ПМС № 171 от 24.09.1951 година, с площ 16,6 ха.г., а през 1957 г. е обявен за Национален паметник на културата .
На 800 метра югозападно от Аладжа манастир се намират „Катакомбите” – голяма група пещери, разположени на три различни равнища и именовани така от археолозите братя Шкорпил.
Останки от славянско селище – открити в района на Козгун чешма. Разкопки не са правени.
Останки от антична крепост от 4-7 век – в местността „Калето“, на север от Аладжа манастир, открити също от братя Шкорпил. Разкопки не са правени.
Също така паркът, макар и малък по площ, изобилства от чешми, някои от които носят имена с културно-историческа сантименталност, като:
- Чешма „Юбилейна“ – Възстановена от ТД „Родни Балкани” и именувана на техния 60-годишен юбилей. През летния сезон водата силно намалява.
- Чешма „1300 години България“ – Намира се под хижа Аладжа, на синия маршрут. В близост има кът за отдих и панорама към парка и курортния комплекс.
- Чешма „Кальова“ – Намира се до хижа „Корабостроител”. С много малък дебит.
- Чешма „Свети Седмочисленици“ – Намира се на пресечната точка на жълтия, зеления и червения маршрут.
- Чешма „Янакиева“ – Намира се на отклонението за „Конен пикник” до пътя Варна-Кранево. Пресъхнала е от лятото на 2003.
- Чешма „Й. Минков“ – Изградена в памет на лесовъда Й. Минков. Чешмата е вкопана в земята. Водата е негодна за пиене!!!
- Чешма „Бежана“ (малка) – Намира се в района на местност „Бежаната“. Водата се „появява” сезонно. Чешмата е обрасла с храсти и увивни растения.
